shareit

Когато Дон Кихот стана жертва на пирати

| от |

Въпреки че „Дон Кихот“ не е първият велик роман (тази чест принадлежи на „Сказание за Генджи“, написана от придворна дама в японския двор през 11 век), той е първият, който прави нещо важно: улавя новия свят на печата. Този свят е започва, когато Йоханес Гутенберг усъвършенства китайските техники за печат и ги комбинира с хартия, което е изобретение, пристигнало от Китай през Близкия изток.

Тези две изобретения, събрани отново в Северна Европа, срещат нарастваща търговска класа и азбуката, което прави печата много по-ефективен, отколкото в Китай. По-евтината литература довежда до повишаване на нивото на грамотност, което от своя страна увеличава търсенето на печатни материали, започвайки положителен цикъл, който продължи и до днес.

„Дон Кихот“ е ранен бенефициент на тази система. Тази история за аристократ, който чете твърде много рицарски романи, е идеална за по-широка читателска аудитория. След първото отпечатване през 1605 г. се правят нови издания в Кастилия и Арагон, което води до пускането на 13 500  екземпляра през първите 10 години. „Дон Кихот“ става популярен и в чужбина, с издания в далечен Брюксел, Милано и Хамбург. Най-значим е английският превод, който Шекспир толкова харесва, че написва пиеса „Карденио“, базирана на една от приказките в романа. Хората започват да се обличат като Дон Кихот и неговия хитър слуга Санчо Панса и така художествената измислица намира място в реалния свят.

Quijote1y2

Новите технологии обаче идват със значителни странични ефекти. Романът е толкова популярен, че един анонимен писател решава да напише продължение. Сервантес, който смята, че притежава известния герой, остава ужасен. Той разчита на романа, за да разреши вечните си финансови проблеми (обвинен е в измама, докато работи като бирник, набиращ средства за испанската Армада, и е вкаран в затвора). С малко законни средства на разположение, Сервантес осъзнава, че трябва да бори огъня с огън и да напише свое продължение. В него той кара Дон Кихот да победи измамник, извлечен от неразрешената версия на фалшивото продължение и така показващ кой е истинския автор на историята.

Опитът дава урок на Сервантес: хартията и печатът могат да му помогнат да намери нови читатели както вкъщи, така и в чужбина, но същите тези технологии улесняват другите да продават пиратски издания. (Сервантес може би не ги е наричал точно пирати, защото той е бил заловен от северноафрикански пирати, след като участва в историческата битка при Лепанто и прекарва 4 години в плен в Алжир, чакайки семейството му да събере откуп.)

В крайна сметка Сервантес осъзнава, че най-големият злодей в историята не са плагиати или пирати, а печатарите, които не се интересуват от оригиналността на произведението, собствеността му или художествена цялост – само от продажбите. След като идентифицира врага, Сервантес използва най-мощното си оръжие – героя си Дон Кихот – и към края на същото продължение го изпраща направо в печатница.

Там Дон Кихот се учудва на сложното разделение на труда – един от първите индустриални процеси на масово производство – но също така открива, че печатарите систематично пренебрегват авторите и преводачите. Когато попада на неразрешената версия на собствения си живот, която се отпечатва пред очите му, той си тръгва ядосан от печатницата.

Войната на Сервантес срещу печатарите не ги удря особено, нито пък това е целта му, защото Сервантес знае колко сам той зависи от тях. Но същевременно няма да ги пази.

Епохата на печата е към своя край сега, тъй като нашата собствена цифрова революция променя начина, по който се чете, разпространява и пише литература. Хартията и печатът се заменят с екрани и сървъри. Привързали сме се и към таблетите – формат, който ни отвежда чак до месопотамските глинени плочки, върху които са написани първите големи шедьоври преди 4000 години. Какви са ефектите от тези нововъзникващи технологии, които съчетават старо и ново?

Сервантес не би се изненадал, че технологиите, които заместват хартията и печата, улесняват безкрайно достигането до повече хора по света, нито че разрастващата се читателска аудитория променя вида на писаната литература, от романи, изрично насочени към глобална нея, към все по-специализирани поджанрове на романтиката, написани и публикувани в Amazon и подобни платформи. Нито че пиратството е още по-лесно.

 
 
Коментарите са изключени