Изобретяването на кашона
Картонът датира от около 3-4 000 години в Китай – през 1 и 2 век от н.е., китайците от династията Хан използват листа от обработена кора на черницата, за да завиват и запазват храната си. Този факт не е изненадващ, като се има предвид, че китайците изобретяват и хартията по време на династията Хан, може би дори по същото време (най-ранната хартия, открита някога, е карта във Фангматан в провинция Гансу).
Хартията, печатът и картонът бавно се добират до Запада благодарение на Пътя на коприната и търговията между империите на Европа и Китай. Въпреки че картонът вероятно се е озовал в Европа много по-рано от 17-ти век, първото му споменаване идва от наръчник за печат, озаглавен „Механични упражнения“, написан от Теодор Лоу Де Вине (известен учен автор на типография) и Джоузеф Миксън (печатар на математически книги и карти, който същевременно вярва доста странно, че на Арктика няма лед, понеже там 24 часа на ден грее слънце).
Първото документирано използване на картонена кутия е от 1817 г. за немска настолна игра, наречена „Игра на обсаждане“ популярна военна стратегия. Има твърдения, че английският индустриалец Малкълм Торнхил е първият, който прави картонена кутия от един лист, но няма достатъчно доказателства кой е бил той или какво е съхранявал в тази кутия. Минават още 40 години, преди поредната иновация да разтърси света на картона.
През 1856 г. Едуард Алън и Едуард Хели се занимават с продажба на високи шапки. Те искат материал, който може да предпазва шапката както от прах и елементите, така и да не се смачка. Така те създават гофрирана (или плисирана) хартия. Гофрираната хартия е материал, който обикновено се прави от неизбелени дървени влакна. Те явно го патентоват в Англия още същата година, въпреки че английските патенти от преди 1890 г. се намират адски трудно и повечето от тях тепърва ще се дигитализират.
Може би Алберт Джоунс от Ню Йорк някога си е купил висока шапка от Алън и Хели, защото следващият лист в картонната история идва именно от него. През декември 1871 г. Алберт Джоунс получава патент за „подобряване на хартията за опаковане. В патента той описва нов начин на опаковане, който осигурява по-лесно транспортиране и предотвратява счупване на бутилки и флакони. Казва патента,
Няколко години след това картонената кутия, която знаем и обичаме всички, съвсем буквално, се оформя. Роденият в Шотландия Робърт Гейър притежава фабрика за хартиени торби в Бруклин. През 1879 г. един от пресовачите във фабриката му не вижда, че настройките на пресата са не както трябва и тя съответно разрязва хиляди малки пликчета за семена вместо да ги бигова, съсипвайки ги.
Гейр разбра, че ако остриета за рязане се поставят съвсем малко по-високо от остриетата за биговане, пресата ще може да бигова и да реже в една и съща стъпка. Макар да изглежда очевидно, това не е нещо, което някой производител на пакети се е сещал досега. Сега ако сменим хартията с картон, това би довело до революция в изработването на сгъваеми картонени кутии. Старият начин да се направи една кутия e производителите първо биговат листовете с помощта на преса, а след това на ръка ще ги нарежат с гилотинен нож. Това прави масово производство на сгъваеми кутии изключително скъпо.
Отначало сгъваемите кутии на Гейр се използват най-вече за дребни предмети, като чай, тютюн, паста за зъби и козметика. Всъщност, някои от първите му клиенти са Great Atlantic & Pacific Tea Company, Colgate, Ponds и производителят на тютюн P. Lorillard. Въпреки това през 1896 г. Гаир се сдобива с най-големия си клиент досега за предварително нарязаната, предварително бигована картонена кутия – National Biscuit Company, или Nabisco, с поръчка за два милиона броя. С този скок в опаковката на продуктите, сега клиентите могат да закупят предварително порционирани бисквити в кутия с восъчна хартия, която поддържа бисквитите свежи и здрави. Преди това, когато клиентите искат бисквити, някой от служителите в магазина трябва да ги вземе от не особено защитен от влага и вредители варел.
Оттук продажбите на такива кутии скачат и до края на века картонената кутия е вече част от живота. Така че следващия път, когато зареждате гардероба си с кутии, пълни с дрехи и обувки, купувате нещо от онлайн или просто отваряте кутия със соленки или бисквити, можете да благодарите на немска настолна игра, че за първи път серийно използва кашончета, както и на служителите на Робърт Гаир за грешката им, която вдъхновява малък, но съществен детайл за масовото производство на сгъваеми картонени кутии.
