shareit

Едгар Алън По ли измисли Големият взрив

| от |

Теорията за Големият взрив една от перлите в короната на науката. Тя е продуктът от сблъска между работата и наблюденията на няколко учени, които комбинирани в едно създават теория, толкова обширна че да обясни създаването на самата вселена. Никой човек не може да обере еднолично лаврите за Големия взрив: Теорията на относителността на Алберт Айнщайн дава началото, върху което Джордж Хенри Льометър надгражда, като наблюденията на Едуин Хъбъл и Джордж Гамов също играят значителна роля в откриването на началото на всичко.

Но поетът Едгар Алън По може да ги е изпреварил със 100 години. 

По е американски поет, автор, редактор и критик, известен с особено страховитите си разкази, детективска белетристика и участието си в Американския романтизъм по отношение на литературата. Както всички знаем…

EurekaTitle

„Еврика“ от Е. А. По

През целия си живот Едгар е изумен от звездите и цялата мистика около тях. Той чете популярните по негово време книги по астрономия, но няма никаква природна предразположеност към математиката, нито някакво специално научно образование. Въпреки това, през 1848 – едва година преди смъртта му – Wylie and Putnam публикуват прозаична поема, която По пише с години. Тя се казва „Еврика“ и се оказва провал – от нея са отпечатани само 500 копия.

В ера, в която преобладаващото мнение е, че вселената е статична и не се променя, Алън прави дързък ход. В „Еврика“ той предполага, че вселената има определено начало и че това начало е една първична частица. Първичния характер на тази частица, казва По, е в единността й, в нейната Обединеност. В началото на вселената тази Обединеност е заменена за сметка на анормалното състояние на множеството, което имаме днес и този загубен аспект на обединеността е нещото, което позволява тази частица да се раздели безкрайно, а не да стане „напълно изтощена от разпространението й в космоса“…

И още – той излага мнение, че частиците, които се създават при разделянето на тази първична частица, се притеглят обратно една към друга (предположение, което той признава, че идва от Нютон) в противовес на енергията, която изначално ги създава и разпространява. По дори дръзва да предположи, че всичко с начало трябва да има и край и вярва, че вселената ще свърши отново в една първична Обединеност. 

Но научните среди по това време не му обръщат никакво внимание. Може би това се дължи на встъпителните думи в книгата му: „Смятам да говоря за физическото, метафизическото и математическото – за материалната и духовна вселена – за есенцията й, за произхода й, за създаването й, за сегашното й състояние и за бъдещето й“. Може би така изказаните му намерения са твърде грандиозни за времето си.

Някои предполагат, че „Еврика“ е творбата на живота на По. В книгата той споменава и за продължение, което обаче никога не успява да напише. 

 
 
Коментарите са изключени

Втората световна и създателят на Капитан Америка

| от |

Джак Кърби е един от умовете и четките за някои от най-големите комиксови герои, сред които Фантастичната четворка, Хълк, Х-мен и Капитан Америка. Малцина знаят, че подобно на най-патриотичния си герой, Кърби също прекарва известно време в борба с нацитата във Втората световна война.

Той е приет в арията през 1943, точно когато кариерата му в комиксите започва да става сериозна. В началото трябва да стане механик, но синът му Нийл твърди, че татко му няма никакви апетити към тънкостите на тази професия и прекарва по-голямата част от обучението си лежейки под един камион и от време на време удряйки го с гаечния ключ, за да звучи все едно прави нещо. 

След основното му обучение, той е пратен в Бирма, днешен Мианмар, където ще бъде обучен да стреля по самолети. В едно от упражненията, Кърби и екипът му трябва да стрелят по парче плат, което се развява на няколкостотин метра зад летящ самолет. И той, и останалите са толкова зле, че колегата им пилот се отказва от страх за живота си.

