shareit

Когато Микеланджело стана по-велик от папата и по-беден от просяк

| от |

Има едно име, което през последните V века се оказва абсолютен владетел на изкуството. Неговото име успява да подразни мнозина и същевременно да оставя шедьовър всеки път, когато докосне правилните инструменти. Въпреки това, мнозина познават единствено и само Сиктинската капела, за която се говори, че е докосната от самия Бог.

Това обаче не е единственото, което творецът е оставил, втората най-важна скулптура, която мнозина познават и най-вероятно са имали удоволствието да погледнат, е статуята на Давид. Нека не забравяме, че творецът не е станал богат, не е живял охолно, а се е стремял да издържа семейството си, но нека не забравяме, че когато един човек е толкова добър в своите действия, не можем да пропуснем и другия факт – пази изцяло своето реноме.

През 1505 г. Микеланджело се радва на славата си в родната Флоренция. Той успява да изпълнява най-различни поръчки, но сред клиентите присъства и папа Юлий II. Папата имал много странен поглед и задача, вместо да даде воля на изкуството в църквата, той решава да създаде своята гробница, за да може да бъде достатъчно величествена и когато дойде финалният час на папата, той да влезе в един истински шедьовър на изкуството. И флоренецът твори, създава гробница, за която редица други лидери на католическата църква ще мечтаят. Единственият проблем е, че когато идва време за по-съвършен и могъщ паметник – възстановяването на църквата Свети Петър, парите за гробницата пресъхват. Католическата църква не може да плаща за всичко и един от проектите е напълно замразен.

Микеланджело е обиден, дори разочарован от решението и предпочита да се върне в родната си Флоренция, обръщайки гръб завинаги на папата. Разбира се, историята е запазила някои от най-величествените му творби именно в католическата църква, следователно как се случват те? Отговорът се крие с едно много трудно, но разумно решение от страна на Юлий II – извинение. Дързостта на скулптура не е единствена, един огромен проблем е фактът, че той никога не е рисувал. Неговите основни опоненти дават възможност да хване четките и да се изложи пред света, това е формата на наказание, с която мнозина се надяват, че ще го пречупят. В началото начинаещият художник решава да използва и помощници, след като таванът е достатъчно голям и всяка ръка ще е от полза.

За съжаление наетите хора се оказват достатъчно некадърни и не могат дори правилно да смесват боята, а това кара безкомпромисният творец да уволни всички и решил, че ако ще потъне в изкуството и ще бъде обвинен в посредственост, може да го направи напълно самостоятелно, при това без нуждата от чужда помощ. Оказва се, че когато става въпрос за божественото присъствие и изобразяването, католическата и православната църква, може да се похвали със значителни успехи, особено след като няма закон, който да забранява изобразяването на божество. И така скулпторът започва да твори, а емблематичният момент, краткото разстояние между Бог и човек, се изразява само в няколко сантиметра до докосването. В един момент дори папата настоява да бъде качен на скелето, за да може да огледа лично работата.

??????????? ???????

Снимка: By Michelangelo – present version is derived from earlier version, with colour cast adjusted, however this version may appear too blue.:, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27931331

След като се запознава по-подробно, има дързостта да попита кога ще бъде завършено. Микеланджело няма отговор, никой до този момент не го е питал кога ще бъде готов и отговорил честно. За благодарност получил една папска патерица по гърба, придружена със заплаха, че ако евентуално не завърши скоро проекта си, Юлий II лично ще нареди да го хвърлят от скелето. Историците по-късно ще потвърдят, че най-вероятно двамата са имали връзка на баща и син. Самотните вечери и изобразяването на тавана се оказват особено важни за абсолютно всички! Причината е, че до този момент изкуството отказва да експериментира, идеите винаги са едни и същи, живопис, изобразяването на поредните пейзажи и като цяло, създаването на еднообразно и почти постно изкуство. Идеите на Микеланджело дават по-сериозна свобода.

Скулпторът никога не е рисувал толкова страстно и както вече знаем, първият му проект е бил просто възможност да се научи. Познанията в анатомията, намират приложение в изобразителното изкуство и макар никой да не желае да го признае или заяви точно, не можем да отречем приноса. Каква е тайната? Геният твори, докато достигне личното си удовлетворение, неговите клиенти остават далече на второ място и при евентуален опит да влязат в критичната линия и да изразят мнение, при това без да познават правилата на изкуството, те рискуват да се лишат от възможността да притежават шедьовър. Друго важно е и фактът, че изкуството на Микеланджело е особено страдание, придружено със самота и липсата на спътник в живота. Премеждията приключват през 1512 г. със завършването на стенописа на папата.

