shareit

Франсис Скот и Зелда Фицджералд: Красота, купон и лудост в епохата на джаза

| от Мая Вуковска |

Те са красиви, популярни и талантливи. Но и прокълнати да се съревновават и ревнуват толкова много, че да превърнат живота един другиму в ад. Те са най-легендарната двойка от златната епоха на джаза –  време на безкрайни партита, разкош и екстравагантен лайфстайл. Времето преди Голямата депресия да размаха суровата си десница, свита в юмрук, и да превърне всичко на пух и прах. Те са Франсис Скот Фицджералд и Зелда Сейър.

Как се печели ръката на любимата

WWImontage

1918. Първата световна война е в разгара си. В очакване да бъде изпратен на някой от европейските фронтове, редник Ф.Скот Фицджералд е стациониран в Алабама. За първи път погледът му среща този на Зелда Сейър по време на танцова забава, организирана в кънтри клуб “Монгомъри”. Тя е атрактивна, забавна и популярна девойка с неконвенционална красота и произхожда от уважавано южняшко семейство. Младите войничета й се лепят като мухи на мед, но вниманието й спечелва хубавецът Скот. Още в зародиша си обаче връзката им дава признаци, че ще бъде страстна и буреносна. През 1919 г. Скот е демобилизиран и веднага предлага брак на любимата си. Само че своенравното момиче изобщо няма намерение да се обвърза сериозно и му заявява, че късат. Основният й мотив да се фръцне така е несигурното финансово и професионално бъдеще на бившия войник и амбициозен писател. По онова време той тъкмо е започнал работа в рекламна агенция и обитава мизерна стая в манхатанския Уест Сайд. Палачинката се преобръща на следващата година, когато издателство “Скрибнър” поема риска да публикува дебютния роман “Отсам рая” на никому неизвестния 20-годишния Фицджералд. Само за три дни са продадени 3000 копия. Романът се превръща в тотален бестселър, а авторът му – в знаменитост. Когато вижда чека от първия хонорар, Зелда най-после е убедена, че талантливото й гадже е в състояние да се погрижи за материалните й нужди. А те никак не са малко! Двамата се женят седмица след публикуването на “Отсам рая” в нюйоркската катедрала “Свети Патрик”.

На върха на вълната

За отрицателно време младото семейство Фицджералд става хроникьорска сензация и влиза в устата на хората. Имената “Скот” и “Зелда” се превръщат в синоним на купонджийство висша класа. Партитата, които организират, придобиват митологичен статус. Всички искат да бъдат красиви като тях, да се обличат като тях, да пръскат пари като тях… Ако живееха сега, щяха да бъдат Дейвид и Виктория Бекъм на стероиди или най-малкото топ инфлуенсъри.

През 1921 г. “златната” двойка предприема първото си пътешествие до Париж, целта на което е да си почине от светската суматоха. Но само няколко седмици по-късно се връща в Щатите, защото Зелда е на път да роди дъщеря им Скоти. Само че далеч преди раждането на Скоти трети член на семейството вече е станал алкохолът. Двойката продължава разгулния си начин на живот при това с още по-голяма безразсъдност и отпреди. Неминуемо обаче в един момент финансовото им положение прискърцва и двойката е принудена да се премести във Франция. Е, не е като да гладуват и да се обличат с парцали  (домът им все пак е във Френската Ривиера!), но изглежда сякаш дните на безразсъдно пръскане на пари са зад гърба им. Именно тук Скот получава вдъхновението, за да напише шедьовъра си “Нежна е нощта”.

Zelda Fitzgerald portrait

Зелда Фицджералд 

Зелда и пишещата машина

Още преди да се омъжи за Скот, Зелда проявява писателски амбиции.  Като студентка пише очарователни в наивността и повърхността си признания от рода на: “Обичам да се возя на задната седалка на мотоциклетите, да дъвча дъвка, да пуша на публични места, да танцувам, да пия ликьор и джин, да бродя нощем по плажа, да се къпя с момчета на лунна светлина, а на сутринта да се правя, че нищо не се е случило.” Първите й опити да стане публикувана писателка обаче са по-скоро бунт срещу живота в сянка на талантливия й съпруг. Тя е твърдо решена да му покаже, че е също толкова достойна за слава на писателското поприще, колкото е и той. През юни 1922 г. Metropolitan Magazine публикува нейната “Еulogy on the Flapper” (Траурно слово за една купонджийка). Думата за купонджика (flapper)  през 20-те е етикет, лепнат на всички онези модерни, разкрепостени градски момичета, които налагат модата не само в облеклото, но и в поведението. От съвременна гледна точка биографите й определят статията като “оправдание за личния й избор на съществуване” – съществуване, което се заключава най-вече в безпаметно купонясване, пилеене на пари и безочливо флиртуване с когото й падне.

Зелда продължава да пише есета и разкази, които дори успява да продаде на различни издателства.

