shareit

Как изкуственият интелект завърши незавършената Десета симфония на Бетовен

| от |

Когато Лудвиг ван Бетовен умира през 1827 г., последната му завършена симфония е Девета – произведение, което е обявено от мнозина за неговия magnum opus. Той започва работа по Десета симфония, но поради проблеми със здравето не успява да постигне голям напредък: всичко, което оставя след себе си, са няколко музикални наброски.

Оттогава феновете на Бетовен и музиколозите се чудят и маят как ли би завършил произведението си. Бележките му загатват някаква великолепна кулминация, но такава, която изглежда завинаги извън обсега ни.

Сега обаче, благодарение на работата на екип от музикални историци, музиколози, композитори и компютърни учени, произведението на композитора ще е завършено колкото може повече в неговия стил. Пълният запис на Десетата симфония заедно със завършека й бе пуснат на 9 октомври 2021 г., същия ден, в който се състои световната премиера в Бон, Германия – кулминация от две години усилие.

Част от нотописа на Десета симфония

Как се оформя проектът

През юни 2019 г. групата на проекта се събра на двудневна работилница в музикалната библиотека на Харвард. В голяма стая с пиано, черна дъска и купчина скицници на Бетовен, обхващащи повечето от известните му произведения, се обсъжда как фрагментите на незавършената творба могат да се превърнат в цялостно музикално произведение и как изкуствения интелект може да помогне за решаването на този пъзел, като същевременно остане верен на креативността и стила на автора.

Музикалните експерти в стаята са нетърпеливи да научат повече за вида музика, който И. И. е създавал в миналото – интелектът е генерирал успешно музика в стила на Бах. Става въпрос обаче само за хармонизация на вече готова завършена мелодия, която звучи като Бах. Това не се доближава хич до процеса, който трябва да се постигне сега: изграждане на цяла симфония от шепа музикални фрази.

Междувременно учените в стаята искат да научат за това какви материали са налични и как експертите си представят да ги използват за завършване на произведението.

Накрая задачата изкристализира: ще трябва да се използват ноти и завършени композиции от цялото творчество на Бетовен – заедно с наличните скици от Десетата симфония – за да се създаде нещо, което самият композитор може да е написал.

Това е огромно предизвикателство. Няма машина, на която да подадат ноти, да натиснат един бутон и тя да изплюе симфония. Повечето И. И. по това време не могат да продължат чуждо музикално произведение повече от няколко секунди. Затова целият проект разширява границите на това, което „креативния“ изкуствен интелект би могъл да направи, като научават машината на творческия процес на Бетовен и как той от няколко парчета музика старателно създава въздействащи симфонии, квартети и сонати.

Разгадаване творческия процес на Бетовен

С напредването на проекта и човешката, и машинната страна на сътрудничеството се развиват. Екипът дешифрира и преписва наличните ноти на Десетата симфония, опитвайки се да разбере намеренията на композитора. След това използва неговите завършени симфонии като шаблон, за да събере пъзела и да отговори на въпроса накъде трябва да отидат фрагментите.

Трябва да се вземат решения като например да се определи дали дадена скица е началната точка на скерцо, което е много оживена част от симфонията, обикновено в третото движение. Или е основата на фуга, която е мелодия, създадена от преплитане на части, които всички отекват в централна тема.

И. И. страната на проекта пък се озовава в борба с редица предизвикателни задачи. Първото и най-фундаментално, трябва да се разбере как да се вземе кратка фраза или дори само мотив и да се използваме за разработване на по-дълга, по-сложна музикална структура, точно както би направил Бетовен. Например, машината трябваше да научи как Бетовен конструира иконичната Петата симфония от основен мотив с четири ноти.

След това, тъй като продължението на една фраза също трябва да следва определена музикална форма, независимо дали е скерцо, трио или фуга, интелектът трябва да изучи процеса на Бетовен за разработването на тези форми. Списъкът със задачите му се разраства: трябва да се научи как да вземете една мелодична линия и да я хармонизира, как да свързва две части музика заедно, как да композира кода (wikipedia: музикален пасаж, който поставя край на дадено музикално произведение или на негово действие)…

И накрая, след като има пълния набор от техники, той трябва да се организира.

И трябваше да изпълни тези задачи по начина, по който Бетовен би ги направил.

Готов за света

През следващите 18 месеца те конструират и оркестрират цели две движения по повече от 20 минути всяко.

Екипът очаква известен негативен отзвук към своята работа – от тези, които ще кажат, че изкуствата трябва да се запазят извън границите на изкуствения интелект, и че той няма работа да се опитва да възпроизведе човешкия творчески процес. И все пак, що се отнася до изкуствата, екипът вижда технологията не като заместител, а като инструмент – такъв, който отваря врати за артистите да се изразяват по нови начини.

Този проект все пак не би бил възможен без експертния опит на истински, живи хора – историци и музиканти. За постигането на тази цел е необходимо огромно количество работа – и, разбира се, творческо мислене.

В един момент един от музикалните експерти в екипа казва, че изкуствения интелект му напомня на нетърпелив студент по музика, който се упражнява всеки ден, учи се и става все по-добър.

Сега този студент, поел щафетата от Бетовен, е готов да представи на света Десетата симфония.

 
 
Коментарите са изключени за Как изкуственият интелект завърши незавършената Десета симфония на Бетовен

Повече информация Виж всички