shareit

Как ухото на Винсент ван Гог стана по-известно от изкуството му

| от |

На бъдни вечер през 1888 г. във френски град Арлес, малкият Луис Рей се надява, че ще прекара невероятна вечер с брат си. Освен един от най-светлите християнски празници, Луис има и рожден ден. Неговият брат Феликс работи като лекар в градската болница, а Луис се надява, че ще последва неговите стъпки в това начинание и понеже има рожден ден, може да прекара целия си ден в болницата, наблюдавайки прегледите на пациенти, опознавайки медицината и за съжаление, запознавайки се с част от историята на изкуството.

В края на годината обикновено всички са се насочили към прекарването на празниците и рядко някой посещава болницата, освен ако ситуацията не е спешна. За голяма радост на Феликс, денят се очертава спокоен. По обяд пристига болничната карета и от нея слиза човек, който очевидно изживява невероятен стрес. Феликс Рей го насочва към спешния кабинет на първия етаж и казва на малкия Луис да го последва. Момчето тръгва след единствения пациент и брат си. Заради голямата превръзка на главата, малкият Луис си мисли, че става въпрос за зъбобол – честа практика е пациентите да обвиват главата си в превръзки с надеждата, че ще претъпят болката.

Felix_Rey_portrait_&_sketch

Снимка: By Vincent van Gogh; Dr Felix Rey – artsy.net, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76749699

Докато Феликс бавно развързва превръзката, забелязва, че след всеки следващ пласт се появява прясна ярко червена кръв. С малко кислородна вода успява да свали полепналата кърпа от главата на пациента. Цялата буза на непознатия е в кръв. Минава малко време, докато операцията приключи, но момчето си спомня много ясно, че е виждал преди месеци пациента. Странно изглеждащ човек с ярко червена коса и проницателно сини очи. След като непознатият е превързан, главната сестра го изпраща в болничното отделение. Тогава още не знаят, че ще останат в историята като хората, които са помогнали на Винсент ван Гог.

Това име най-вероятно говори много на всеки читател, но преди много години, докато творецът е още жив, никой не искал да обърне внимание на таланта му. Кариерата му като художник остава под радара с едва няколко продадени творби. През последните 5 години успява да рисува по-често и много цветно. Вдъхновението може да идва от цветната природа на Южна Франция, но е възможно да е и част от последните години на твореца като нормално човешко същество.

Vincent_van_Gogh_-_The_yellow_house_('The_street')

Снимка: By Vincent van Gogh – Van Gogh Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=38583612

За съжаление мнозина познават художника не с четката му, а с факта, че се е разделил с ухото си. Винсент умира две години по-късно. През това време успява да излее всичко върху платното и остава един от хората, които нямат никакви приятели и никакви пари. През последните си години живее изключително скромно, гладува и намира приют само в творбите си. Малко след случая рисува два свои портрета – единият с превързано ухо, а другият с превързано ухо и лула, както и ще ги кръсти. Художникът пристига в Арлес само десет месеца преди декемврийското си нервно разстройство.

Вестниците съобщават историята и позволяват на френското общество да научи името на Винсент, но не и неговото творчество. Статията гласи следното:

„Арлес – миналата събота, малко след единадесет и половина, художникът Винсент Ваугог (точен превод) от Холандия се е появил на улица „Дом на толерантността“ 1 и потърсил една конкретна Ракел. Подал ѝ своето ухо и заявява:
„Пази този предмет внимателно.“ и след това изчезва.“

През 1889 г. на визитация ще пристигне Пол Синяк и ще установи, че неговият колега се е разделил само с част от ухото си, а не с цялото, както преувеличават вестниците. Опитите да разберат защо Гог извършва това, остават без отговор, той отговаря, че всичко е по лични причини и отказва да коментира. Феликс Рей пише писмо на брата на своя пациент и се надява, че ще има отговор. Мнозина винаги са се чудили кое ухо точно е пострадало.