Скоро 37-годишният майстор е приет като равен на папата, като принц и като лидер на художественото изкуство. И това разбира се не е краят. Той ще продължи да твори и създава стенописи, скулптури, дори ще се намери възможност да се прояви и в архитектурата. Накрая може да се нарича дори архитект в Свети Петър. Погребан с всички познати титли, които може да получи за  творчество си, ала така или иначе не може да се пропусне един друг факт – лъскавата история пази една малко по-различна тайна, която малцина не могат да видят. Макар и многократно да получава подробно изпълнение и план на работа, който да следва стриктно, този изпълнител прави нещо по-различно – излиза далече от ограниченията на занаятчийството и показва своите лични убеждения относно Бог и неговото изобразяване.

Last_Judgement_by_Michelangelo

Снимка: By Michelangelo – derivated work from, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27702899

Дълго време самият той води битка с ограничените вярвания относно изкуството и точно в тази игра губи. Именно тази загуба нанася окончателния удар. В този момент хората просто не могат да приемат изобразяването на голите фигури и често дори цъкат неодобрително с език. През 1557 г. е на 82-годишна възраст и трябва да се обяснява на Козимо I де Медичи – херцогът на Тоскана, защо работата върху църквата Свети Петър върви толкова бавно. Микеланджело отказва покани и се отдава на най-доброто, което може да прави. Животът му е към края и към него можем да добавим революция, война и живот в изгнание. Неговата ненавист към Медичите го кара да остане далече от родния си град.

Едва след смъртта си ще се върне обратно там, откъдето е започнал. Ако има човек, който някога е успял да остане в творбите си, това е именно той. Когато рисува ада, вдъхновен от литературния герой Данте, четката създава една съвършена картина. Сред всяка сцена може да се забележи и един особено важен детайл, който към този момент не е забелязван – обелена човешка кожа, стисната здраво и същевременно без никаква форма на живот. Един по-обстоен поглед показва, че това е именно лицето на Микеланджело, който се предава на Бог за всичко, което някога е създал и сътворил. Около празната кожа присъстват хората, за които се е грижил толкова много, а неговият нарисуван „Страшен съд“ показва и още много други интересни подробности.

Можем да видим самият Свети Петър, който връща обратно ключовете за портите на Рая, защото те вече не са необходими. И това е само част от почти безкрайното творчество на художника. Впрочем мнозина трябва да знаят, че съществуват двама творци – единият започва да се проявява на около 30-годишна възраст, докато другият се стреми към разкриването на една малко по-тъмна страна. Освен това не трябва да забравяме, че науката също намира място – макар и вярата да е достатъчно силна, създателят на религиозното изкуство оставя онези следи за движението на планетата, които откриваме по тавана, говорейки за сцени от Стария завет. Адът на Микеланджело обаче е жестока и безмилостна картина.

Минос – подземният съдия, който ще изпраща хора в техния вечен затвор – носи чертите на един от папските подчинени. Понеже въпросният критикувал художника за голотата като изображение, отмъщението и наказанието идвало под формата на изкуство. Когато въпросният кардинал поискал от папата малко помощ, същият отговорил, че във всяка друга точка би могъл да се намеси, но след като лицето присъства в чистилището, там няма никаква власт. Биаджо да Чезана не е единственият, който се противи. Веднага след смъртта на Микеланджело се наема нов художник, който да наложи една особена цензура върху творчеството.

Creación_de_Adám

Снимка: By Michelangelo – This file has been extracted from another file: Creación de Adán.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29099348

Добавят се приличните одежди върху всеки грешник. Наетият художник прерисува оригинала и го запазва поне в умален вариант. След това успява да оскверни творчеството. Едва през последните години Ватикана взима основното решение и възстановява изцяло шедьовърът. Папата никога не посяга на картината, докато майсторът е жив, просто няма смелост. Човекът, който се учи в храма на Католическата църква, практически има повече власт от всеки друг духовник.

До последният си час, един от най-важните хора в историята на изкуството твори и последната му статуя – Ронданини Пиета – не остава завършена, защото липсва камък. Въпросната скулптура трябва да показва страданието на Дева Мария пред тялото на Исус. Особена изненада е, че тук може да се спори коя фигура се уповава на помощта на другата. Микеланджело умира на 88-годишна възраст, облечен в любимата си риза, защото подозирал, че идват неговите последни мигове. Освен това продължил да живее бедно и скромно, макар и вече да е богат. Охолството се оказало особена прехвалено, за да спечели неговото внимание.

Заглавна снимка: By Daniele da Volterra – Metropolitan Museum of Art, online collection (The Met object ID 436771), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=93197995

 
 
Коментарите са изключени