shareit

Как е умрял Моцарт

| от |

За 35 кратки години Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 творби за симфония, концерт, камерна музика, опера и хор, включително Дон Джовани, Вълшебната флейта и Сватбата на Фигаро (и някои малко непристойни произведения, за които малцина говорят днес, но ние ще бъдем от другите) преди внезапно да умре през 1791 г. Въпреки че минават над 200 години, в които се създават безброй теории, все още се спори бурно около това, какво всъщност убива музикалния гений.

Тъй като не е била направена аутопсия на тялото, а местоположението на останките му е неизвестно, повечето доказателства, с които разполагат медицинските следователи, се състоят от показанията на неговото семейство и приятели, които са били свидетели на последните му дни. За жалост повечето от тях са взети години след смъртта му.

Wolfgang-amadeus-mozart 2

Моцарт като дете

Въпреки това, ние знаем, че той се разболява на 22 ноември и почива на 5 декември 1791 г., докато върлува епидемия от треска.

Според снаха му Софи, Моцарт е имал много висока температура и е бил в безсъзнание през по-голямата част от боледуването си. Неговият син Карл казва, че Моцарт е станал много подут – до степен, в която не е могъл да извършва дори дребни движения или да се обърне в леглото, а също така, че излъчва ужасна воня, която „след смъртта се увеличи до степен, в която аутопсията беше невъзможна“.

Ето и някои от най-вероятните причини за смъртта на Моцарт, с които разполагаме:

Недостиг на витамин Д

Поради значителна липса на слънчева светлина във Виена през зимата плюс факта, че Моцарт има навика да спи през деня и да пише през нощта, двама учени твърдят, че той просто не се е излагал на достатъчно слънце, за да поддържа здравословни нива на витамин Д. В подкрепа на теория си те отбелязват, че хората с недостиг на витамин Д са по-предразположени да страдат от инфекции, а Моцарт преди смъртта си е боледувал с години.

Пурпура на Хенох-Шонлайн (ПХШ)

Това рядко автоимунно заболяване се характеризира с васкулит на малки кръвоносни съдове (възпаление). Засягайки в значителна част капилярите в бъбреците и кожата, нейните симптоми могат да включват обрив, диария, артрит и болка.

Ттова възпаление обаче не успява да оправдае други симптоми като треската, а също така Моцарт никога не е имал лилавите петна по кожата си, които дават името на болестта.

Стрептококов фарингит (и ревматична треска)

Други изследователи пък поглеждат архивите със смъртните актове на Виена от месеците около смъртта му, както и за същия период за годините непосредствено преди и след, и успяват да открият модел. От над 5000 души на възраст над 18 години, които са починали през тези периоди, са установени няколко често срещани причини – туберкулоза, мозъчно-съдова болест и оток. Конкретно за периода 1791-1792 г. повечето по-млади мъже умират от оток, отколкото в другите години, докато никоя от останалите често срещани причини за смърт не показва увеличение. Това кара изследователите да заключат, че е настъпила „малка епидемия от някакво инфекциозно заболяване“.

Стрептококовият фарингит е вероятен виновник, тъй като симптомите на Моцарт му съответстват: болки в гърба, обрив, неразположение и, когато се комбинират с остро бъбречно заболяване, могат да доведат до силно подуване.

Други доказателства сочат, че Моцарт е страдал от „остра ревматична треска“ поне два пъти преди смъртта си, включително веднъж през 1790г.

Отрова

Някои от симптомите му на отравяне с арсен – диария, гадене, повръщане и загуба на съзнание. Той обаче никога не е проявявал други чести симптоми като коремна болка, хипотония, парене в гърлото, цианоза и затруднено дишане и преглъщане.

Той показа и много от симптомите на отравяне с живак: емоционална чувствителност, плахост, забравяне, повишени количества слюнка, тремори и делириум.

Уремия

Симптомите на уремия , вид бъбречна недостатъчност, включват подуване в глезените, повръщане, гърчове, гадене и кома. Тъй като при това състояние отпадните продукти не се премахват от организма, това би могло да е причината за лошата миризма.

Привържениците на тази теория сочат, че като дете той е имал обилно изпотяване, което е друг симптом на уремия, както и деформирано ляво ухо, а бъбреците и ушите се развиват едновременно у ембриона.

Въпреки това Моцарт не е имал много други симптоми на уремия като анемия и сърбеж, например. Освен това уремията не обяснява високата температура, обрива и подуването по цялото тяло.

Инфекциозен ендокардит

Той обикновено е причинен от бактериална инфекция и води до възпаление на вътрешността на сърцето и клапите му. Има симптоми като треска, обриви и подуване. За нея обаче не се намират доказателства, че е епидемично заболяване.

Трихиноза

Тя се причинява от неправилно сготвено свинско месо, което е било заразено с ларвите на вид паразитен червей, а симптомите й включват гадене, повръщане, подуване, умора, главоболие, слабост, мускулна болка и треска.

Два месеца преди смъртта си Моцарт споменава в писмо до жена си, че е ял свински котлети (любимата му храна). Въпреки че симптомите на трихинозата могат да започнат 8 дни след заразяването, опустошителните й ефекти се появяват след 50 дни.

Какъвто и да е случаят, трихинозата е ужасна! След поглъщане външната обвивка на ларвите се разтваря от стомашна киселина, освобождавайки ги. Те нахлуват в епителния слой на тънките черва, порастват, чифтосват и произвеждат други ларви, които напускат червата, пътуват през лимфите и кръвоносната система и се имплантират в мускулите. Въпреки че леките инфекции не се нуждаят от лечение, по-сериозните пристъпи (днес) могат да бъдат лекувани със специални лекарства.

 
 
Коментарите са изключени