Vincent_van_Gogh_-_Self-portrait_with_bandaged_ear_(1889,_Courtauld_Institute)

Снимка: By Vincent van Gogh – The Courtauld Institute of Art, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29334036

На картината ясно се вижда, че трябва да е лявото. Особена подробност обаче е, че Винсент рисувал тези портрети, докато се гледал в огледалото, следователно всичко е обърнато и става въпрос за дясното ухо. Друг интересен момент е, че творецът рисува двата портрета в кратко разстояние, при това с една и съща превръзка. Следователно е прекарал много време пред огледалото. Едната картина е нарисувана директно след завръщането от болницата, а другата след определен период от време, но със същата превръзка.

Една от големите мечти на художника е била създаването на братство на изкуството. Събирайки всички творци на едно място, той се надявал, че ще постигне невероятни успехи, но за жалост това не се случило. Когато пристига в малкото френско градче и остава впечатлен от красотата, неговото тяло е поело сериозни удари. През целият път Винсент страда от дезинтерия. малария и хепатит. Пол Гоген решава да прекара известно време с червенокосия холандец, а брат му Тео се отплаща. Сделката е, че гостът ще прекара време с Винсент и в замяна на всички разходи и наема на квартирата, Гоген ще трябва да дава по една картина. На 23 октомври 1888 г. Пол пристига и забелязва колко превъзбуден е неговият съквартирант.

Пише отново писмо на Тео и го моли да влее малко здрав разум в брат си. Така или иначе нямало връщане назад и много скоро Пол започнал да подрежда къщата, започнал да готви, да отделя пари за храна и тютюн, при това на свои разноски и също така да предоставя съответната сума за посещението на местния бардак. Дори и това не успяло да съживи посърналия Винсент. Неговото страдание се изразявало в абсолютната противоположност, която трябвало да гледа всяка сутрин. Пол имал 5 деца, обиколил е света като моряк, работил е известно време на стоковата борса и освен това може да продава изкуството си, при това лесно. Винсънт не можел да се похвали със същото, никога не е работил някаква по-специфична работа, мечтите за жена и семейство се изпарявали и все още не можел да продаде и една картина.

The_Sower

Снимка: By Vincent van Gogh – 1. vggallery.com2. The Bridgeman Art Library, Object 593575, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2432746

С идването на зимата и заличаването на всички цветове, двамата често били чувани да водят скандали. Много скоро Пол осъзнал истината – неговият съквартирант определено имал проблеми с психиката. На 23 декември гостът събира багажа си и си тръгва. Със завръщането от болницата, художникът имал сериозни главоболия. До този момент бил само странният човек с огнената коса, но след като мнозина забелязали как връчва ухото си, печатът „луд“ бил поставен завинаги в неговото резюме. Докато се връща от болницата, неговият единствен приятел Джозеф Роулин успява да разчисти дома му. Междувременно Гог се чудил как ще заплати разходите за лечението си.

Мечтата за създаването на южно студио на изкуството се превърнала в мит – нито един разумен човек нямало да поиска да бъде член. Съседите започнали да го отбягват, а децата се качвали по прозорците на дома му и искали да зърнат лудия едноух, който живеел сам. През февруари последвал нов нервен срив и този път червенокосият холандец влиза в болницата с полицаи. Около 30 човека събират петиция и настояват „лудият“ да бъде затворен в лудница, защото представлява опасност за всички жители. През май 1889 г. Винсент напуска града и сам влиза в лудницата в Сен Реми.

15 месеца по-късно се застрелва и умира само на 37-годишна възраст. За съжаление през XIX век медицината не знаела почти нищо за душевно болните. Жителите на малкото градче така и не разбрали, че член на тяхното общество страда и има нужда от помощ, както и поне една приятелска дума. Днес картините на холандеца се продават за милиони долари, а жителите на Арлес най-вероятно се гордеят, че Винсент ван Гог е творил в техния град, макар и първо да са разказвали за лудият холандец, който се разделил с ухото си.

Заглавна снимка: By Vincent van Gogh – 9gFw_1Vou2CkwQ at Google Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21856050

 

 
 
Коментарите са изключени