Голямата евакуация на картини от Лондон по време на ВСВ

Мюнхенската криза през 1938 г. кара Мартин Дейвис, който работи като асистент в Националната галерия в Лондон, да бъде изключително изнервен. Той се притеснява, че ценните произведения на изкуството, за които се грижи, ще бъдат откраднати или унищожени, ако избухне война, и поради това започва да търси места къде да скрие картините на музея далеч от евентуалния огън.

Замъкът Карнарвън

Така през 1939 г. редица картини са премахнати от Лондон и изпратени тайно на различни отдалечени места в Уелс, включително три аристократични домове, Националната библиотека в Аберистуит и Университета в Северен Уелс. Идеята на Дейвис е доста добра, защото никой враг не би си помислил да търси на такива места. Операцията обаче не е без проблеми – например, замъкът Карнарвън е използван и като боен аванпост като така естествено се превръща в бомбардировъчна цел за вражеските сили. В един от аристократичните домове пък, тръбите за централно отопление, които са под пода, причиняват кошмар за съхранителите от музея. Скритите картини трябва да се съхраняват във внимателно контролирана климатично среда, за да се предотврати влошаването им.

Единственият начин да се поддържат нивата на влажност за нуждите на деликатната картина е чрез окачване на мокри кърпи. Може да изглежда смешно за произведения на изкуството, които са толкова престижни, но е вариант, докато се търси ново място, което приляга повече на техните стандарти. Но дойде 1940 г. и германците са почти на прага на Лондон. Хората се страхуват какво ще стане с тези национални съкровища, ако попаднат в ръцете на Третия райх. Говори се, че скоро ще бъдат изпратени по скрит начин в Канада за съхранение, но някои държавни служители не искат това да се случва. Те се страхуват, че вражеския флот ще нападне транспортните кораби и ще вземат произведенията за себе си, или ще ги оставят да загинат в дълбините на океана. Като алтернатива предлагат картините да се скрият из пещерите и планините – по-добре, отколкото да са далеч от Англия.

Скоро след това е установено, че една неизползвана мина в Манод в Блайнай Фестиньог, Северен Уелс, е подходяща за целите. Тя е доста голяма и дава достатъчно място за съхранение на цялата колекция от картини, далеч от лицето на опасността. След като мястото е подготвено – което включва преместване на няколко хиляди тона скала и създаване на специални зони, в които климата може да бъде внимателно контролиран и картините да се наблюдават – колекцията на Националната галерия е внимателно транспортирана до мината. Което драстично повишава престижа й. Преместването на шедьоврите далеч от Лондон се оказва умно решение при тези особени обстоятелства; мястото на галерията на площад Трафалгар е ударено 9 пъти по време на въздушни нападения.

Днес е възможно произведенията на изкуството да се разгледат онлайн в рубриката Картината на месеца на Националната галерия – това е едно осъвременяване на традицията от времето на войната, когато всеки месец се връща по една картина в лондонската галерия като стимул за морала. Друг дългосрочен ефект от колекцията, която се съхранява в Уелс, е, че картините са представени и описани за първи път в каталози. Това много зарадва запалената публика и почитателите на изкуството, тъй като те най-накрая можеха да станат свидетели на красотата на колекцията и в печат.

Да се преместят картините в мината е най-доброто решение – в противен случай всички те биха били със сигурност унищожени. Мартин Дейвис скоро е повишен и се издига до директор на галерията. Да бъде еднолично отговорен за тези картини е голямо начинание за Дейвис и за своите усилия получава рицарско звание.