shareit

Историята на Мръсния Хари

| от Georges Biard / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0) |

В анкета на MTV през 2009 г. Мръсният Хари e избран за „Най-великото лошо момче от филм за всички времена“. Не е точно награда Оскар, но въпреки това, полицейският детектив на Клинт Истууд, Мръсния Хари Калахан, наистина е един от най-обичаните, безсмъртни (и противоречиви) филмови герои в историята на киното.

Филмът за ченгето, за което няма правила, първоначално е озаглавен „Dead Right“. Той излиза по Коледа през 1971 г., заснет е със сравнително малък бюджет от едва 4 милиона долара (около 22 милиона долара днес) и се превръща в бокс-офис хит, правейки Клинт Истууд от просто култова фигура в киното до истинска суперзвезда.

Истууд има и малко късмет на своя страна, не защото му липсва талант или харизма, а защото ролята на Мръсния Хари първоначално е предложена (и съответно отказана) на много други актьори. Първоначалният избор на студиото за ролята е Франк Синатра. За съжаление, Франк е наранил дясната си ръка 8 години по-рано, докато снима „The Manchurian Candidate“ (1963 г.) и няма да може да се справи с тежкия пистолет, с който борави Хари Калахан. Също така, бащата на Синатра е починал наскоро и певецът по това време не искаше да се занимава с много неща.

Името на Марлон Брандо също се появява в списъка, въпреки че ролята никога не му е предложена официално. Пол Нюман и Стив Маккуин бяха запитани, но и двамата казват „не“. След отказа си обаче, Нюман предлага Клинт Истууд да играе ролята.

Marlon Brando 53

Марлон Брандо

Джон Уейн, Бърт Ланкастър и Робърт Мичъм твърдят, че и те са били привлечени за ролята. Силно консервативният Уейн отказва заради „неоправданото“ и „промотирано“ насилие на филма. Силно либералният Ланкастър също отказва – заради дясноцентристката политиката и (отново) насилието във филма.

Истууд приема ролята само при условие, че Дон Сийгъл ще бъде нает да режисира филма. На Клинт също така му харесва, че филмът е за „правата на жертвата“ – тема, която според него беше игнорирана по това време и иска филма да я изведе на преден план (което и става).

За ролята на злодея в филма Истууд препоръча Андрю Робинсън – сценичен актьор, който той е гледал в пиеса, наречена „Идиотът“. Истууд вярва, че Робинсън има „точно правия нервен характер“, за да играе злия и луд Скорпион. Сийгъл се съгласява и по-късно дори харесва Робинсън, тъй като той „има много миловидно лице“.

Andrew Robinson

Андрю Робинсън

След излизането на филма Робинсън получава няколко смъртни  заплахи и трябва да си извади нов телефонен номер, който не фигурира в телефонния указател.

Интересното е, че първоначалният избор на Сийгъл за ролята е героят от Втората световна война, Ауди Мърфи. Харесва му идеята национален герой да играе такъв кръвожаден убиец. За съжаление обаче Мърфи загива при нелепа самолетна катастрофа на 28 май 1971 г., точно преди снимките да започнат.

За безобразната смелост на Ауди Мърфи можете да прочетете в текста ни „Огненият картечар, който убиваше нацисти от горящ танк“

Хладнокръвният Скорпион на Робинсън беше базиран на истинския сериен убиец Зодиака (Zodiac Killer), който е известен с бележките за престъпленията си, които праща на полицията и медиите. Мръсният Хари Калахан пък беше базиран на Дейвид Тоши, главния следовател по делото на Зодиака.

Робинсън изпълни ролята си чудесно. По време на снимките, в сцената, където Хари показва на Скорпиона пистолета си за първи път, Робинсън импровизира репликата „Леле, колко е голям“. Снимачният екип избухва в смях и сцената трябва да се презаснеме, но въпреки това репликата остава във филма.

И докато сме на тема реплики – един от сценаристите на филма, Джон Милиус, който обаче не е споменат във финалните надписи, всъщност дава една от най-безсмъртните му реплики. По време на една ранна сцена, когато Хари вади своя пистолет Магнум .44 калибър към престъпник, той казва: „Шест патрона ли изстреля или пет? Чувстваш ли се късметлия, хлапак?“ Тези думи скоро се превръщат в класическа за персонажа на Мръсния Хари и бяха избрани от Американския филмов институт под №51 в техния списък „Най-запомнящите се цитати в историята на филмите“. Другата незабравима реплика на Хари „Давай, направи ми деня“ всъщност не е в оригиналния филм. Тя е казана в „Sudden Impact“, продължението на „Dirty Harry“ от 1983 г.

И актьорът, и режисьорът работят много внимателно върху облика на Хари Калахан и искат да го направят точно както трябва. Истууд и Сийгъл редовно спорят за последната, климактична сцена на филма, където Хари хвърля значката си в океана и напуска службата. Истууд твърди, че Хари Калахан знае, че не е подходящ за друг тип работа, но Сийгъл го убеждава, че Хари е обезверен от правосъдната система. (По грешка, реквизитът носи само една полицейска значка в деня на снимките и съответно без възможност за втори дубъл, Истууд трябва да заснеме сцената перфектно.)

В крайна сметка „Dirty Harry“ е наистина забележителен филм в много отношения. Както почти всеки класически филм, неговата основна тема, идеи и герои са копирани безброй пъти през годините. Например, вече твърде разпространената драматургична арка, в която „самостоятелното ченге“ е уволнено или отстранено от педантичния си началник, защото „нарушава правила“, всъщност се заражда именно в този филм.

Човек може да разбере негативното мнение на част от публиката към „прекаленото насилие“ във филма и може да се каже с основание, че „Dirty Harry“ (и многото му продължения) не е за всеки. Независимо от това, Клинт Истууд, всепризнат като прекрасен режисьор и истинска филмова легенда, остава един от най-добрите и леко недооценени актьори за всички времена.

Всеки случай „Dirty Harry“ е класика и остава своя отпечатък както в киното, така и в други аспекти на живота. Арнолд Шварценегер казва, че е базирал своята емблематична филмова персона отчасти на Мръсния Хари, защото харесва характера му на „остроумен герой, който е Закона сам по себе си“. Във Филипините филмът се използва в част от занятията при обучение на нови полицаи. „Мръсният Хари“ е и жаргонен израз за фотограф (или папарак, или такъв, които снима модели) с рефлексна камера и само един обектив. „Магнум 44 калибър“ пък е жаргонен термин за SLR фотоапарат.

Част от филма, където злодей отвлича група деца в училищния им автобус, всъщност вдъхновява истинско престъпление. В Канада двама мъже отвличат 6 деца с училищния им автобус. За щастие обаче децата успяват да избягат, а двамата мъже са заловени и осъдени на затвор. Фамилията не единия от тях е „Истууд“…

 
 
Коментарите са изключени