shareit

Историята на истинските момчета с бръсначи от „Peaky Blinders“

| от |

Британският сценарист Стивън Найт черпи вдъхновение от разказите на баща си за „много добре облечени“, „невероятно силни“ гангстери, действащи в Англия от края на века, когато създава историята на клана Шелби – семейството от мафиоти с бръснарски ножчета в каскетите и обект на сериала на BBC „Peaky Blinders.“ Но се оказва, че бандата от Бирмингам всъщност е съществувала, макар и не като фамилна престъпна организация.

Истинските Пийки Блайндърс не са толкова успешни, колкото тези от сериала, чиято престъпна мрежа се развива от малка местна фракция до многоетажна централа в течение на петте сезона на шоуто. И все пак има редица основни прилики: модният усет, брутално пренебрежение към закона и членска база, съставена предимно от млади мъже от работническа класа. Тези младежи, калени от разразилите се икономически лишения в индустриалната Англия, създават това, което Джесика Брейн от Historic U.K. нарича „насилствена, престъпна и организирана“ субкултура.

Както историкът Карл Чин, автор на „The Real Peaky Blinders“ ни казва, основната разлика между момчетата е сериала и тези от истинския живот е времето. Телевизионната драма се развива през 20-те и 30-те години на 20 век, докато действителната група в Бирмингам се развива през 90-те години на 19 век. Също така едва ли истинската банда е крила бръснарски ножчета в каскетите си.

Артър Матисън, производител на бои и лакове, който вижда бандата на живо, по-късно описва членовете й като хора, които „се гордеят с личния си външен вид и се обличат с вкус“. Те носят панталони с ръб, ботуши с пирони, колан, пъстър шал и шапка с дълъг удължен ръб. Косите им, добавя Матисън, са „подстригани късо по цялата глава, с изключение на бретона, който е оставен дълъг“. Приятелките на членовете на бандата междувременно дават „пищна показност на перли“ и носят бухнали копринени носни кърпички, завързани върху врата им.

Изтупаният външен вид на момчетата седи в контраст с бруталното им отношение към съперничещите им бандата, полицията и широката общественост. На 21 юли 1898 г. писмо, изпратено до Бирмингамската поща от анонимен „работник“, пише: „Без значение в коя част от града се разхожда човек, ще види членове на бандата ни, които не се свенят грозно да обиждат минувачи, било то мъже, жени или деца.“

Дни преди работникът да напише това писмо, уличната свада между бандата и полицията довежда до смъртта на един полицай. Офицер Джордж Снайп патрулира центъра на Бирмингам, когато той и негов колега се натъкват на 6-7 членове на бандата, които „пиеха по цял ден и се биеха по цяла нощ“. Снайп арестува 23-годишния Уилям Колрейн за използване на вулгарен език, но приятелите на задържания бързо му се притичат на помощ. По време на боя, един от младежите хвърля тухла по главата на Снайп с такава сила, че чупи черепа му на две места. Мъжът умря рано на следващата сутрин. Неговият убиец, 19-годишният Джордж Уилямс, е признат за виновен в убийство и получава доживотна присъда – съдба, която според Birmingham Daily Post трябва да служи като предупреждение за „всеки разбойник в града“.

Дейвид Крос, историк от полицейския музей в Уест Мидландс, казва на Майкъл Брадли от BBC News, че бандата избира жертвите си безразборно, насочвайки се към „всеки, който изглежда уязвим“. Той казва: „Всичко, което може да се вземе, те ще го вземат.“

На 23 март 1890 г. например група, водена от Томас Мъклоу, напада по-младия Джордж Истууд, след като го вижда да си поръчва безалкохолна джинджифилова бира в местната кръчма. Жертва претърпява „сериозни телесни наранявания“, фрактура на черепа и множество разкъсвания по скалпа. Той прекара повече от три седмици в болницата и се налага да се подложи на „трепанация“, при която лекарите пробиват дупка в главата му. The Daily Post нарича инцидента „убийствено нападение“.

За разлика от героите в сериала, истинските членове на бандата далеч не бяха престъпни гении: Полицейските картони на Хари Фаулър, Ърнест Байлс, Стивън Маккики и Томас Гилбърт описват дребни престъпления, като „ограбване на магазини“, „кражба на велосипеди“ и подобни. По полицейския музей в Уест Мидландс, в който има колекция от около 6 000 подобни картони, Фаулър – арестуван през 1904 г. – по-късно се бие в Първата световна война. Прекара 12 часа погребан жив при минометна бомбардировка и излиза от битката със сериозни наранявания. „След войната“, разкрива историкът Корин Бразиер, „тежко раненият Фаулър си изкарва прехраната като продава пощенски картички със собствения си лик, облечен като медицинска сестра“.

Истинските Peaky Blinders доминират Бирмингам до зората на Първата световна война, докато в сериала на BBC Томи, Артър и Джон Шелби изграждат своята престъпна империя след като се връщат от войната. В действителност, съперничаща им банда, наречена Birmingham Boys, поема контрола над региона през 20-те години. Водена от Били Кимбър – много интелигентен човек с умения да се бие, магнетична личност и достатъчно проницателен, за да осъзнаване значението на съюз с Лондон, групата вилнее до 30-те години на миналия век, когато се появява друга банда начело с Чарлз Сабини. Художествени версии на двете банди се появяват в сериала.

 
 
Коментарите са изключени