shareit

Какво вдъхновява Джордж Лукас за машините и боевете в „Междузвездни войни“

| от |

В началото на 1977 г. Джордж Лукас кани някои от своите приятели и съмишленици да гледат черновата на последния му проект. Той е за детски филм, който в един по-ранните си дни е известен под заглавието „Приключения на Старкилър, Епизод първи: Междузвездни войни“. Тълпата, която той е поканил в дома си е поне на пръв поглед точно като него: филмови творци с големи успехи зад гърба си без нито един от тях все още да няма навършени 35 години, Сред тях са сценаристите Уилард Хюйк и Глория Кац, които работят с Лукас по „Американски графити“ през 1973 г., и режисьорите Джон Милиус, Брайън Де Палма и Стивън Спилбърг.

Кабината на Millennium Falcon е направена по тази на Boeing B-29 Superfortress

Когато светлините светнаха, настана смутена тишина. Филмът е дълъг, лошо изигран и учудващо странен. Лукас е ужилен от отзивите на своите връстници. Де Палма, който току-що е направил първия си голям хит с адаптацията на Стивън Кинг от 1975 г. „Кари“, а по-късно ще направи блокбъстъри като „Недосегаемите“ и първата „Мисията: Невъзможна“, е особено рязък, шегувайки се с косата на принцеса Лея и честите препратки към Силата. Той също така се подиграва на гласа на Дарт Вейдър, който все още не е дублиран от Джеймс Ърл Джоунс (за огорчение на актьора Дейвид Проуз, който играе злодея пред камера), и възнегодува от досадното начало на филма с шест параграфа пълзящ текст (по-късно намалено, именно с помощта на Де Палма, на три). Въпреки че никой друг не е чак толкова остър като Брайън (или толкова оптимистичен като Спилбърг), има ясен консенсус, че Междузвездни войни се нуждае от много работа преди премиерата си на 25 май 1977 г.

Не помага и, че грубия монтаж има непълни звукови ефекти, липсва музиката (която в крайна сметка ще спечели Оскар за композитора Джон Уилямс), а лазерът на лазерните мечове е нарисуван с молив. Всъщност почти всички специални ефекти са недовършени.

Екзалтиращата космическа битка, в която десетки бойци се стрелят над гигантската имперска космическа станция, която бунтовниците се опитват да унищожат, има толкова много кадри, че е невъзможно да се следи кое какво е.

За да сглоби някаква що-годе кохерентна история в грубия монтаж, Лукас записва часове от военновременните киножурнали и филмови кадри на видеокасета, прехвърли фрагментите върху 16-милиметров филм и ги пуска във филма на мястото на липсващите сцени на космически сражения. Ефектът е объркващ. „В един момент сте в космическия кораб, а в следващата сте в „Мостовете на Токо-Ри“, спомня си Хюйк в интервю години по-късно.

Неадекватните откъси от военните филми може и да не грабват зрителите в дома на Лукас в Сан Анселмо, но това не е основната им цел. Кадрите с въртящи се Spitfire и Messerschmitts са, за да дават насоки на екипите за специални ефекти какво точно действие иска Лукас.

Бомбардировката от The Dam Busters от 1955 г. е основното вдъхновение за запомнящата се бунтовническа атака в „Междузвездни войни“ срещу Звездата на смъртта.

Военните филми и хот род автомобилите оформят Джордж Лукас като младеж в Калифорния през 50-те години. След и от двете могат да се забележат в космическите битки в Междузвездни войни. Ескадрилите X-wing и Y-wing действат като самолетите Supermarine Spitfire и Hawker Hurricane в Битката за Великобритания през 1940 г.  – „Battle of Britain“ от 1969 г. е любим на Лукас. Когато той обсъжда X-wing с производителя на модели и художник Колин Кантуел, казва, че иска да изглежда елегантен и бърз. Така носът на X-wing е откраднат от макет 1/16 на драгстър от 60-те години на компанията Revell.

Bf 109E-3 in flight (1940)

Messerschmitt Bf 109

За контраст, корабите на Империята са чисти, тъмни и ъгловати. Студената естетика на Twin Ion Engine (TIE) се дължи на Messerschmitt Bf 109 на Luftwaffe – дизайн, който Германия ползва, защото е сравнително лесен за изграждане бързо и в големи количества. Един от персонажите в един от романите на Междузвездни войни отбелязва, че основният TIE е „стока, която след водорода и глупостта, е в най-голямо количество в галактиката“.

При атаката на Звездата на смъртта става въпрос за обречена битка. Това е ясна почит към епичните въздушни сражения от филмите през 50-те и 60-те години. В „Мостовете на Токо-Ри“ за Корейската война от 1954 г. пилотите на флота атакуват група стратегически важни мостове в Северна Корея, защитени от зенитен огън. Във филма за Втората световна война „The Dam Busters“, пуснат на следващата година, пилотите на RAF Lancaster нападат стратегически важен язовир, също силно защитен от зенитен огън. В „633 Squadron“ от 1964 г. (по книгата от 1956 г.) пилотите на RAF Mosquito поемат германски завод за ракетни горива в Норвегия, който, както се досещате, е силно защитен от зенитен огън. Но 633 Squadron добавя още един елемент: самолетите трябва да навигират с голяма скорост между високи стени, привличайки бури от огън. Тази запомняща се сцена е едно от основните вдъхновения на Лукас за „Междузвездни войни“.

 
 
Коментарите са изключени