shareit

История и създаване на Българското знаме

| от |

Според Чл. 166 от конституцията на Република България:

Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

Видът на знамето ни за първи път е дефиниран в чл. 23 от Търновската конституция: „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално“, след като то е узаконено от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г.

По-подробно то е описано в Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18х30 cm, 24х40 cm, 90х150 cm, 129х215 cm.
  • Цветове:
    • бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен – номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия.
    • червен – номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия.

Стандартни образци за цветовете на националното ни знаме се съхраняват в Комитета по стандартизация и метрология.

Flag of the Second Bulgarian Empire (1325)

Знамето на Търновград – столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г.

До приемането на християнството, както пише в „Отговорите на папа Николай до българите“, българите са използвали конската опашка като военно знаме.

Знаме на Второто българско царство (при Иван Шишман) от средновековна карта, съставена от Гилем Солер през 1380 г

Общо взето историческите извори мълчат по отношение на флаговете ни от времето на Първото и Второто българско царство, но знаем, че след приемането на християнството по земите ни започват да се използват знамена по подобие на византийските.

Filip Totyu-zname

Знамето на четата на Филип Тотю

През османско време войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи – най-честият от който, разбира се, е „Свобода или смърт“. Първият флаг, който ползва и трите цвята – зелено, бяло и червено (подредени в този ред и наредени хоризонтално) – е на двете Български легии на Георги Раковски и се вее през 1861 – 1862 г. В друга последователност – червен, бял, зелен – цветовете се използват по-късно от четата на Филип Тотю.

Samara flag

Самарското знаме

Един от най-важните военни символи на Българската армия – Самарското знаме – е направено от монахини в град Самара, Русия. Българските опълченци го получават като дарение по време на Руско-турската война. То е и единственото знаме в историята ни, което е наградено с Орден „За храброст“.

Знаме на Раковски, БРЦК и доброволците в Сръбско-турската война

Това знаме най-вероятно дължи подредбата на цветовете си на приятеля на Раковски, Димитър Ценович, защото дъщеря му, Любиша Ценович, ушива двете знамена на комитета. То се развява и от руско-българския доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876.

Flag of Stiliana Paraskevova

Знамето на Българското опълчение (Браилският трибагреник), ушито от Стилияна Параскевова, смятано за първообраз на националното знаме на България

Стиляна Параскевова е дъщеря на българския патриот от Браила Иван Параскевов, на когото е и идеята за знамето като той отделя и необходимите за него парични средства. Въпреки това днес името на Иван Параскевов е почти непознато…

Флагът трябвало да бъде развяван на бойното поле – направен е за нуждите на Българското опълчение в Освободителната руско-турска война. Но той е създаден не просто за военно знаме, а и с идеята да бъде национален символ – затова и върху него е изписано „България“.

Иван Параскевов е родом от Ямбол (1817 г.), но се премества в румънския град Браила с брат си, Панайот, тайно след опит за покушение срещу местен управител – Иван често имал проблеми с турците, заради бунтарското си поведение, неподчинение и участието си с няколко приятели в Бунтовно братство. В Румъния Параскевов се замогва и става от пристанищен носач предприемач и търговец, след което се жени и се радва на 3 деца.

Добродетелни vs. Млади

Карикатура, отпечатана на страница 556 в брой 12 от година първа 20 ноември 1869 на вестник „Тъпан“. Рисува борбите между русофилите и партията „Млада България“ при образуването на „Българското книжовно дружество“. От една страна са шест члена на Добродетелната дужина, впрегнати от руския консул bg:Хенрих Офенберг, а Пандели Кисимов гризе кокал. От другата страна са „Младите“, сред които са Любен Каравелов и Христо Ботев с Устава на дружеството.

Бунтарското в Иван Параскевов все още гори дори извън граница и той често и активно подпомага българската емиграция с дарения, както и българските революционни дейци като Иван Драсов, Светослав Миларов и Георги С. Раковски. Той също така е и един от основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г., което, разбира се, в последствие ще стане Българска академия на науките.

Материалите за знамето са доставени специално от Виена: копринен плат – атлаз, малки естествени бисери и сърмени конци, както и дръжка с метален връх, изработена специално за знамето. 14-годишна Стиляна пък има заданието да сглоби всичко това в един красив национален символ.

Знамето е дълго 1,98 м и широко 1,73 м. То не е равно, а е изрязано под форма на лястовича опашка. На зелената част има коронован лъв, висок 60 см и извезан със златни конци, над него има надпис „БЪЛГАРИЯ“, а под него има друг надпис:

Съ божия воля

и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го

Напредъ

Знамето е подписано в долния ъгъл: „Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий“.

През 1877 година вестник „Стара планина“ пише:

На 8-й май т.г. председателят на Кишиневското общество г. Иван С. Иванов, който е известен със своите особени заслуги, имал честта да представи на Негово императорско височество великия княз Николай Николаевич браилският наш съотечественик Иван Параскевов. Г-н Параскевов поднесъл на Негово Величество българското национално знаме със злат лъв, приготвен от неговата дъщеря г-ца Стиляна. Великият княз приел милостиво това знаме и го предал на четвърта дружина от българското опълчение.

Знамето се пази за известно време в Двореца на българския княз в новата столица София. То е занесено в Велико Търново по на гореспоменатото Учредителното събрание, където се описва. След това се връща за съхранение, заедно с други знамена, в княжеския и царския дворец, а днес е в специалното хранилище на Националния военноисторически музей отново – заедно с други известни бойни знамена. То се показва само при най-тържествени случаи като Гергьовден и днешният празник 3 март.

Стиляна Параскевова е родена на 6 март 1863 г. и е най-голямото от трите деца на Иван Параскевов. В памет нейна и на баща й в Ямбол е кръстена улица „Стиляна Параскевова“, а в София – „Иван и Стиляна Параскевови“, в квартал Люлин 7.

 
 
Коментарите са изключени