Град Селебрейшън – утопията на Disney

Град Селебрейшън (от англ. celebration – празнуване) първоначално е замислен от Уолт Дисни по-различно, отколкото е сегашният град. Уолтър си представя „перфектения“ град на бъдещето, в който технологията и реалният живот са в хомогенна и незабележима симбиоза, а всички възможни грижиха са посрещнати. Тази идея е послужила за основа на парка Епкот в Дисни ленд, но Майкъл Айснер (изпълнителен директор на Disney по това време) си представя Селебрейшън като събирателен образ на класическия американски град, носталгично местенце, което да връща хората в (предполага се) едно по-добро време.

Кадър от откриващата церемония на Епкот, 1 октомври 1981

Селебрейшън не отговаряше точно на първоначалните планове на Уолт за футуристичен град под огромен стъклен купол, но той е замислен с идеята за създаване на едно съвършено, утопично общество; град, който да гледа с гигантски розови очила към миналото.

Селебрейшън има класическия американски вид, който се пази (както ще видим) изключително стриктно

Построен само на няколко мили от Магическото кралство върху гробище на алигатори, Селебрейшън трябва да бъде „перфектен“ и затова компанията не пести пари. Тя харчи около 2,5 милиарда долара, за да изпълни визията си. Наемат се едни от най-големите архитектурни умове, които да проектират всяка сграда в града. Хора като Робърт Вентури и Сезар Пели проектират сгради дори толкова прости като банки и пощенски станции. Към тях Disney наема и експерти по градоустройство и графични дизайнери, които да съблюдават къде ще бъдат строени сградите и как са декорирани. Например, фирма за графичен дизайн е натоварена със задачата да създаде табели, които да указват кое в коя посока е из града. Disney е толкова впечатлена от работа им, че наемат същата компания да проектира и други неща като капаците на шахтите и маркировката из градския парк.

В този ред на мисли, може би най-изненадващото нещо за Селебрейшън е, че дълги години нищо в града не е брандирано. В Селебрейшън няма билбордове, няма популярни заведения, няма реклама. По ирония на съдбата Disney, една от най-големите мегакомпании на Земята, използва именно това, за да продава имоти на потенциални жители, преди проектът да отвори врати в средата на 90-те години.

Пазарската улица

Когато е готов през 1995, търсенето на имоти в града е толкова голямо, че Disney тегли жребий, участието в който изисква депозит от 1000 долара, само за да отсее кой да стигне до среща с продавачите.

През следващите няколко години цените бавно започват да падат и днес те са приблизително изравнени със средните цени на жилищата в региона. Що се отнася до това колко хора живеят там: според последното преброяване от 2010 година в момента в града живеят 7 247 жители. Официалният уебсайт на Селебрейшън обаче посочва друга цифра – около 9 000. По отношение на демографията градът се състои от около 90% бели жители (в сравнение с около 58% в околните райони) като почти няма човек, който не е във връзка, което може се дължи на Декларацията на заветите.

Декларацията на заветите е документ от 166 страници, който бъдещите жители на Селебрейшън трябва да подпишат. Така те се съгласяват да спазват редица правила, които включват: как можете да паркирате колата си пред къщата; колко големи е разрешено да са храстите ви; какъв вид компост е позволено да се използва; колко кора трябва да има около определени растения; забрана повече от двама души да спят в една и съща спалня; домашен любимец може да бъде изпъден от града без изричното разрешение на собственика на дома, ако се счита, че създава проблеми, и още невероятен брой други ограничения, правила и забрани. Разбира се, както каза Айснер, когато Disney отвори града: „Първият принцип на Селебрейшън е, че никой не е длъжен да живее там.“

Идеята за архитектурата на града, плюс правилата му, по думите на много жители и посетители, кара града да се усеща като от филма „The Truman Show“ и в крайна сметка е толкова добре проектиран, че изглежда като изкуствен.

Като говорим за изкуственост, крайностите, до които Disney стига при строежа, за да бъде града „перфектен“, са просто поразителни. Из целия град има пластмасови дървета, в които има високоговорители, от които свири асансьорна музика от 40-те и 50-те години. През зимата редовно се пуска фалшив сняг. Всяка есен се внасят мъртви листа и шума, за да изглежда градът по-живописен. През 90-те години дори се носят слухове, че Disney наема актьори да се разхождат из мястото, само за да изглежда по-приветливо за бъдещите купувачи. Компанията също се опита да накара хората редовно да провеждат събирания на верандите си и така да се социализират, но усилията й са предимно неуспешни. Както отбеляза един от жителите: „Обществото не работи така. Хората искаха вместо това да си седят вкъщи и да гледат телевизия.“

През 2003 г. Disney продава голяма част от Селебрейшън на частен купувач, a от 2004 г. почти нищо от него вече не е собственост на корпорацията. Това става за ужас на мнозина живущи, които се страхуваха, че утопията им ще се превърне в предградие като всяко друго като ги няма от Disney. Това за сега обаче не се е случило, най-вече благодарение на Декларацията, която още е в сила и на самите жители, които се борят срещу всяка промяна със зъби и нокти.