shareit

Как две момчета намериха знаме на 150 години и пътят му към музея

| от |

През 1959 г. институтът Смитсониън получава писмо от г-жа Джеймс Уейд, в което тя предлага да продаде ленено знаме с мастилен образ, на който орел носи портретът на третия президент на САЩ Томас Джеферсън победоносно, обрамчен в ореол от седемлъчеви звезди, а под лика му има лента, на която пише: „Т. Джеферсън президент на САЩ. Джон Адамс вече не е.“

Днес знамето, един от малкото оцелели артефакти от изборите в САЩ през 1800 г., се съхранява в колекциите на Националния музей на американската история на Смитсониън.

Но как г-жа Уейд става собственик на толкова значителна част от американската история? Тя разказва, че през 1958 г. нейният 14-годишен син Крейг и неговият 11-годишен брат Ричард откриват реликвата в канавка до жп релси близо до Питсфийлд, Масачузетс. По-големият син я прибира вкъщи и я закача на стената на спалнята си. Семейството осъзнава значението му едва след като братята го занасят в училище, за да го покажат и учителите препоръчват да го покажат и в местен музей.

John Adams crop

Джон Адамс, втори президент на САЩ и съперник на Джеферсън на изборите през 1800 г.

Кураторите на „Отдела за политическа и военна история“ на музея винаги са се чудили дали историята с двете момчета е истина или не. И един ден просто решават да ги потърсят във Facebook, за да ги попитат…

„Толкова съм изумен от факта, че ме намерихте“, каза Крейг Уейд, който в момента живее в Анкоридж, Аляска. Шестдесет години след намирането на знамето на прашен път по време на лятната им ваканция, Крейг и Ричард Уейд вече са пенсионирани военни.

Спомените им за намирането на знамето са удивително сходни както един с друг, така и с доказателствата и сведенията, които кураторите откриват в техните файлове и архиви.

Година след като момчетата намират знамето, семейството се консултира с експерти от държавни исторически дружества и професори от Харвардския университет. След физически преглед, те се съгласяват, че артефактът е автентичен и че принадлежи на музей. „Всички ние тук [в Асоциацията по история в Масачузетс], които видяхме знамето на Джеферсън, бяхме убедени в неговата несъмнена автентичност и го сметнахме за наистина забележителен предмет“, казва Лайман Бътърфийлд, главен редактор на The Adams Papers, пред Смитсониън.

Предполага се, че няколко институции са отправили предложения към г-жа Уейд, преди тя да се свърже със Смитониън. Във вестниците от тогава пише, че първоначално й предлагат между 50 и 100 долара, но всъщност нейната находка е трудна за оценяване, тъй като е невероятно уникална. През 1959 г. тя казва пред Mansfield News and Times: „Не знам дали да го продам на музей или да го запазя. И ако трябва да го продам, трябва ли да получа 100 долара за него, или 500, или 1000? Каква е цената му?“

Смитсониън получава знамето под краткосрочен заем. Музейният персонал прави свой самостоятелен преглед на материалите на банера и се съгласява с констатациите на другите експерти, че банерът наистина е истински. Те се обръщат към други институции, включително Асоциацията по история в Масачузетс, Университета на Вирджиния, Университета в Принстън и Монтичело, за да проверят дали някой е запознат с обекта. Всички са ентусиазирани за знамето, но отвръщат, че никога не са го виждали.

За да помогне за придобиването на знамето, музеят се обръща към Ралф Е. Бекер, адвокат във Вашингтон и голям колекционер на политическа американа, който в крайна сметка ще дари колекцията си на Смитсониън. Използвайки политическите си контакти, Бекер урежда Кларънс Барнс, бивш главен прокурор на Масачузетс, да посъветва семейство Уейд при преговорите за продажбата на банера. Първоначално г-жа Уейд иска 5000 долара, но в крайна сметка приема офертата на Бекер от 2000 долара (около 17 000 долара в днешните долари) и през 1961 г. е постигнато окончателното споразумение Бекер лично да закупи банера и да го дари на музея.

Крейг Уейд добре си спомня лятото, когато той и брат му намират знамето. Спомня си, че майка му ги изпраща да останат за малко при роднини през лятната ваканция – това би било почивка както за нея, така и за момчетата, които идват от семейство с десет деца. „Бях в 7 клас в Мансфийлд, Масачузетс. Майка ни ни изпрати лятото, за няколко седмици, да останем при леля Селма и чичо Джордж, които живееха в Питсфийлд“, обяснява Уейд.

Голямото им откритие идва, когато се разхождат един следобед. „И така, ние правехме, каквото правят децата, нали знаете, разхождахме се до железопътните релси в Питсфийлд и там видяхме кутия… Видяхме кутия, до железопътните линии в канавката, и я отворих… забелязах знамето, вдигнах го и си казах „о, това е яко“. Брат ми Рики, той през това време хвърляше камъни или въобще правеше нещо друго, и затова го сложих в сакото си и си продължих… Знаете ли, че вървяхме отстрани на железопътните релси, където не трябваше да бъдем и, мисля, че вероятно е паднало от превозно средство, ако трябва да гадая. Някой може би се е премествал“, спомня си Уейд.

 
 
Коментарите са изключени