shareit

Хавелок Датчанинът – един добър викинг, макар и художествена измислица

| от |

Всички познават стереотипния образ на викинга: дързък, хищен войн, който се радва да се бие и убива, да плава по моретата и да плячкосва манастири. По-късните средновековни писатели също са запознати с този стереотип и мнозина композират силно преувеличени, кръвожадни истории за викинги, които убиват монахини, набиват бебета на копия и изрязва орлови крила от кожата на гърбовете на враговете си. Но това е само един аспект от легендите за викингите – някои средновековни текстове разказват съвсем различни истории за това, което викингите правят в Англия.

Средновековните писатели, които се интересуват от историята на Англия – особено в северната и източната й част – знаят, че скандинавците не просто нападат и ограбват региона, но и се заселват там. Съществуват различни легенди, които изследват как и защо възниква това селище, но най-известната е за Хавелок Dатчанинa.

Историите за Хавелок – датски принц, който идва да управлява част или цяла Англия – са записани за първи път през 12 век, но може и да са много по-стари. Най-известната версия е средноанглийски романс, който излиза вероятно в края на 13 век под простото име „Хавелок“. Това е оживено, бързо стихотворение, често смешно, но и засягащо важни въпроси за това какво прави добрия владетел и справедливото общество.

Стихотворението разказва за близнаците на Хавелок и съпругата му, английската принцеса Голдебору. То започва със смъртта на бащите на Хавелок и Голдебору, съответно кралете на Дания и Англия. Младите осиротели наследници са лишени от наследство от зли узурпатори – английският злодей затваря Голдебору, докато датският злодей убива малките сестри на Хавелок и урежда мъжа да бъде удавен от човек на име Грим. Грим не може да се пречупи  да убие детето и затова изнася Хавелок от Дания и бяга в Англия със съпругата и семейството си.

Грим и семейството му, заедно с младия кралски изгнаник, се оказват на брега на Линкълншир, където Грим се установява и става рибар. Той работи усилено и бизнесът му процъфтява, а стихотворението ни казва, че мястото, където създава дома си, е кръстено на него: Гримзби.

Хавелок израства невероятно висок и силен, но в други отношения почти комично не прилича на стереотипа за викинг: той е весел, търпелив, в добро настроение и нежен към жените и децата. Когато достига зряла възраст, решава, че е време да си изкарва прехраната, и заминава за Линкълн, където намира работа като кухненски работник.

Всички са впечатлени от голямата му сила и невинност и той достига до вниманието на коварния регент на Англия, който решава да унижи Голдебору, като я принуди да се омъжи за това обикновено момче от кухнята. (Той обещава на покойния крал, че ще омъжи Голдебору за „най-високия човек в Англия“ – условие, което необичайно високият Хавелок технически изпълнява.)

Хавелок не желае и Голдебору е в шок, но те нямат избор, и затова се женят и се връщат в Гримсби. В брачната им нощ Голдебору получава видение, в което ангел й разкрива, че Хавелок всъщност е син на крал, а Хавелок сънува родината си: как прегръща Дания в обятията си и довежда хората си през морето в Англия като подарък за любов на новата си съпруга. Когато споделят с Голдебору, тя го призовава да се върне в Дания и да вземе наследството си. Той го прави, след което отива обратно в Англия, за да върне и царството на Голдебору. Двамата управляват Англия и Дания заедно в състояние на съвършен мир и хармония в продължение на 60 години и имат 15 синове и дъщери.

Хавелок е продукт на историческата фантазия, но е здраво вкоренен в английския пейзаж и в правдоподобната реалност: Гримсби, например, вероятно е кръстен на скандинавски заселник, макар и може би не спасител на датския принц. Средновековният поет знае, че датското селище е част от историята на този регион и изглежда е смята, че е нещо, с което да се гордее.

 
 
Коментарите са изключени