shareit

Йогата е много по-древна, отколкото си мислим

| от |

Въпреки че йогата скоро се появява на Запад, тази система на за упражнения и медитация има много древни корени. Разбира се, никой не знае точно кога за първи път се появява дори някакво подобие на йогата. Някои смятат, че тя води началото си още от каменната ера, когато са се провеждали подобни практики, които са имали за цел да внесат хармония в обществото. Все пак обаче няма категорични доказателства за това.

Най-ранните потвърдени доказателства за упражнения, подобни на йогата датират от преди 5000 години, някъде от 3000 пр. н. е. Каменна резба от тази епоха, изобразяваща пози за медитация, подобни на тези, използвани в съвременната йога, са открити в района на долината Инд в Индия. Въпреки че може да не е точно каквото днес си представяме като йога, ясно е, че става въпрос някаква нейна ранна версия.

Веди

Следващият основен момент в историята на йога – поне това са открили съвременните учени – са Ведите, поредица от духовни текстове, датиращи от преди около 2500 години. Ведите помагат да формират основите на индуизма и да културата и философията на Южна Азия до днес. Тези текстове съдържат и някои от най-ранните йогически учения. Трябва да се отбележи, че това определено също не е модерна йога. Тя всъщност е от доста скоро, много по-скоро, отколкото си мислим.

Ролята на ведическите учения по отношение на йогата е, че те полагат основите на главните принципи в нея – те помагат за установяването на идеалите за физическа и духовна хармония, на които се основава йога.

Това е добра възможност да разясним едно леко погрешно схващане за йога. Обикновено се смята, че тя се появява директно от индуизма, но това не е съвсем точно. Както показват откритията в долината Инд, в някои отношения йогата всъщност е по-стара от индуизма. Тъй като тези древни практики не са били точно като йогата днес, може би е най-точно да кажем, че двете системи от вярвания се развиват паралелно едно с друго като и се влияят една от друга. Връзката на йога с индуизма е повече като тази между брат и сестра, отколкото между родител и дете.

Терминът „йога“ за пръв път се появява в Ката Упанишад, индуистки философски текст, датиращ около 400 пр. н. е. Там тя се дефинира като техника за постигане на състояние на духовно просветление чрез изпразване на ума и контрол върху сетивата. Няколко други Упанишади през следващите няколкостотин години разширяват концепцията, помагайки за по-нататъшното дефиниране на практиката като начин за постигане на трансцендентно духовно състояние чрез техники като медитация, ментален контрол и правилно дишане.

С напредването на вековете йога продължава да се развива, разклонявайки се в много различни практики и философии. Около 2 век след Христа е публикувана Йога Сутра. В пълен контраст с хармонията на ума и тялото, проповядвана от йога преди, Сутрата учи, че духът и материята трябва да бъдат разделени, за да се пречисти душата.

Общата тема на йога през по-голямата част от историята й е, че тя е главно духовна практика. Макар че може да включва някои физически упражнения като пози за медитация и методи за правилно дишане – в крайна сметка това е по-скоро метафизична дейност, отколкото физическа.

Raja-Kapotasana Yoga-Asana Nina-Mel

Хатха йога асана

През Средновековието се наблюдава възходът на практиката на хатха йога и именно тя най-накрая започва да прилича на йогата, която се прави днес. Практикуващите хатха йога следват философиите от предишните векове като описаните в йога сутрата, но се фокусират повече върху пречистването на тялото, за разлика от духа. Хатха се развива от традиционната седяща поза и добавя няколко различни пози, или асани, които включват цялото тяло.

Следващият и последен важен момент в развитието на йога е въвеждането й в Запада през XIX век. Човекът, отговорен най-много за това, е индуисткият учител Свами Вивекананда. Докато обикалял Европа и Съединените щати, той среща интерес у хората към източните философии и по-специално към йога, на фона на интелектуалния елит по това време. Принципите на йогата за хармония между ума и тялото се свързват добре с популярните духовни философии тогава, както и с нарастващия интерес към фитнеса.

Именно на Запад йога се превръща най-вече в програма за физически упражнения. Дотолкова, че много известни западни йога форми всъщност имат корени в европейските гимнастически техники, а не в древните традиции. Така йога, както сега я виждаме, всъщност е хибрид между традиционната хатха йога и сравнително модерни режими на физическа тренировка и духовни вярвания от Запада.

 
 
Коментарите са изключени