shareit

Гениалната Камий Клодел, за която Франция не беше готова

| от |

Най-вероятно сте чували от Горан Брегович, че талантът винаги намира начин да се прояви, няма значение как ще се потиска, няма значение какъв е произходът на човек, рано или късно ще го видим на бял свят. Такава е и историята на Камий Клодел. Тя се ражда в Северна Франция през 1864 г. в бедно семейство на фермери. Баща ѝ за кратко време се занимава с ипотеки и банкови транзакции. Семейството променя своята адресна регистрация многократно и всяко ново място впечатлява Камий с красотата си.

На 5-годишна възраст започва своето образование при Сестрите на Християнската доктрина. На 12-годишна възраст започва да работи в ателие за производство на глинени съдове, където се раждат и нейните първи скулптури с човешки облик. Във времето, в което малкото момиче заявява, че иска да се занимава с изкуство, тази сфера е заета изцяло от мъже и пробивът със сигурност няма да се случи толкова лесно.

Баща ѝ обаче решава да провери дали дъщеря му има достатъчно талант и носи някои от нейните скулптури на съседа Алфред Боше. След по-обстоен преглед, творецът признава, че Камий има талант и ще се наложи да работи много, за да го постигне. Заедно с майка си, брат си и по-малката сестра, момичето се мести в Париж през 1881 г., а бащата остава в Северна Франция. Записана е в академия Колароси, която е една от малкото, които приемат жени. В Париж получава възможност да изучава изкуство директно от Боше, а и самата академия се оказва значително по-прогресивна, използвайки голи мъже за модели.

Camille_Claudel_-_photographie_César

Снимка: By César – musée Camille Claudel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85959913

През 1882 г. се чувства достатъчно подготвена да отвори свое студио, но липсват финанси и затова го дели с още 3-ма души. Междувременно нейният учител продължава да я мотивира да се развива, гарантирайки ѝ, че след време ще се нареди сред големите имена на Франция. След време предоставя своето студио на Огюст Роден, който също има нужда от творческо място. Двамата скоро откриват едно интересно партньорство. Камий става негов модел и любовница, докато той самият се превръща във вдъхновение.

Те никога не заживяват заедно, защото Огюст е обвързан. Семейството ѝ, разбирайки за тази афера, официално се отказва от нея и я лишават от семейната издръжка. След като прави аборт през 1892 г. с нейният любим се разделят и изведнъж финансирането на нейните проекти приключва. Клодел няма никакви пари и накрая се принуждава да обикаля улиците на Париж и да проси. Мнозина я отричат, защото не спира да подчертава сексуалната природа на своите скулптури. Често творчеството на единия се сравнява с другия.

И докато двамата са доста силни в своята работа, Клодел печели добре – нейните скулптури са купени от колекционери, както и от френски музеи. С раздялата успява да излезе от сянката на своя покровител. Платените суми често се превеждали само на името на любовника и това също се отразявало върху нея. Бившият ѝ любовник е изненадан от статуята ѝ „Зряла възраст“ и дори ще накара Министерството на културата да спре финансирането ѝ. До скоро любовниците са били едни от най-титлуваните двойки.

Самата скулптура е впечатляваща, защото изобразява зрял мъж, теглен от стара жена, символизираща смъртта, а зад него стои млада жена, която се опитва да го спаси. Критиците ще имат нужда от време, за да заявят, че няма да има по-точно изображение на живота. Всичките ѝ останали скулптури също проследяват елементите на стареене, нейните фигури никога не са съвършени, не са красиви, а често се смятат и за грозна самозванска работа.

Дали полът изиграва особена роля, дали нейният бивш любовник или фактът, че Франция не е способна да приеме това, което ръцете на Клодел творят, резултатите не закъсняват. Натрупаното напрежение върху нея. През 1905 г. Клодел вече страда от психично заболяване. От гняв разрушава голяма част от статуите си, започва да страда от параноя, а в последствие е диагностицирана с шизофрения.

gettyimages-543855042-594x594

Често повтаря, че нейният любовник е откраднал голяма част от идеите ѝ, а след това се опитвал да я убие. През 1906 г. брат ѝ се прибира жени и заминава за Китай, той е една от последните ѝ семейни връзки. Клодел се прибира в своето студио и се скрива от всички чужди погледи. Никой не ѝ казва, че баща ѝ е починал – единственият човек, който някога я е подкрепял. По настояване на нейния по-малък брат, на 10 март е приета в клиника за душевно болни.

Според семейството ѝ, Клодел е отишла доброволно, но картонът ѝ е подписан от лекар, а не от нея. Въпреки повишаващото се напрежение, дамата все пак била абсолютно нормална, когато работи върху скулптурите си. Редица лекари настояват за нейното изписване, но майка ѝ не е на същото мнение. През 1914 г. заедно с всички останали пациенти е преместена в друго лечебно заведение, Първата Световна война все пак е приближавала френския фронт.

До края на годината Клодел ще смени няколко лудници и на 22 септември в картона ѝ ще бъде записано, че страда от мания за преследване и често обвинявала илюзорни хора, че се опитват да я убият. Известно време медиите обвиняват семейството ѝ за влошеното състояние и за унищожаването на един истински гений. Лекарите продължават да пишат писма и да настояват за нейното изписване и всеки път няма отговор. Според медицинския персонал, Клодел може да се възстанови в семейна обстановка, но уви. Брат ѝ Пол (вече дипломат във френския парламент) ще я посети около 7 пъти през следващите 30 години.

Говори за нея винаги в минало време, по-малката ѝ сестра Луис я посещава само още един път. Злата майка никога не стъпва в болницата и умира през 1929 г. През 1929 г. неин колега Джеси Липскомб също я посещава и заявява, че Камий е напълно здрава, но отлъчена от семейството си. На 19 октомври 1943 г., след около 30 години в лудница, една от най-великите творци на Франция, умира в лудницата.

gettyimages-686911424-594x594

Брат ѝ е известен още през септември за дългото боледуване и успява да прекоси окупираната страна, но не присъства на погребението. Погребана е в общ гроб. През 2002 г. излиза книга, която разказва за живота ѝ, а в последната глава се заявява, че Камий най-накрая е успяла да се върне в земята, която толкова много обичала. През последните си години мечтала да види още един път любимия френски прованс.

 
 
Коментарите са изключени