shareit

Как да гледаме произведения на изкуството

| от |

„Ако едно дърво падне в гората и никой не е наоколо, за да го чуе, то издава ли звук?“ Всички сме чували тази философската загадка, която ни кара да поставим под въпрос разбирането ни за възприятие. Ако не присъстваме, все още ли се случва нещо? В случая с едно произведение на изкуството, вашето присъствие е от първостепенно значение, защото произведението се нуждае от вас повече, отколкото може би осъзнавате.

В работата си „Изкуство и илюзия“, публикувана за пръв път през 1960 г., историкът на изкуството Ернст Гомбрих пише за „делата на наблюдателя“. Гомбрих вярва, че зрителят „завършва“ произведението; че част от значението на произведението произлиза от човека, който го разглежда. Той не се занимаваше с художниците и какви са техните намерения; той се интересува от това, което ние, зрителите, внасяме в произведение на изкуството. Това, което проектираме върху произведението, зависи от нашето минало – нашето възпитание и образование, опитът, който имаме, как обработваме информацията, как гледаме на света. Значението, което придаваме на изображението, се филтрира през всичките години живот, който сме изживели.

Историците и тези, които се интересуват от история, винаги са склонни да изследват нови периоди и да разширяват своите исторически познания и разбиране – но често не обръщат особено внимание на образи. Въпреки толкова много споделени функции, „историята на изкуството“ винаги е леко отделена от „история“. Но има много причини, поради които историците трябва да приемат историята на изкуството и да не се страхуват от образи.

Този страх или несигурност често произтича от липсата на разбиране за това какво да се правим, когато застанем пред едно произведение на изкуството – и е напълно разбираемо. Визуалната грамотност не се насърчава в училище и повечето хора, които се интересуват от обща история, биха били озадачени от идеята да се направи визуален анализ на произведение на изкуството. И все пак официалният анализ – да прекараш време пред произведение на изкуството, гледайки го отблизо – е един от основните елементи на историята на изкуството. Добрата новина за тези, които искат да разберат малко по-добре произведенията на изкуството, е, че те са едновременно дълбоко удовлетворяващи и лесни за анализиране.

Какво да търся?
Визуалният анализ започва с гледане, истинско гледане на изображението. Изследователите ни казват, че средностатистическия посетител прекарва само между 17 до 27 секунди пред едно произведение. Не е чудно, че хората са толкова убедени, че изкуството е трудно да се разбере, ако прекарват толкова малко време, за да се запознаят с него. Аналогично – не бихме разбрали много за Френско-пруската война, ако просто слушаме половин минутна лекция. Трябва да започнем да забелязваме всички елементи на произведението на изкуството. Преди да отминем към следващото, просто трябва да отделим малко (повече) време и да разгледаме основните елементи на изображението: линия, цвят, форма. Ето кратко ръководство, за да започнем…

Pollock-Krasner House studio floor

Подът в студиото на Джаксън Полък в Ню Йорк

Линии
Нека си представим, че разглеждаме картина върху платно. Първо, фокусирайте се върху линиите – погледнете какъв вид линии са направени на повърхността на картината и опитайте да ги опишете. Дебела ли е линията, смела, изразителна, пунктирана и т.н? Какви емоции или настроения подсказват тези линии? Хоризонтални или вертикални са и какъв е ефектът им? По-забележими ли са някои от други? Доминират ли те в образа? С каква цел? Очертани ли са формите в картината? Какъв е ефектът? Имало ли е опит да се прикрие нещо?

Цвят
След това идва ред на цвета. Каква цветова схема е използвана в произведението? Какви са основните цветове? Вторични цветове? Допълват ли се цветовете? Монохромна ли е? Хладна или топла? Палитрата широка ли е или заглушена? Доминират ли някакви цветове върху платното? Изборът на цвят внушава ли нещо конкретно? Какъв е ефектът от избора на цвят? Дали цветовете са ярки и живи, или бледи и заглушени? През цялото време, когато разглеждаме качествата на произведението, добре е да се запитаме какъв е ефектът от появата им в него. Например, ако изображението е черно-бяло монохромно, защо е направено така, за какво ни напомня? Липсата на цвят създава ли усещане за загуба? Или монохромната палитра премества фокуса на картината върху друг елемент – като нейната форма или съдържание?

Форми
След това във нашия визуален анализ разглеждаме формите. Геометрична, ъглова или свободна е общата схемата на произведението? Неправилни ли са формите, прости или сложни? Повтарят ли се формите и какъв е ефектът от това? Как са подредени формите? Групирани ли са заедно или са далеч една от друга? Припокриват ли се? Сливат ли се с други форми? Какви са ръбовете на формите? Открояват ли се или преливат една в друга? Има ли релефни елементи в картината? Боята натрупва ли се скулптурно върху платното? Добавен ли е друг материал към платното? Ами перспективата? Има ли точка на изчезване? Има ли илюзия за триизмерност върху повърхността на двуизмерната картина?

Това е много кратко ръководство за това какво представлява визуалния анализ на една картина – има още много неща, които можем да разгледаме и обсъдим. Основният съвет е да наблюдаваме и опишем официалните елементи на произведението на изкуството като цяло и в детайли, преди да го анализираме във връзка с някакви външни фактори. Защото, когато дълбоко наблюдаваме произведение на изкуството, виждаме и разбираме много повече и това в крайна сметка води до постигане на по-голямо удоволствие от консумацията на изкуството.

 
 
Коментарите са изключени