shareit

Йохан Себастиан Бах – композиторът с божествен талант, твърд характер и здрави юмруци

| от |

Преди години, испански университет направи изследване, с което доказва, че музиката се влошава все повече и човечеството е слушало най-добрите хитове именно през 60-те години. За целта се използва подробен анализ около сложността на една песен, използването на инструменти, хармонията, лириката и още много други. Един поглед към тяхната статистика и предоставените графики ще ни покаже, че спадът се забелязва с всяка следваща година и се движи прогресивно надолу.

Това не трябва да ни изненадва, технологията предложи много на музиката и същевременно осакати творчеството до неузнаваемост. Но това е мнението на испанците. Почитателите на музиката със сигурност пътуват назад в годините и преследват творци като Бетовен и Моцарт, а сред тях със сигурност трябва да добавим и още едно много важно име – Йохан Себастиан Бах. Ако попитате музикалните критици, те ще бъдат категорични, че неговият почерк е абсолютно навсякъде.

Можем да го открием в прикритието на някои сватбени песни, можем да го открием в църквата, изведнъж да присъства в някое електрическо китарно соло, композиторът е навсякъде и не можем да го виним, все пак има повече от 1100 завършени творби и те включват всичко от орган до оркестър. Дори някои игри на Nintendo използват неговата музика, дори някогашните полифонични телефони звъняха с негови произведения. Но най-големият успех и това, което го прави уникален е хармонията. Поколенията след него не могат да създават музика, без поне веднъж да са се запознали с неговото творчество. Това превръща този музикален гений в легенда. Интелектуалците също не пестят комплиментите си за него. Мнението на Иън Чарлс Бостридж – британски тенор е следното:

„Бах е странна комбинация от метафизично и емоционално. На него се пада честта да бъде прилягащата фигура на класическата музика. Заземен е в картината на стария свят, привлечен е от музиката на сферети, създава оратории и страсти с дълбоки човешки измерения, но музиката му също изглежда – и аз го потвърждавам, въпреки моя собствен рационализъм – посочва отвъд, където емоцията и космическото постигат вълнуващ синтез.“

С подобно описание е трудно за човек, който до този момент не е успял да се наслади на творчеството на композитора, да не потърси музиката му. Като личност, Бах има своите странности и целият му живот може да се радва на най-различни твърдения. Освен това и до днес никой не може да каже с точност кога се е родил. Някои критици отбелязват рождения му ден на 21 март, други са категорични, че се е родил на 31 март. За годината няма спорове – 1685. Тогава Германия все още е използвала Юлианския календар, следователно и по тази причина датата е спорна.

Почитателите на 21 март например се противят на идеята, защото Григорианският календар се налага едва в зората на XVIII век. Поне можем да бъдем сигурни, че още от самото начало се е знаело с какво ще се занимава малкият Йохан. Пра-дядо му е свирил на гайда. Дядо му е бил придворен музикант, баща му е свирил на цигулка, орган и трумпет. Поне двама от чичовците му са били композитори. От 5-мата му братя, всичките се казвали Йохан, трима успели да преживеят детството (в миналото семействата са имали много деца, защото и смъртността е била особено висока) и започнали да изкарват прехраната си с музика.

2008-01_Köthen_(Anhalt)_23

Снимка: By Ralf Lotys (Sicherlich) – Собствена творба, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3409944

В последствие Йохан Себастиан Бах ще има 20 деца и от онези, които успели да преживеят детството, поне 5-ма станали професионални композитори. Дори родословието на фамилията, проследяващо семейството около 7 поколения назад, разкрива присъствието на професионални музиканти. Има и семейства с изключения, но те наистина са много малко. И след като музикалното наследство е толкова силно, не можем да очакваме нищо по-различно и от този наследник.

Впрочем един от най-големите идоли на младежа е Дитрих Букстехуде – композитор и органист. През 1705 г. Бах решава да посети негов концерт и за целта изминава около 448 километра от Арнстадт до Любек в Северна Германия. Веднъж, след като се докосва до музиката му, остава четири месеца при него с надеждата, че ще успее да наследи неговата позиция на органист в градската църква. Плановете обаче са нещо забавно и освен любов към музиката, Бах разбира, че може да получи позицията, ако се ожени за една от дъщерите на Дитрих. Младежът отказва и отново върви до дома си. Впрочем желанието му да свири в църква се отчита и от философите днес. Ето какво казва Ален де Ботън:

„Повечето съвременна музика е писана за любовта между двама души. Това, което прави музиката на Бах толкова впечатляваща е, че става въпрос за любовта към Бог. Това би представлявало препятствие за някой като мен, който не вярва в Бог – но не го прави. Това, което ценя в Бах, е способността му да ми внушава как Бог чувства. Музиката му ми се струва като отдаденост на перфектен идеал – нещо по-чисто, по-добро и по-извисено.“

И макар църквата да пробовядва любовта към ближния, Бах също е човек. Когато започва да работи в църквата в Арнстадт, никой не му казва и една друга подробност – трябва да преподава на църковния хор, както и останалите музиканти там. Точно това занимание дразнело много композитора. Повечето му колеги не били особено бляскави, но особени „топли чувства“ се прокрадвали към Йохан Гейерсбах, който свирел на фагот – дървен духов инструмент. Към него често били отправяни обиди като „коза с фагот“.

Много скоро Гейерсбах прибегнал до саморазправа и ударил своя колега с бастун, Бах извадил меч и преди битката да се разрастне, колегите бързо се притекли на помощ, за да приключат спора. След като ситуацията не била много розова, през 1708 г. композиторът започнал работа в двора на херцога на Сакско-Ваймар като камерен музикант. Още с назначаването си бил натоварен с допълнителни отговорности, които изобщо не присъствали в договорката. Този път решил да се постарае, защото с малко повече труд можел да се превърне в капелмайстор. След 5 години работа, позицията била връчена на сина на бившия капелмайстор в двора, което накарало Бах да подаде оставка и да започне работа в противниковия двор.

Arnstadt_Bach_Denkmal

Снимка: By Mazbln – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=836947

За наказание бил изпратен в затвор и лежал четири седмици. Докато е там, Бах пише произведения за орган. През 1721 г. вече бил една от водещите музикални фигури в двора на принц Леополд. Там отново се появявали главоболия, защото Бах не се разбирал с новата съпруга на принца и съответно побързал да потърси нова работа. Извадил няколко стари творби, пренаписал ги и ги изпратил на потенциален работодател в лицето на Кристиан Лудвиг – макграфът на Бранденбург.

Предложението за Брандербургови концерти, в които присъствали произведенията с много висока стойност за ерата на Барока, били отхвърлени. Покрай по-сложните музикални произведения, композиторът намирал време и удоволствие да пише малки песни. Ето защо през 1735 г. създава песен за кафе, която изпълнява в кафенето на Цимерман в Лайпциг. Очевидно песента имала своя успех. Покрай лекото творчетство, Бах често бил използван и за оръжие сред своите опоненти.

Една приятна история ни връща малко назад през 1717 г. с историята за Луи Маркенд. Луи бил изключително надарен клавесинист, но покрай този талант развил арогантност, която можела да накара всеки да стои далече от него. За беда, представянето му автоматично можело да гарантира работна позиция като придворен музикант. Капелмайсторът обаче бил много против и решил да потърси Бах за помощ. Предложението било двамата да се срещнат в дуел, като всеки от тях трябва да импровизира възможно най-висок брой различни музикални стилове, а победителят ще получи награда от 500 талера. Луи бил готов, но много скоро разбрал колко огромен е талантът на опонента му и бързо се отказал.

Музиката може да бъде и лекарство, особено ако се композира от Бах. Композицията Вариациите на Голдбърг е била създадена специално за борба с безсънието, поне до това наблюдение достигат учените, както и някои биографи на композитора. Историята разказва, че граф Херман Карл фон Кейзерлинг страдал от безсъние и имал нужда от помощ. Бах предложил това решение, но и до днес има различни спорове, макар и експертите наистина да потвърждават, че сънят настъпва много по-лесно.

Животът на композитора наистина е изключително вълнуващ, но след като умира е погребан близо до църквата „Св. Томас“. Повече от век след смъртта му (1750 г.), пасторът на църквата решава да премести останките му на много по-видно място, но се оказва, че композиторът е погребан в немаркиран гроб. При опит да бъде открит, гробарите откриват тяло след тяло и не могат да го идентицифират. Говори се, че са успели да намерят някои лични вещи, с които наистина да потвърдят, че това е той, но за жалост това не може да се потвърди. Добрата новина е, че музиката му все още е тук и може да се срещне абсолютно навсякъде, макар и изискването да е насочено изцяло към познавачите.

Заглавна снимка: By невядомая – https://web.archive.org/web/20110814170129/http://www.npj.com/thefaceofbach/08w828.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1892112

 

 
 
Коментарите са изключени