shareit

Филмът, който съсипа Елвис Пресли

| от |

През март 1960 г. тийнейджърите по света кипяха от радост. Защо? Защото Елвис се връщаше от армията. Да, Елвис Пресли, най-големият бунтар на рокендрола, най-накрая напуска американската армия и се завръща към кариерата си. Нейният филмов аспект беше по-важен в съзнанието на феновете му, може би по-важен и от неговата музиката.

Преди да замине да служи в Германия, Елвис снима четири филма, всеки от които доста добър, всеки демонстрира талант, харизма и много реален потенциал за сбъдване на истинската мечта на Елвис като изпълнител – да стане уважаван актьор като неговия идол Джеймс Дийн.

След 2 години служба, за филмовото си завръщане Елвис и неговият мениджър, полковник Том Паркър, избраха лека музикална комедия, наречена „G.I. Blues“. „Марлон Брандо също направи мюзикъл в началото на кариерата си“, казва Елвис щастливо на пресконференцията.

Елвис, на пръв поглед приятен човек, имаше и друга причина за избора си на филм: „По този начин исках да покажа на всички момчета, с които съм служил в армията, колко много ги уважавам“.

Освен отдушник на благородните му сантименти обаче, „G.I. Blues“ трябваше и да изстреля рокаджията към бъдещата му по план бляскава филмова кариера. Сценарият беше прекрасен – все едно беше писан за Бинг Кросби през 1936 г. или Фред Астер през 1948 г., или дори Франк Синатра през 1954 г. Но децата очакват да видят Елвис да псува и да се подиграват, и да се бунтуват, и да се бие с властите, както правеше в четирите си филма преди армията.

Най-ранната улика за крайната съдба на филма беше самият Елвис и неговата поява. Световноизвестните бакенбарди на звездата ги нямаше, обръснати от военните. Той все още танцуваше, но ги нямаше легендарните му чупки в ханша, както преди армията. И пееше, но не като Елвис, а по-скоро като Франк Синатра или Дийн Мартин.

Песните бяха наред, но само толкова. Елвис вече беше обран, за пред „цялото семейство“, вече беше чист и здравословен.

В „G.I. Blues“, вместо ударни песни в тона на „Heartbreak Hotel“, „Jailhouse Rock“ или „Hound Dog“, Елвис пее „Wooden Heart“, „Frankfort Special“ и „Tonight is so Right for Love“. Той дори пее една от песните, държейки малко кукла в ръка, а публиката му е близнаци, на които е бавачка…

Елвис присъства на екранизация на „G.I. Blues“ на 12 септември 1960 г. със своята ко-звезда, Джулиет Проус, а официалната му премиера е на 23 ноември 1960 г. И сега идва стартът на един ефект на доминото, който убива Елвис Пресли и всичките му надежди, че някога ще стане „сериозен актьор“ а-ла Дийн и Брандо.

Juliet Prowse (1960)

Джулиет Проус

Филмът, въпреки смесените отзиви, взривява боксофиса. Той се изстрелва до №2 и завършва 1960 г. със стабилните $ 3,4 милиона долара печалба (около $ 26 милиона днес).

Това е добре, така че „G.I. Bues“ е хит и сега Елвис се насочва към по-сериозни роли, с които да си върне актьорското амплоа.

След „G.I. Blues“ следва „Flaming Star“ и „Wild in the Country“, и двата – сериозни драми. И двата освен това – големи разочарования в боксофиса. „Wild in the Country“ всъщност дори губи пари, единственият му филм, който го прави.

И след това гвоздеят в ковчега. Елвис се завърна с нова цветна, бляскаща музикална комедия, наречена „Blue Hawaii“. Филмът се оказа огромен успех, най-доходоносния в кариерата на музиканта до този момент.

Така матрицата беше излята, моделът беше формиран. Сега продуцентите от всички студия вече знаеха, че Елвис трябва да прави леки мюзикъли, за да се печелят страхотни пари, а сериозните драми, в които той искаше да играе, бяха обречени на провал в боксофиса.

Така Елвис вече беше обречен да пее на сладурани в бикини измислени песнички, да се сбива и в края на филма да спечелва главната героиня. И сценариите (с изключение на доста приятния „Viva Las Vegas“ от 1963 г.) щяха да стават все по-лоши и по-лоши.

Това повдига въпроса: „Защо Елвис, една от най-големите звезди в шоубизнеса, не налага собствените си изисквания?“ Оказва се, че за кратко налага собствените си изисквания, но след провала на „Flaming Star“ и „Wild in the Country“, бързо млъква и просто прави каквото му се каже. Да си в скапани филми е по-добре, отколкото да не си в никакви филми… нали?

Елвис запазва тишина, вероятно преглъщайки обидна доза загубени гордост и достойнство. Някога обещаващият млад бунтовник трябваше да се превърне в карикатура на самия себе си.

В крайна сметка повечето от 27-те филма, които Елвис прави през 60-те години, водят до това на него да се гледа като на „шега от сериозни любители на музиката и като на минало от всички, освен от най-лоялните му фенове“, според историкът Кони Кирхберг.

Оттам падението идва бавно, но сигурно – изневери, развод, вземане на все повече и повече лекарства заради влошаване на психическото и физическото му здраве. Малко преди края си той едва успява да се държи изправен на сцената, държейки стойката за микрофон, за да не падне, докато заваля текстовете на песните си.

 
 
Коментарите са изключени