shareit

Историята на Джентълмен Джак – една дама с бунтарски дух и открита любов към жените

| от Маргарита Капитанска |

На 10 февруари 1835 г. две жени от Западен Йоршир празнуват първата годишнина от тайния си брак.

Година по-рано Ан Листър и Ан Уокър заживяват заедно, разменят пръстени и взимат причастие в енорийска църква. Ритуалът е само между тях и никой от присъстващите в светата обител не разбира, че e на сватбено тържество. Въпреки че брачният им съюзът не е признат официално, предвид действащите строги закони по това време за хората с хомосексуални наклонности, за двете жени това няма значение, защото любовта им стои над всичко.

На въпросния ден през 1835 г. Ан Листър отваря дневника си, както всъщност често прави, за да изрази щастието от случилото се – „Нека сме живи, за да се радваме още дълго на такива годишнини”, пише тя.

Всъщност, тази необикновена жена записва мислите си в дневници още от 15-годишна. До своята смърт тя успява да изпише 27 тома и да запълни хиляди страници с милиони думи, като една шеста от тях шифрова на таен език, комбинирайки букви от гръцката азбука, пунктуационни знаци, задиакални и математически символи. Тези нейни действия не са никак случайни и целят само едно – да прикрият част от живота ѝ или по-точно сексуалните предпочитания на Листър към нежния пол.

Благодарение на съвременните специалисти, които за пет години успяват да дешифроват всичките ѝ дневници, можем да видим, че Ан всъщност е била забележително уверена и с буен нрав жена, отказваща да се подчини на приетите норми за поведението на богатите млади дами по онова време.

Бунтът ѝ е открит и се забелязва първо в облеклото ѝ, което се доближава повече до това на мъжете. Така се сдобива с псевдонима Джентълмен Джак – чудата персона, която успява да шокира всеки с острия си като бръснач ум. Освен това Листър си позволява да пътува много сама (нещо почти недопустимо за жените в началото на XIX век), учи страстно, управлява семейното имение и си пробива път във въгледобивната индустрия, която до този момент е доминирана изцяло от мъжете.

В допълнение към всичко това, Листър винаги е била категорична, че може да обича и дава любовта си единствено и само на жена.

Родена в град Халифакс Ан проявява дръзкия си и непокорен характер от ранна възраст – „Бях като една голяма кисела краставичка”, описва сама себе през 1824 г. в един от дневниците. Любопитството ѝ например я кара да се измъква от дома си нощем и така да изследва света на възрастните. Но въпреки бунтарската си природа, Ан е надарена с изключителен интелект, който не остава незабелязан от родителите ѝ. Благодарение на тях младата Листър успява да завърши висше образование, което е необичайна привилеги за жените от тази епоха.

Семейството на Ан притежава имението „Шиптън” в близост до Халифакс – величествен дом, който пази историята на рода повече от 200 години, а към него самата Листър изпитва изключитело сантиментални чувства. Къщата и прилежащите ѝ земи обаче са наследени от нейния чичо – Джеймс Листър, който няма ни най-малък интерес да се занимава и да развива семейния дом.

За жалост, и четиритмата братя на племенницата му умират преждевременно, затова когато и Джеймс напуска този свят през 1826 г., Шиптън е поверен на предприемаческите умения на 35-годишната Листър.

Да си хомосексуална жена през XIX век

Макар да е наясно със себе си Листър изпитва всички последващи неприятности от факта, че е лесбийка в XIX век – време, когато представата за сексулани отношение между жени е толкова невероятна, че дори не е включена в законодателството, наказващо хомосексуалните мъже с публична екзекуция чрез обесване.

Но всъщност съжителството между жени в тази епоха не е нещо необичайно. Често останалите „негодни за женитба” дами се събирали под един покрив, за да си правят компания и да не живеят сами. Ето защо е било много трудно да се разбере и дори да се допусне, че може изобщо да съществува романтична връзка между две представителки на нежния пол.

Листър не може да върви срещу природата си, но и няма как да заяви публично сексуалните си предпочитания. Затова използва дневниците си като отдушник, старателно описвайки чувствата си към жените на измислената си азбука. Колкото и да се опитва да се прикрива обаче, Ан става обект на клюки и дори тормоз по улиците на Халифакс.

Заради външния вид и мъжкарското си държание  тя често привлича любопитните погледи на минувачите. Дори в един от дневниците си тя разказва как е проследена от мъж, който се опитва да вдигне полата ѝ, за да разбере дали Листър е мъж или жена. Тя не му остава длъжна и след кратка физическа саморазправа успява да запази достойнството си.

Подобни случки не са рядкост и това още повече засилва вътрешното ѝ убеждение, че никога не би се омъжила, за да получи уважението на обществото. По някакъв начин Листър намира покой със себе си и приема истинската си същност, вярвайки че е създадена точно такава, каквато трябва да бъде.

(c) Calderdale Metropolitan Borough Council; Supplied by The Public Catalogue Foundation

Емоционални и разтърсващи – любовните връзки на Листър не са обикновени

Трудно е да се каже дали семейството на Листър е било наясно със сексуалните ѝ предпочитания. Според някои източници баща ѝ е подозирал, но кротко приемал идеята, че дъщеря му никога няма да доведе зет у дома.

Интересът на Листър към жените е пословичен. Тя е харизматична личност и добре знае как да ухажва дамите, които ѝ правят впечатление. Често обаче сърцето ѝ остава разбито и не веднъж то е белязано от раните на нещастната любов.