Isadora Duncan portrait cropped

Айседора Дънкън

Зелда губи контрол

Зелда произхожда от семейство, в която лудостта е постоянна гостенка. Баща й винаги е бил психически нестабилен, а брат й и баба й по майчина линия се самоубиват. Семейната анамнеза си казва думата и през 1925 г. психиката на самата Зелда за първи път поддава. Една вечер, докато тя и Скот вечерят в ресторант “Златният гълъб” в Сен Пол дьо Ванс, той забелязва на съседната маса най-известната в света по онова време балерина Айседора Дънкън. Скот е толкова пиян и развълнуван, че не си прави труда да преброи до десет, преди да падне на колене пред иконата Дънкан и да й се обясни в любов пред всички присъстващи. Самата Айседора е поласкана от жеста и с театрално високопарен жест прокарва пръсти през косата на своя обожател. В този момент ревнивата Зелда направо превърта и за ужас на целия ресторант става и се хвърля презглава надолу по стръмното стълбище.

Когато мечтите и амбициите са мъртвородени…

С течение на времето психическото състояние на Зелда се влошава. Понеже тя винаги е искала да превъзхожда съпруга си с някакъв талант, решава, че това ще е балетът, по който е увлечена още от малка. Сега обаче вече е на 27 години. А когато започваш да взимаш уроци на тази възраст, всичките ти опити да придобиеш нужните затова трудно изкуство умения много ясно, че са обречени на провал. Зелда обаче не се отказва. Балетът не е просто увлечение за нея – тя е тотално обсебена от него. Репетира с ненормална интензивност по десет часа на ден. Всеки ден! На 23 април 1930-а Зелда Фицджералд получава психически срив и е приета за лечение в клиника в покрайнините на Париж. Поставят й диагноза шизофрения.

30-те

Тъй като докторите изрично й забраняват да продължи танцовите си занимания, Зелда се отдава със същото настървение на други любими хобита – живопистта и писането. Докато се лекува в психиатричното отделение на болницата “Джон Хопкинс” в Балтимор, я спохожда музата и написва първия си и единствен роман – “Запази ми този танц”. Макар че претърпява пълен провал при публикуването си, той си остава безспорно най-голямото й литературно постижение. Когато седмица след като тя го е изпратила на издателя си, Скот прочита ръкописа, направо откача, понеже жена му е описала компроментиращи и съвсем не лицеприятни събития от семейния им живот. Този факт съвсем вгорчава и без това разклатените им отношения. Обвинява я, че се е опитала да постигне фурор с излагането на показ на автобиографичен материал, който самият той е планирал да използва в “Нежна е нощта” – романът, върху който работи вече от години. Ненавижда я до мозъка на костите си, но понеже и двамата са кръстени в католическата вяра, канонът забранява да се разведат.

През юни 1937-а, докато Зелда е все още в психиатрията, Фицджералд започва работа в Metro Goldwyn Mayer в Холивуд, както и сериозна връзка с кино журналистката Шейла Греъм. Въпреки че новата любов му носи  положителни емоции, писателят е постоянно потиснат и унил. Отгоре на всичко дъщеря им Скоти е изключена от училище за лошо поведение – факт, за който той отново обвинява Зелда. И въпреки че в последствие Скоти е приета в престижния колеж “Васар”, омразата му към Зелда никога не е била по-голяма и всепоглъщаща. Междувременно писателят не спира да се налива с алкохол по цял ден и често попада в пиянски свади или изпада в алкохолен ступор.

Смъртта ги застига

Бидейки закоравял алкохолик още от колежанските си години, в края на 30-те здравето на Фицджералд, и психическото, и физическото, вече е толкова разклатено, че той често не знае на кой свят се намира. Преди да навърши 43, вече е претърпял два инфаркта. След като се премества да живее при любовницата си Шейла, на два пъти е толкова пиян, че пада по стълбите и сериозно се наранява. На 21 декември 1940 г., както си чете седмичното литературно издание на университета Принстън, изведнъж скача от креслото, подпира се на камината, изпъшква и се строполясва на пода. Въпреки своевременната намеса на лекар, когото Шейла бързо е повикала, Франсис Скот Фицджералд умира вследствие на трети сърдечен удар.

F. Scott and Zelda Fitzgerald grave

Зелда пропуска както погребението на съпруга си, така и сватбата на дъщеря си. В последвалите години след смъртта на Скот психическото й здраве е все така разклатено и тя прекарва повече време в клиники за душевноболни, отколкото “на свобода”. След като прочита недовършения ръкопис на Скот, “Последният магнат”, я връхлита нов прилив на състезателна злоба и трескаво започва да работи над нов роман.  Пише дори по време на поредния си престой в психиатрията. Само че нито успява да завърши романа, нито пък здравето й се подобрява. През нощта на 10 март 1948 г.  в кухненското помещение на болницата избухва пожар. Зелда, на която на следващия ден предстои електрошокова терапия,  е заключена в стаята си. Когато огънят достига нейния етаж, тя не успява да излезе и заедно с още осем жени изгаря жива. Разпознават я по зъбите и един от оцелелите в пожара пантофи.

Скот и Зелда Фицджералд първоначално са погребани в обикновени гробове в общинското гробище в Роквил, щата Мериленд. През 1975 г. дъщеря им Скоти успява да се пребори с бюрокрацията и да премести тленните останки на родителите си в семейния парцел в същото гробище. На общия им надгробен камък е изписано последното изречение от “Великият Гетсби”: “Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“

 
 
Коментарите са изключени