shareit

Изкуството на бизнеса: Мадам Уолкър – първата жена-милионер в САЩ

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите. 

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Madam CJ Walker face circa 1914

В днешно време Харлем е синоним на гето квартал, населен предимно с афроамериканци, социално-нуждаещи се и гангстери. Може да прозвучи скандално, но замисълът за създаването на тази част на града е коренно различен, както и неговата история. Първоначално в тази част на Ню Йорк се заселват емигранти от Нидерландия, които го кръщават на град Харлем, разположен само на няколко километра от Амстердам. През 80-те години на XIX в. в тази Северна част на Манхатън се обмисля да се обособи квартал за заможни бели американци, чиито финансови възможности надскачат тези на средната класа. Тази идея обаче остава само на хартия. Много скоро икономическата реалност застига архитектурните блянове и ги помита. Свръхбързото развитие на Голямата ябълка, оставя празни сградите, които очакват своите бели наематели и за да не фалират техните собственици са принудени да ги дават на всеки и то на изключително по-ниска цена. Това се оказва добре дошло за засилената чернокожа миграция от Юга и не толкова приятно за белите, които вече са се установили в квартала. Макар и да се опитват да дадат отпор, в крайна сметка едните семейства напускат този район и оттогава той се очертава като мека на чернокожите в града.

Харлем от миналото, не е този Харлем, познат ни днес. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. този квартал е средище на афроамериканската култура и остава в историята като периода на Харлемския ренесанс. Великата миграция от Юга не води в града само икономически бедно население, но също така привлича изявени чернокожи певци, писатели и оратори. През този период по улиците на квартала могат да се срещнат активисти като У. Е. Б. Дю Боа, поети като Каунти Кълън и музиканти като Луис Армстронг. Също както Гертруд Щайн отваря своя „салон“ в Париж на ул. „Фльорюс“, където посреща елита на европейската интелигенция в годините преди Втората световна война, така една друга известна дама разтваря вратите на своята къща в Харлем, а по-късно и на своята Вила Леваро, намираща се в Северната част на Ню Йорк, за да посрещне афроамериканския културен елит. 

Нейният жизнен път започва в нищета, далеч от светлините на големия град, в памуковите плантации на Юга, а достига до върховете на тогавашната бизнес класа. Според книгата с рекордите на Гинес, тя е първата жена, която сама се е издигнала до статуса на милионер. Личен здравословен проблем превръща нейните търсения за по-добра козметика в мини империя, предлагаща продукти за разкрасяване. През 2020 г. животът й вдъхновява и мини сериал, продуциран от платформата Нетфликс – „Self Made“, в който главната роля се изпълнява от актрисата Октавия Спенсър. Днес, в нейна чест, името й стои върху серия от изделия на марката Сефора. 

Ч. Дж. Уолкър се ражда на 23 декември 1867 г. като Сара Брийдлав в една плантация в близост до Делта, Луизиана. Тя е петото отроче на Оуен и Минерва, които са наскоро освободени роби и реално е първото им дете, което е родено свободно. Макар и отърсило се от „веригите“, семейството продължава да се издържа от това, което умее най-добре – събиране и обработка на памук и живее в бедност. За съжаление, Сара не се радва дълго на семейно щастие, защото пред 1874 г. първо умира майка й, а само година по-късно си отива и баща й. Така едва на 8 години, Брийдлав се оказва сама и оставена на грижите и добрината на сестра си Лувиния и нейния съпруг. За да оцелее, семейството се мести във Виксбърг Мисисипи. За този ранен период от живота на Сара сведенията са оскъдни, но се смята, че там те продължават да се изхранват от работа в памуковите плантации. Също така тя е била подложена на постоянен тормоз и вероятно побой от съпруга на сестра си, който не иска да има още едно гърло за хранене. Търсейки спасение от този живот, Сара се жени още на 14 години за Моузес Мак Уилямс. Бракът й вероятно е бил щастлив и от него се ражда единственото й дете – дъщеричка на име А’Лейла. Източниците от периода не дават отговор какво точно се случва между Сара и Моузес. Дори  пра-пра-внучката й – А’Лейла Бъндълс, която е и неин биограф, не е напълно убедена.  Той или напуска семейството си, или умира при линчуване. 

През 1887 г. Сара е сама, едва на 20 години и с двегодишно дете, което трябва да изхрани. За да има възможност да припечелва тя се мести в Сейнт Луис. Там тримата й братя работят като бръснари. Сара също започва работа като перачка със скромното заплащане от 1.5 долара на ден. Това едва стига да преживява и да плаща за образованието на детето си. Когато успява, Сара дори посещава вечерно училище и пее в църковния хор към местната методистка църква. За да има кой да й помага в отглеждането на дъщеря й и в разходите, през 1894 г. Сара се жени повторно за Джон Дейвис, който също е перач като нея. Бракът им не просъществува дълго и е прекратен през 1904 г. Една от вероятните причини е, че Дейвис спира А’Лейла от училище, което окончателно обтяга отношенията между двамата съпрузи. Години по-късно, след смъртта на Сара, той оспорва завещанието и иска част от парите й. Адвокатите успяват да отблъснат претенциите му и тогава се разкрива информацията, че той е бил изключително ревнив, пиел е много, преследвал е Сара и я е биел.

След като се отървава от съпруг номер две, Брийдлав решава да промени професионалното си развитие и започва работа като агент-продажби за афро-американската бизнес дама Ани Търнбо Малоун. Тя има собствена фирма за продукти за коса, наречена „Компания Поро“ и е натрупала значително състояние. По-късно възниква спор сред историците коя от двете дами реално може да се счита за първата жена милионер в САЩ, но запазените архиви и счетоводства сочат, че това е С. Дж. Уолкър. Ани не само дава шанс на Сара по време на Търговското изложение в Луизияна (1904 г.), но и става неин ментор. По-късно, когато и двете се развиват в един и същи бранш, съществува своеобразно състезание между тях. Каквото развива едната, другата гледа да не остане по-назад.