Докато още учи в интернат в Йорк, Листър започва да води дневник, в който описва интимната си връзка с Елиза Рейн – момиче, с което споделят една стая в спалното помещение. До 15-годишната си възраст двете изживяват страстна любовна връзка, незабелязани от учителите си. Но идва момент, когато Ан е помолена да напусне училище заради съмнения, че развращава другите момичета.

След като принудително прекъсват връзката си, Елиза изпада в дълбока депресия, а по-късно е преместена в лудница. Тъгувайки по Ан, тя никога повече не успява да излезе от това състояние.

Втората връзка на Листър е с момиче на име Мариана Белкомб, за която се предполага, че е любовта на живота ѝ. Интензивните им романтични отношения продължават няколко години, като и двете непрекъснато пътуват около 40 мили, между Йорк и Халифакс, за да се видят. Когато описва страстните им срещи в дневниците си, Ан използва думите „отдавам се” и „целувка”, с които прикрива сексуалния акт и оргазма.

Естественият ход на събитията пробужда у Листър желанието да сключи брак с Мариана, но тъй като това се случва преди да наследи семейното богатство и имението „Шиптън”, двете нямат възможност да заживеят самостоятелно заедно. Така след няколко години се сбъдва най-големият кошмар на Ан – Мариана е принудена да се омъжи за богат вдовец и мечтата на Листър да създаде семейство с любовта на живота си умира безвъзвратно.

Откъсите от дневниците ѝ в този период разкриват мъката и гнева ѝ към Белкомб, въпреки че двете продължават да се виждат години след годежа на Мариана. В края на връзката им става ясно, че постъпката на любимата ѝ е провокирана от страха, че връзката им ще бъде разкрита и осмивана. По този повод Листър пише в дневника си – „Чула е момчето от пощата да ме нарича „мъж с фуста”, което я е накарало да се засрами”.

За да излекува нараненото си сърце, около 30-е си години Ан пътува много из Европа и се смесва с висшето общество. Там успява да се срещне с голяма част от жените в аристокрацията, като не е тайна, че изпитва симпатии към някои от тях.

След като се завръща в Йоркшир, Листър среща богато момиче на име Ан Уокър, с която ще прекара остатъка от живота си.

Отношенията им започват особено. Уокър страда от меланхолия и роднините ѝ трудно се справят с нейното състояние. Листър се появява като дълго чакано изцеление и с харизматичната си натура бързо успява да подвигне духа на младата Ан. Общуването им се задълбочава и те прекарват все повече време заедно, докато в едни момент не прекрачват прага на приятелството си със страстни ласки, които Листър не пропуска да опише подробно в дневника си.

И така през 1834 г. двете жени разменят пръстени, взимат причастие и поставят началото на първия хомосексуален брак, макар и обвит в тайна. „Церемонията” се случва на връх Великден в църквата в Йорк. Същата година Уокър се мести да живее в Шиптън, независимо, че семейството ѝ не одобрява това.

Листър умира от треска през 1840 г. на 49-годишна възраст, при пътуване до сегашна Грузия, придружавана от съпругата си. Уокър успява да върне тялото ѝ в Обединеното кралство, където е погребана в енорийската църква в Халифакс.

Тежката загуба не понася на Уокър и тя отново се връща в меланхоличното си състояние, което преминава в тежка депресия и психоза. Тринадесет години след смъртта на Листър тя умира в родния си дом, въпреки че притежава доживотни права да пребивава в имението „Шиптън”.

Дневниците, на които Листър обожава да „говори”

За Листър дневникът ѝ е едно от най-ценните неща в живота ѝ. Освен че пишейки има свободата да описва любовните и сексуалните си отношения с жени, също така там тя подробно изразява мислите си по повод политиката, икономиката, индустриалните дейности в Йоркшир, напрежението в семейството ѝ и общественият живот в Халифакс.

След като Листър умира, последният наследник на имението „Шиптън” в края на XIX в. – Джон Листър, се натъква случайно на скритие ѝ дневници. Декодирайки някои от текстовете, той попада на част от развратното му съдържание. В името на това да запази доброто име на рода си, Джон е посъветван да изгори доказателствата, разкриващи хомосексуалните наклонности на Ан.

За щастие той отказва и вместо да ги унищожи, скрива дневниците в една от дървените ламперии на къщата, където остават в продължение на десетилетия.

През 1982 г. ценните томове попадат в ръцете на родената в Халифакс историчка Хелена Уитбрид. За пет години тя успява да дешифрира кодирания от Ан текст и издава книгата I Know My Own Heart: The Diaries of Anne Lister 1791–1840.

Заради уникалното си съдържание близо 30 години след откриването им дневниците биват поставени под закрилата на ЮНЕСКО, носещи изключително важно значението за историята на хомосексуалните жени през XIX в. в Обединеното кралство.

Ан Листър е забележителна фигура, която ще остане завинаги част от световната история. Със своята дързост, смелост и бунтарски дух тя успява да заяви себе си такава, каквато е, рискувайки да бъде качена на бесилото.

За нея не съществува нищо друго освен истината и вълнуващият ѝ живот доказва, че когато не изневеряваме на себе си, всичко на този свят е нищо повече от постижимо.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Историята на Джентълмен Джак – една дама с бунтарски дух и открита любов към жените

Повече информация Виж всички