Не е изненада, когато Кърби е преразпределен – този път в пехотна дивизия в Източна Европа, където служи в 11-ти пехотен полк. Докато е там, полкът е нападнат 36 отделни пъти от немците, като в един от тях голям танк минава директно през защитата им, но за щастие е спрян от неизвестен войник, който стреля в процепа на танкиста, убивайки го и спасявайки Кърби, които е само на няколко метра от веригите на машината.

1_lnuGu4_AKDjvIbdYY7K6Gw

„Captain America“ брой 1, 28 март 1941 [Public domain]

Работата на художника в полка е да бъде разузнавач – това означава да върви напред в непознати територии и да прави карти на местността. „Ако някой иска да те убие, просто те прави разузнавач. Аз бях разузнавач.“ Той си изкарва тази служба един ден, когато лейтенанта му чува името Джак Кърби и го пита дали той е онзи Джак Кърби. „Да, сър. Аз нарисувах Капитан Америка“, казва Джак Кърби, очаквайки, че лейтенанта ще искат да му нарисува портрет или нещо подобно. Вместо това, лейтенантът го назначава разузнавач: „Отиди в тези градове, в които още не сме били, и виж дали има някой. Нарисувай карти и картини на това, което виждаш, и след това се върни и ни кажи ако намериш нещо.“ Освен доста, разбира се, напрегната, задачата му е и доста дашна откъм истории.

„Повечето американци си мислят, че войната се води от внимателно планирани операции, изпълнявани от професионални бойци, които се изправят срещу други професионални бойци, и всичко е стегнато и подредено. Ами нека ви кажа само, че мъжете са си мъже. Псувахме се, обиждахме се на всякакви езици – английски, немски, френски, иврит. Прибрах се с огромен речник. Дори и да не се стреляме, пак се обиждахме и ругахме. Но никой никога не споменаваше майката на никого, освен ако не искаше да го гръмнат.“

Военната кариера на Джак Кърби приключва, когато краката му измръзват в непростимата европейска зима. „И не бяха само безчувствени – бяха си измръзнали. Отне ми година, докато си върнат нормалния цвят.“ След като прекарва въпросната година във възстановяване и едвам-едвам избягвайки ампутация, Кърби е изпратен да си ходи вкъщи.

Джак обаче изпуска кораба, който трябва да го закара, защото се разболява. Затова трябва да пътува до Щатите в по-малко медицинско корабче вместо 3 дни – 9 дни. На всичкото отгоре през цялото време има безобразна морска болест, заради която седи гладен, защото не може да задържи нищо в стомаха си. Но не се оплаква: „Много мъже загубиха крайници, някои и част от лицата си. Видях хора без половин лице; можеше да видиш в главите им. Видях и много хора, които са дълбоко обезпокоени по други начини. Вижте, аз бях окей в сравнение повечето други.“

„Няма нищо, което би нарекъл романтично, във войната. Разбира се, във филмите и по телевизията показват красивата картинка на братството, което създава. Виждал съм войната да сближава хората, но трябва да ви кажа, че цената на това е изключително голяма: не само що се отнася до човешки животи, но и до човешкия дух. Мисля, че войната отнема от стойността ни като хора; характерът на човешката раса намалява с всяка война, която допускаме. Хитлер трябваше да бъде унищожен, нямаше друг избор и се радвам, че дадох своя принос със службата си – но ако имаше друг начин да го свалим, бих предпочел другия начин.“

След като се завръща, Джак продължава с кариерата си в комиксите от там, откъдето я е оставил, като работата му ще преобърне Marvel и всички нови художници следват неговия почерк и философия в бранша.

