shareit

Двойният орел е най-скъпата монета в света и идва с точно толкова ценна история

| от |

През 1933 г. Огъстъс Сейнт-Гауденс изработва една златна монета, която се оценява на сумата от 20 долара. Днес същата има стойност от 18.9 милиона долара. Нумизматите са категорични, че това  е най-скъпата монета в света. Така нареченият „двоен орел“ е монетата, която много искате да притежавате в джоба си, тя е една от последните златни монети, които някога са направени за САЩ, преди да бъде премахнат златния стандарт на парите и точно по тази причина има много колекционери с дълбоки джобове, които с удоволствие са готови да се сдобият с нея, както се и случва.

На търга са продадени и две изключително редки пощенски марки, придружени с луксозни обувки, като стойността на всичко е 30 милиона долара. Според някои експерти, днес пазарът на редки исторически изделия и най-вече монети, може да достигне безумни стойности. Макар и всички артикули да са впечатлили аудиторията, нищо не е успяло да победи златната монета, чието съдържание на благородни метали, както вече споменахме, не преминава стойността от 20 долара.

Същата е продадена през 2002 г. на цена от 8 милиона долара, като в рамките на 100 години е успяла да стигне безумни стойности. Каква е причината за повишаването на стойността с повече от 100 процента? Според експертите, това е монетата, която има вечер и съвършен дизайн, нито една друга не може дори да се доближи до тази. И след като е създадена толкова отдавна, можем да бъдем сигурни, че притежава невероятна история. Идеята за създаването идва в началото на XX век и разрешение дава самият Теодор Рузвелт.

1920px-NNC-US-1849-G$20-Liberty_Head_(Twenty_D.)

За целта е нает скулпторът Огъстъс Сейнт-Гауденс – един от най-добрите в този момент. При срещата между двамата, наетият дизайнер бил впечатлен от искането, но и същевременно изплашен – съмненията за справянето с трудната задача започнали да се прокрадват още с първите думи. Рузвелт искал отдавна да промени визията на американската валута и бил категоричен, че отдавна трябвало да се направи нещо. Едва през 1905 г. успява да се заеме с тази задача, но за жалост среща и още един голям проблем. Няма много хора, които да отговорят на високите изисквания.

Огъстъс Сейнт-Гауденс приема задачата и в началото създава портрет на лейди Либърти, като от другата страна поставя орел. Самата жена е била вдъхновена от афро-американският модел Хариет Юджийн Андерсън. По това време повечето монети идват с името „орелът“ и били на стойност от 10 долара, докато 5-те долара били наричани половин орел. 2.5 долара се наричали четвъртит орел, а монетата на дизайнерът се смятала за двоен орел – логично защо. През 1933 г. Франклин Делано Рузвелт решава да премахне златният стандарт и с това да промени завинаги историята на страната, като вече в обръщение има около 445 000 двойни орли. Американската банка събира всички и ги претопява. Според списъкът около 20 монети са запазени и изчезват от трезора на САЩ.

От време на време двойните орли  се появяват и около 10 са намерени в касата на бижутер от Филаделфия, като не трябва да забравяме, че САЩ се бори много сериозно, за да си ги върне. Още тогава правителството плаща  добри пари, за да ги вземе, като легендата за останалите 10 е, че са откраднати, но сред тях има едно много сериозно изключение. По един или друг начин, една от монетите се озовава в ръцете на  египетския крал Фарук през 1944 г. След това никой не знае как предприема един дълъг поход около света до ръцете на анонимен купувач,  който заплаща сумата от 8 милиона долара през 2002 г.

Знаем за него, че се казва Стюарт Вайцман, като справка в Google показва, че има такава компания,  както и дизайнер със същото име. Още тогава монетата става най-скъпата в света. Стюарт Вайцман е дизайнер – притежава още много редки колекционерски артефакти, с които няма никакво намерение да се разделя. Именно той на последния търг пуска и марката, за  която се казва, че е „Мона Лиза“ за колекционерите – въпросната носи името „Once-Cent Magenta“ и е на приблизително 165 години, напечатана от Британска Гвинея и единствената оцеляла по това време. За дизайнерът е било истинско щастие да се раздели с тези три предмета и да ги запази като истинско съкровище, но очевидно има нужда от финанси.

Според легендата, Вайцман започна да събира монети, марки и всякакви други интересни и колекционерски артефакти на 12-годишна възраст. След това дошли и марките, като на финала разбираме, че оставил всички хобита в колежа, но не ги изхвърлил, а просто ги пазел. Малко след това продължил с хобито си, а то се отплаща, както забелязваме.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени