shareit

Философските термини, които най-вероятно използвате грешно

| от |

Във всекидневието сме чували най-различни философски термини, някои са познати, а други не толкова. В английският език има термин „Dickensian“, или Дикенски, който описва всичко негативно. Причината писателят да се използва в такава посока е и фактът, че повечето му книги и разкази говорят за мизерията и бедността. От друга страна този термин може да се използва и за маркирането на хора, които са по-големи от живота и могат да израснат живота и несгодите си, следователно всичко зависи не само от негатива, но и от отношението към него.

Например за всички е ясно, че думата „Нирвана“ е форма на рай, към която се стремим, както и рок група без аналог и до днес. Будистите обаче не са на същото мнение, за тях това е моментът, когато човешката душа се откъсва от постоянно повтарящият се кръговрат на преражданията – обикновено Далай Лама, когато почине, се изкарва на определена позиция и се чака напускането на душата и вселяването ѝ в друго тяло. Извисените монаси могат да напуснат този  свят едва, след като са преживели достатъчно радост, страдание и просвещение – това им позволява да достигнат рая, но не да бъдат в него. Следователно думите имат най-различен смисъл и често дори не подозираме колко точно можем да грешим в употребата им.

Такъв пример може да е философският термин „хедонизъм“. Хората от 21 век си спомнят, че това най-често е удоволствие от сексуален характер. До някаква степен сте прави, но това е много ограничено понятие. Истината е, че това е гръцката дума в буквален превод означава „удоволствие“. Правилното и използване идва с някои условности, например ще открием, че философите използват думата, когато разглеждат света на добро и ценно, като срещу тях поставят болка и лошо, които трябва да се избягват. Сексът, ако все още се чудите, продължава да бъде в полезрението на аудиторията, но не трябва да забравяме, че тук имаме и някои други специални условности. Четенето на книга, съзерцаването на природата и дори писането на поезия може да се смята за удоволствие. Един човек се нарича хедонист тогава и само тогава, когато от малкото добро се опитва да направи още по-голямо добро.

Епикуреецът е друга порода човек – той е особено отдаден на храната и напитките. Думата идва от гръцкия философ Епикур и остава известен с редица теории, но и фактът, че е подлагал на изпитание своя стомах е особено красноречив по тази тема. Епикурейците идват като движението на хедонистите, където светът, както вече казахме се разделя на добро и приятно срещу лошо и болезнено. Епикур е играел ролята на егоистичния хедонист – търсещ насладата само за себе си. Идеята тук е, че човек трябва да се наслаждава на своя собствен живот и едва тогава ще може да предаде това и на околните. Важното обаче е, че удоволствията не трябва да се свеждат само до едно, защото тогава човек става роб на дадено удоволствие. Това философско движение изисква промяна и тестване на всичко.

Стоиците са другата крайна мярка на епикуризма. Това е онзи момент, в който човек преживява една невероятна трагедия и въпреки това продължи напред. Приемането на съдбата и продължаването напред е качество на стоиците. Тайната обаче е да не се показват никакви емоции. Движението се оформя около 300 г. пр. Хр. и е популярно по време на Римската империя. Изисква се медитация и високо състояние на духа, което да позволи на човекът да се извиси над бедите и да вземе най-добрите си решения. Дълго време философията стои на ранга на религия, като има много общо с християнството. За стоиците най-големият тест е именно смъртта, ако човек не се страхува, а я приеме като дар, тогава е успял да завърши своя житейски път. Не се допускат чувства като завист, страст и фалшиви съждения. Това е животът, който се води без нуждата от емоции.

Циникът е човек, който най-често се мотивира от лични изгоди и винаги е негативен и подозрителен към другите, най-вече с думите, които споделя. Циниците са били част от древна гръцка секта на философи. Удоволствието при тях не е било разглеждано като нещо положително. Представители на това движение са хора като Диоген. Все пак той отрича всички удоволствия на тогавашния живот и социалното общество, като единствено се фокусира върху размишленията. За да не се поддава на изкушенията е започнал да ходи бос по снега, за да се климатизира и да не се налага да търси помощ от другите хора. Легендата разказва, че някога хората хвърляли на един банкет кокали, за да се нахрани, философът им отвърнал с един интересен жест – уринирал върху подадената храна.