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени

Лошите момичета на историята: Ласкарина Бубулина – героинята на Гръцката война за независимост

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Гръцката митология е една от първите, в която се споменава за войнствено племе от жени. Красиви създания, плод на инцест между бога на войната Арес и дъщеря му, нимфата Хармония, яростни и жестоки воини, които стигали дотам, че да обезобразят тялото си, за да го направят по-боеспособно. Амазонките разпалват въображението на изследователи и учени и стават нарицателно за всички по-нататъшни открития на племена, състоящи се от представителки на нежния пол. Те почти омайват Херакъл, бият се под стените на Троя и се опитват да пречупят великия Белерофонт, всичко това, разбира се, без успех. Въпреки това историците от Древността – Херодот, Диодор и Страбон са единодушни не само за тяхното съществуване, но и за тяхната свирепост.

Bouboulina_Friedel_engraving_1830

Снимка: By Friedel – Museum Bouboulina, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=710941

С митовете за тези жени-войни, войните за Хубавата Елена и подвизите на синовете на Зевс израстват поколения гърци. Те са част от културните пламъци, които подклаждат националното самосъзнание на този народ, докато е под чуждата власт на османските нашественици. Връзката със славното минало изгражда корените на етническия национализъм и вдъхва увереност на поколения гърци да се изправят срещу чуждото подтисничество. Макар и от смесен албано-гръцки произход един от окрилените от идеята за свобода и самостоятелна държавност е Ставрианос Пинотсис, капитан на кораб от остров Хидра, който заедно със своите съмишленици се включва в бунта на Орлов (1770-1771). Въстанието в Пелопонес и Крит избухва паралелно с поредния военен конфликт между Русия и Османската империя (1768-1774) и в по-голяма степен има за цел да отклони вниманието на османците от главните фронтове на войната, отколкото да осъществи лелеяна гръцка независимост. Макар с договора от Кючук Кайнарджа гърците да получават правото да плават под руски флаг и да се радват на православната закрила на Русия, за тях въстанието на Орлов е кървава баня, която отнема много животи, без да им даде нещо в замяна. Тези, които не падат под ножа на османци са хвърлени в затвора, каквато е и съдбата на Ставрианос.

Времената на боеве остават зад гърба му и това, което му носи утеха са посещенията на жена му – Скево. По време на едно от тях започват родилните мъки на обичната му съпруга, която е в напреднала бременност. Така на 11 май 1771 г. между стените на строг османски затвор проплаква бебе, което родителите кръщават Ласкарина, на името на една от известните знатни византийски фамилии от миналото. Баща й не оцелява дълго в неблагоприятните затворнически условия и малкото момиченце не успява дори да го види. Споменът за неговия дух и характер и за участието му във войната обаче остава дълбок отпечатък върху съзнанието на Ласкарина. Десетилетия по-късно Ставрианос би се гордял с постиженията на дъщеря си. Също както древните амазонки, тя се включва ожесточено в гръцката борба за независимост, управлявайки кораби, биейки се наравно с мъжете и предоставяйки цялото си богатство, което й печели прозвището – „Капитанката“.

Bouboulina_Russian_engraving_19th_c

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=710907

Макар житейският й път да започва бурно, в затвора, през първите години животът на Ласкарина е доста конвенционален. След смъртта на баща й, майка й се преселва на остров Спецес и се омъжва повторно. Бъдещата героиня на Гърция израства в хармонична среда, сред много братя и сестри и получава богато за времето си образование. Това е времето на Просвещението, епохата на Френската революция и идеите на гръцкия писател Адамантиос Кораис, който не само полага основата на новогръцката литература, но и обвързва славното древногръцко минало със съвременните обитатели на тези земи. Ласкарина се докосва до тези идеи, но остава в сянката на поставените от обществото граници. Тя се омъжва два пъти за заможни търговци, като и първият, и вторият й съпруг загиват от ръката на пирати.

Така на 40 години Бубулина остава не само вдовица със седем деца, но и наследник на не малко състояние. Средства предоставят на Ласкарина нещо, което малко жени са имали навремето – свободата да бъде господар на собствената си съдба. Тя не се омъжва за трети път, а поема контрола над семейния бизнес. Скоро доказва изключителните си качества и търговски нюх. Бубулина си партнира с други търговски кораби, започва да строи собствени и ловко се възползва от Наполеоновите войни. Заради тези конфликти се налага ембарго на не малко места и гръцките търговци, в това число и Ласкарина, се възползват от това предоставяйки стоки, там, където други не могат. Бързото им забогатяване не остава незабелязано от османските власти, които както обикновено са затънали в дългове.

През 1816 г., когато Бубулина почти е удвоила получените средства, османците оспорват наследствените й права и предприемат необходимите юридически действия да й отнемат богатството, облягайки се на факта, че последният й съпруг е бил капитан на кораб по време на поредния руско-османски конфликт. Голямата им грешка е, че подценяват нейните качества. Ласкарина не приема безволево натиска от властимащите, а решава да играе сложна търговска война, настройвайки отделните фракции помежду си. Тя се среща с посланика на Русия в Истанбул – граф Павел Строганов и с негова помощ достига до Накшидил валиде султан, майка на тогавашния султан Махмуд II. Двете жени се разбират помежду си и Накшидил успява да убеди сина си да даде амнистия на Бубулина и да гарантира собствеността й.

 

По същото време Ласкарина е приета сред редиците на „Филики етерия“ („Дружество на приятелите“), тайна революционна гръцка организация, чиято цел е да освободи народа от османска власт. Въпреки че няма запазени документи, Ласкарина вероятно е една от малкото, ако не и единствената жена-пълноправен член на дружеството. Дейността й е основна контрабандна. Под нейн флаг тя доставя оръжия за предстоящото въстание и ги складира на остров Спецес. Започва да строи и известния си кораб – „Агамемнон“, убеждавайки османците, че огромните му размери са с цел да увеличи търговията си, а поставените на него 18 оръдия са, за да се предпазва от пирати. Също така Бубулина успешно вербува мъже от острова, които да участват в бъдещата война.

Желаното време настава през 1821 г. – османското внимание и сили са съсредоточени на персийския фронт. Инициативата тръгва от страна на Александър Ипсиланти, един от водачите на „Филики етерия“, и неговите сподвижници – „Свещената дружина“. Те пресичат руската граница при р. Прут, навлизат в Молдова, но много скоро са разбити при Галац. Фитилът обаче е запален и постепенно започват да се разгарят и други въстанически огнища – първо в Южен Пелопонес, а след това в Същинска Гърция, Крит, Кипър и част от Егейските острови. Гръцката война за независимост се води на няколко фронта, мирното население е подложено на зверства, които не оставят равнодушни Великите сили, а множество доброволци, почитатели на древногръцката култура, сред които и поета Байрон, се включват в бойните редици на гърците. За подпомагане на въстаниците се събират средства в Америка и Русия, с които се набавят боеприпаси, оръжия и продоволствия.

Ласкарина открито влиза в Гръцката война за независимост (1821-1832), заставайки начело на кораба си „Агамемнон“ и вдигайки гръцки флаг, създаден по нейна идея, който изобразявал инсигниите на Византия на син фон и с котва в единия край. Тя повежда първия флот, състоящ се от 8 кораба в подкрепа на въстанието, а първата спирка по трасето им е крепостта Навплио, която обсаждат по море. Обсадата продължава година и половина, като Бубулина лично води някои от атаките, по-късно гръцкият историк Хаджи Анаргиру, който е пряк свидетел на тези бойни действия, я описва като „лъвско сърце“. През първата година от конфликта загива един от синовете на Ласкарина – Янис, който е един от защитниците на град Аргос.