Сара вече гради собствена кариера, когато разбира, че има тежък дерматологичен проблем, който засяга скалпа й. Оказва се, че състоянието е често срещано сред афроамериканските жени и се дължи на различни фактори: лоша диета, недохранване, болести, пърхот, недостатъчно къпане и т.н. За да спаси косата си, Сара започва да експериментира. Тя ползва съвети от братята си, търси различни народни лечения, комбинира всичко това с козметика от серията на „Компания Поро“ и в крайна сметка създава свой собствен продукт. В този период настъпва и разрива между Сара и Ани и първата напуска компанията завинаги. Малоун обвинява Брийдлав в плагиатство, макар основните съставки във формулите им – вазелин и сяра, да са част от народните средства за борба с косопада в продължение на десетилетия. 

След като приключва кариерата й в „Компания Поро“, през 1906 г. Сара  сключва брак с третия си съпруг – Чарлс Джоузеф Уолкър. Той води рекламни колонки в няколко вестника в Сейнт Луис, Мисури. Семейството се мести в Денвър, Колорадо, където Брийдлав започва да развива собствения си бизнес. По идея на съпруга й и за да утвърди своите продукти, двамата се спират на неговите инициали – „Ч. Дж. Уолкър“, поставяйки „мадам“ отпред, тъй като по този начин процедирали жените пионери във френската козметична индустрия. Така се раждат продуктите за коса „Мадам Ч. Дж. Уолкър“. Съпругът й става неин бизнес партньор и поема маркетинга на компанията. Първоначално Сара започва да продава продуктите си от врата на врата, показвайки на чернокожите жени не само как да ги използват, но и как възможно най-качествено да се грижат за косата си и да я фризират. 

След две години, в семейната компания се включва и дъщеря й, на която Сара поверява ръководството в Денвър, докато самата тя, заедно с Чарлс пътуват из южните щати, за да промотират продуктите й. Тя развива свой метод, т.нар „Система Уолкър“., който включва: подготовка за скалпа за третиране, мазане с лосиони и разресване с железен гребен.  Сред известните й продукти са „Невероятния шампоан за растеж на коса“, „Глосин“ и шампоан със зеленчуци.  През 1908 г. Сара отваря своя собствена фабрика и училище за козметика и красота в Питсбърг Пенсилвания, които кръщава на името на дъщеря си. Две години по-късно тя мести щаба на компанията си в Индианаполис, заради добре развитата железопътна мрежа, която улеснява логистиката. Когато полага основите на бизнеса си Уолкър разполага със спестявания в размер на 1 долар, а само 4 години по-късно нейното състояние възлиза на 1 млн. долара (дн. 14,9 млн. долара). Нейната компания осигурява работни места на близо 3 000 души, предимно афроамериканки, които продават и разпространяват продуктите й от врата на врата.

MadameCJWalkerdrivingautomoblie

Докато бизнесът й се разраства, бракът на Сара постепенно се разпада. Чарлз се оттегля от компанията и прекарва все повече време с любовницата си. През 1912 г. той и Сара окончателно се разделят. Тя не се оставя на тъгата, а потъва в работа. Мадам Уолкър предприема обиколка из Карибите и Латинска Америка, представяйки своите козметични продукти. По същото време дъщеря й закупува градска къща в Харлем, където двете заживяват. Именно там се събира елитът на Харлемския ренесанс. През 1916 г.  започва строежа и на извънградския дом на Уолкър – Вила Леваро. Той е проектиран от архитекта Вертнер Танди, който е първият регистриран афроамериканец архитект в щата Ню Йорк. Вилата е в италиански стил и има 34 стаи. Самото й построяване струва около 250 000 долара, което е значителна за времето си сума. 

Мадам Уолкър не само печели голямо богатство, но и го използва, за да подпомага нуждаещите се. Предимно с нейни средства се изгражда клонът на Християнската асоциация на младите мъже (YMCA) в Индианаполис. Смята се, че това е едно от най-крупните дарения, правено от афроамериканец до този момент.  Тя учредява стипендии на свое име към частния университет за чернокожи – Тускиги. Отново с нейни средства се подпомага дейността на Университета Бетун-Кокман, Институтът „Палмър Мемориал“, методитската църква в Индианаполис, както и други религиозни и образователни институции. По време на Първата световна война (1914-1918), Мадам Уолкър открито настоява да се осигурят тренировъчни лагери за афроамериканските войници, а през 1917 г. е сред водачите на мирния протест на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, в който се включват повече от 8000 души. Едно от големите й дарение е към фонда, подкрепящ жертвите на линчуване, в който прехвърля 5 000 долара (дн. над 70 000 долара).

Вероятно нейната свръхактивност и отдаденост на работата и общността влошават здравето й. На 25 май 1919 г., Мадам Уолкър издъхва във Вила Леваро, вследствие на хипертония и бъбречна недостатъчност. Тленните й останки са положени в гробището Уудлоун, Бронкс. Една трета от наследството й, както и управлението на козметичната компания, отива при дъщеря й – А’Лейла, докато останалите две трети са раздадени за благотворителност. В некролога й, поместен в „Ню Йорк Таймс“ се казва, че „тя се е надявала да бъде богата не заради себе си, а за да може с тези пари да подпомогне останалите.“ Така едва на 51 години, първата жена милионер в САЩ напуска този свят. Тя оставя зад гърба си печеливша и богата компания, както и много хора, на които успява да помогне.

 
 
Коментарите са изключени