Кафканците са малко по-съвременно движение, вдъхновено от чешкия автор Франц Кафка. Ако някога ви изпратят от едно гише на друго гише, докато се опитвате да намерите даден документ, спокойно може да се представяте като кафканец. Героите на Кафка, като тук напомняме, че повечето романи са издадени посмъртно, трябва да се борят срещу някаква всемогъща сила, толкова силна и непобедима, че често пречупва хората, които тръгнат в тази посока. През 60-те години на миналия век започва да се използва термина и някои от примерите са:

Преследването на автобуса, преди да тръгне и при достигането на вратата да стане ясно, че шофьорите са решили да стачкуват. Това е една много лека форма на кафканство. Определението за кафканство се дава малко  по-късно от Фредерик  Р. Карл. Това е моментът, в който всички планове, идеи, мечти и възможности се изразяват изцяло в един контролен модел, изработен в нашите глави. Докато всички идеи са там, те са защитени, но изведнъж, започнем ли да ги реализираме, осъзнаваме, че се борим с една невъзможна и абсолютно безумна сила, която помага за разпадането на всичко. Какво правим тогава? Най-честитият отговор е да се борим и да се опитваме да възстановим плана, като точно това е определението за кафканство.

Какво да кажем за кармата? Тя е толкова често използвана, че отдавна може да сме забравили каква точно е истинската идея. Ясно е, че знаем за добрата и лошата карма, която идва от добри или лоши дела. Концептът на будистите и хиндуисите ще изследва всички действия като вълна от интеграции, които ще повлияят на съдбата. За съжаление ще трябва да ви разочароваме, ако днес сте добър или лош, не очаквайте скоро това да се върне, а ако се върне под някаква форма, най-вероятно ще е в следствие на вашите основни действия. Кармата работи със закъснител и вашите позитиви ще се отчетат в следващия живот, за този ще останете само с добрите намерения.

Лудит е човек, който не е луд, а е против модифицирането и намесата в природата. Това са хората, които отричат технологичното превъзходство днес и предпочитат да живеят в миналото. Това поне е съвременният превод, докато назад във времето ще открием, че става въпрос за най-опитните тъкачи в текстилните фабрики, които трябвало да бъдат заменени с машини. Индустриалната революция не им харесвала, все пак те са губили някои от особено сериозните и тежки възможности за успех. Лидер на технологичната съпротива е Нед Лъд. Защо точно той е останал като лицето на съпротивата? Легендата разказва, че точно той е успял да счупи две тъкачни преси. По неговия пример работниците се вдигат на стачки, борят срещу иновациите и най-накрая идва армията, която ще обеси Нед и приятелите му, докато останалите протестиращи са заминали за Австралия с еднопосочен билет. Интересното в този случай е, че самото движение не е имало нищо против технологията, просто не са искали да загубят своята работа.

(c) Glasgow Museums; Supplied by The Public Catalogue Foundation

Нимрод е нарицателното за много глупав човек – приемат се и други нарицателни по тази линия. Същият човек присъства и в Библията, но не е описан като толкова симпатичен човек, колкото си мислим и искаме. Официалната му версия е, че е внук на Ной. Защо е толкова негативен герой? Смята се, че има пряко отговорност за създаването на Вавилонската кула, с която неговите последователи да стигнат до самия Бог и след това да го унищожат. Бог решил да контрира тази идея, като просто създаде редица езици, с които да попречи на привържениците. Защо е станал негативен герой? Отговорът може би се крие в анимациите на Бъгс Бъни, когато през 40-те години на миналия век нарича Нимрод е описан като кьорав ловец.

Оруелистите са друго вълнуващо философско разклонение. След като книгата „1984“ се превръща в хит, описвайки бъдещите тоталитарни режими, Оксфордският речник я поставя като термин през 50-те години на миналия век и то само една година след издаването на книгата. Терминът се използва постоянно за негативни практики и действия. Оруелизъм е скандалът от 2013 г., когато става ясно, че Американската Национална Агенция по сигурност подслушва всички телефони напълно нелегално. Комичното в тази ситуация е, че генерално Оруел е бил изключително добър и вежлив човек с много почитатели, които би трябвало да влизат в идеята зад философското движение. Англичаните са поставили и това значение, но поради негативният първи ефект – малцина се идентифицират по този начин.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Философските термини, които най-вероятно използвате грешно

Повече информация Виж всички