Един от редките пъти, когато не се намира в разгара на бойните действия при Навплио, е когато Бубулина насочва „Агамемнон“ към Триполи, за да се включи в обсадата на града. Тя пристига точно, когато стените падат, а гръцките въстаници се отдават на кърваво клане на османското население. В памет на получената подкрепа от Накшидил валиде султан, Ласкарина се втурва и успява да спаси от сигурна смърт всички жени от султанския харем, които по това време се намират в града. След това Бубулина участва и в обсадата на градовете Монемвасия и Пилос. В хода на бойните действия ръководителите на въстанието смятат Ласкарина за равноправна участничка по време на дебатите за стратегическите военни цели. Тя не само се сприятелява с революционния герой Теодорос Колокотронис, но и се сродява с него, омъжвайки дъщеря си – Елени за сина му – Панос.

Още през декември 1821 г. се обявява създаването на гръцката държава, но бойните действия продължават през следващите десетина години. Началото на гражданската война е белязано и от вътрешни борби между представителите на отделните фракции сред въстаниците. Бубулина не остава незасегната от тези дрязги и на два пъти е арестувана, заради връзките си с Колокотронис. Загубила политическата подкрепа на въстаниците и пръснала цялото си състояние в подкрепа ва войната, Ласкарина се оттегля на родния си остров Спецес. Там намира и смъртта си по нелеп начин, вследствие на семейна кавга. Синът й Йоргос бяга с една от дъщерите на местната фамилия Куцис и когато роднините идват да търсят отрочето си, въпреки, че са въоръжени и я превъзхождат в числено отношение, Бубулина не само не ги допуска до дома си, но и проявява пламенния си характер. За съжаление, за последен път, тъй като е застреляна от представител на семейство Куцис. Предвид личността и постиженията на Ласкарина, този епизод е така срамен за остров Спецес, че и до ден днешен не е ясно кой всъщност натиска спусъка.

Бубулина издъхва през май 1825 г. и така и недочаква желаната независимост на своя народ. Освен мащабното гръцко въстание ще е нужна още една Руско-турска война (1828-1829), Одрински мир (1829) и подписване на Лондонски протоколи (1830), за да се узакони новата гръцка държава. Ласкарина записва името си сред редицата герои-борци за гръцката независимост.  Руският император Александър I я удостоява посмъртно с ранга „адмирал на руския флот“, правейки я първата жена в историята почетена с тази титла. Част от наследниците на Бубулина стават гръцки морски офицери, неин потомък е и Елени Караяни, една от водачите на съпротивата по време на Втората световна война (1939-1945). Ликът на Ласкарина е бил отпечатван на драхми и монети, името й е давано на улици из цяла Гърция и Кипър, а домът й на остров Спецес е превърнат в музей в нейна чест. Наследила бойния дух на баща си, Бубулина избира да се бори за свободата на народа си, а постиженията й я поставят редом с останалите големи имена на гръцката революция.

 
 
Коментарите са изключени

Военният министър на Сирия е израелски шпионин

Светът на шпионите, представян в киното, винаги изглежда достатъчно изкушаващ за всеки човек. През годините видяхме с колко жени е спал агент 007. Запознахме се с хора, които са изнесли формулата за създаване на атомната бомба от САЩ и още много други. Организации като КГБ, ЦРУ, ФБР и Мосад не са непознати на света, но техните дела със сигурност остават доста дълбока тайна. И след като NETFLIX решиха да покажат историята на Ели Коен със Саша Барон Коен в главната роля, редно е да покажем колко далече се е простирала ръката на израелците, когато сигурността е била основен приоритет на прохождащата страна. Именно амбициите на Мосад успяват да стигнат до там, че да превърнат един обикновен шпионин във военен министър на Сирия. И преди да стигнем до началото на края, редно е да видим началото на всичко.

Коен е роден през 1924-а година в Александрия, Египет. Отдаден на религията си и вярата си, той се записва в армията, за да може да плаща определена сума на Египет, задължителна за всеки млад евреин. Военната комисия не му позволява да изплаща дълга си по този начин, вярвайки, че Коен няма да е толкова лоялен войник, колкото би трябвало да бъде. Опитва се да влезе в университет, но бързо се отказва, защото неговите „приятели“ от Мюсюлманското братство не спират да го тормозят.

Родителите му заминават за Израел през 1949-а година, но той остава в Египет с единствената цел да завърши своята диплома по електроника. Отдаден ционист (движение на евреите за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел). Заловен е за точно тази активност, но освен това се смята, че в Египет е бил участник в операция Гошен – основна цел е било извеждането на египетски евреи към Израел в следствие на нарастващата агресивност към тях. Коен също така участва и в операцията Шушана (1955), която има за цел да вгорчи дипломацията между Египет и западните страни. Той помага на рекрутираните египетски евреи, които трябва да заложат бомби в определени държавни, британски и американски цели.

EliCohen

Снимка: By Unknown – The State of Israel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46031219

Основна посока били обикновено кината, библиотеките и американските образователни центрове. Бомбите трябвало да се взривяват няколко часа след затварянето на сградите, а вината трябвало да бъде преписана на Мюсюлманското братство и египетските комунисти. Операцията няма човешки жертви, но четиримата участници са заловени – двама успяват да се самоубият с отровно хапче, други двама са екзекутирани от властите. Коен не е бил обвинен макар и да се смята за съучастник. На следващата година напуска Египет. През 1957-а година започва да работи за военното разузнаване и прави анализи на информация. Работата го отегчавала и имал нужда от ново предизвикателство, което в този случай било Мосад. Опитва се да се включи, но кандидатурата му е отхвърлена. В следващите две години се отказва от идеологията си и решава да работи за застрахователна компания в Тел Авив. През 1959-а се жени за Надя Махалд и има три деца.

Мосад се появява малко по-късно на сцената. Главният директор Мер Амит разглеждал кандидатурите на всички отхвърлени участници и попаднал отново на досието на Ели. В следващите две седмици започнали да правят много сериозно наблюдение на бъдещия агент. След потвърждение, че идеологията на Коен е все още силна, започва и 6-месечен курс за рекрутиране. През 1961-а година получава фалшива идентичност като аржентински бизнесмен, завръщаш се обратно в Сирия.

Screenshot_14

Снимка: YouTube/Screenshot

Изграждането на прикритието е важно и агентът е изпратен в Аржентина. След една година пристига в Дамаск с псевдонима Камил Амин Таабет. Неговата мисия е да се внедри сред висшето общество на Сирия и да се сприятелява с политици, военни и други важни фигури на страната. Прикритието на заможен бизнесмен от Аржентина остава и времето му често представлява разходка из кафенетата, където може да слуша политическите клюки и настроения на населението. Когато това губи своя чар, започва да прави партита в огромния си дом, прерастващи в цветни оргии. Гостите също са специално подбран сирийски елит. След няколко питиета в повече, господата бързо започвали да коментират последните интересни планове на страната.

Агентът винаги се представял за пиян и отвян, но в този момент слушал с двете уши и се стремял да запомни всичко. Записването на същите разговори било рисковано. Докато Мосад подписва всички разходи на Ели, той не се притеснява да пилее пари и по този начин да печели доверието на своите нови приятели. Много от тях по-късно се връщат при него за съвет, освен необходимите пари. Сладката страна на нещата идва с помощта на 17 елитни любовници и още няколко красавици от запад.

Eli_Cohen_at_the_Golan_Heights

На въпросното възвишение, Ели Коен е в средата. 

Снимка: By Syrian military personnel – jspace.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23578322

За прекараните 4 години в Сирия, Коен се превръща в уважавана фигура и никой не допуска истинската причина да е в страната. Събраните материали често се предават с морзов код, тайна поща и освен това Коен пътува няколко пъти до Израел тайно. Най-голямото откритие са подземните бункери в Голан, които са създадени за отблъскването на потенциални атаки от страна на Израел. Гениалната идея на Коен е да изпрати дървета като подарък на войниците, които трябва да прекарват цялото си време под лъчите на жаркото слънце.

Сянката била очарователна за армията, но и за Мосад. Голан представлява природна крепост, но с добавена артилерия се превръща в много ценна стратегическа точка. Шпионинът прави подробни снимки, рисува графики и практически предава цялата армейска тайна на Сирия, канен е от сирийските пилоти на разходка из военните забележителности и помни всеки малък детайл. Късметът не спира да работи за Коен. Неговият далечен приятел от Аржентина, генерал Амин Ал-Хафиз е в основата на държавен преврат и бързо успява да заеме президентския пост. Мосад дори не е фантазирал, че техен шпионин най-вероятно ще успее да се издигне до нивото на действащ политик, при това военен министър.

Фантазия или не, Ели Коен е достатъчно добре наложен в политическия живот и е доказал многократно, че Сирия може да му има „доверие“. На ръководния си пост разбира, че Израел много скоро ще бъде обречен на суша. Сирия има план да отклони реките, захранващи основния израелски воден басейн. Благодарение на помпи и различни водни каскади, генерал Ал-Хафиз ще успее да затвори кранчето и в следващите няколко месеца да изтощи армията на Израел, гарантирайки по-лесна победа. Ели Коен успява да предаде информацията и много скоро ВВС на Израел започва серия от хирургически точно бомбардировки.

Screenshot_16

На приятелски разузнавателен полет!

Снимка: YouTube/Screenshot

След толкова тежката загуба, Сирия никога не повтаря опита си. Вече е ясно, че в правителство има шпионин. По стара военна традиция, описвана в книги като „Голямата игра“, разузнаването започва да спира електричеството на отделните квартали и със Съветска техника да се опитва да прихваща радио вълните. Ели Коен обикновено предава своите съобщения всеки ден в 8 и 30 сутринта. Неговата емисия трае около 9 минути – достатъчни за локализирането му. Последната му трансмисия до Тел Авив продължава цял час. Докато чака потвърждение, военни разбиват вратата на дома му и го залавят.

Коен е заставен да изпрати фалшива информация до Мосад, но вместо това, той успява да сигнализира за своето залавяне. Следват жестоки мъчения, но агентът така и не се предава. Става ясно, че един от най-добрите шпиони на Мосад е заловен. Гневът на Сирия е огромен! Близо 5 години страната е била жесток обект на подигравки, те трябва да накажат шпионина по най-бруталния възможен начин. Световните лидери все пак настояват за справедлив процес и освобождаване, законите на военната етика изискват милост към шпионите или поне пощада на човешкия живот. Последното писмо на Ели Коен е написано на френски, той отказва да напише писмото си на езика на неговите екзекутори:

„Любима моя Надя, любимо мое семейство,
Пиша ви тези последни думи с надеждата, че няма да се разделите. Моля Ви да не скърбите за случилото се, а да гледате в бъдещето. Изпращам Ви последните си целувки. Молете се за душата ми.
Ели“

Eli_Cohen

Снимка: By Unknown – http://www.yabeyrouth.com/pages/index2674.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1529045

Коен е екзекутиран на площада на убийците в Дамаск. Получава правото да чуе една последна молитва, отказва да му бъде сложена маска и следва обесването. На тялото му виси табела с всички провинения. В следващите 6 часа ще бъде там за назидание на всеки, който се опита да измени на родината си. Тялото така и не е върнато в Израел. През годините има няколко случая, в които се водят преговори, дори Турция е готова да бъде медиатор, но това така и не се случва. Ели Коен е погребан цели 3 пъти в Сирия, за да остане завинаги там. От предадената информация, Израел има достатъчно данни за защитната линия на Сирия. Мрежата от шпиони работи изключително добре, защото само две години след екзекутирането на Коен, страната предприема светкавична 6-дневна атака, известна още като 6-дневната война. Именно в този конфликт Израел ще вземе висотата Голан. Днес няма град в Израел, чиято улица да не е кръстена на известния шпионин.

 
 
Коментарите са изключени