shareit

Да преведеш поезията на Сталин – невъзможната мисия за истинския поет

| от |

Един от най-важните руски поети от втората половина на XX век е Арсений Тарковски. Арсений оставя нещо много повече от поезия, неговият син Андрей се превръща в един от най-големите и истински филмови режисьори на Русия, а освен това е ментор на Илия Кутик – друг руски поет и писател. Арсений веднъж разказва невероятната среща с творчеството на един от най-известните и значими съветски поети. По време на новия режим Арсений няма право да издава своята поезия, но пък му е позволено да превежда чужда и точно така през 40-те години на миналия век започва да се изхранва. През следващите 20 години ще работи точно това, но един от най-важните му клиенти е именно Йосиф Сталин.

В края на 40-те години Арсений си спомня как е събуден от здраво думкане по входната си врата в малкия апартамент в Москва. Там го чакат трима души, пристигнали да търсят другаря Тарковски и да връчат нещо много важно. Преди да продължим историята, трябва да обърнем внимание на времето, в което Арсений живее. Заедно със своята съпруга Татяна е принуден да слуша сирените на черни коли, преминаващи денонощно. Апартаментът се намира близо до Любянка – квартирата на КГБ и един от най-известните затвори в страната. Всеки жител в близост до централата е принуден всяка вечер да си мисли дали черните коли не идват за него.

Обикновено не е задължително дори да има провинение, такова може да се фабрикува бързо и лесно, при това без особени проблеми. Колите напускат управлението с вой и щом звукът се върне обратно – мнозина знаели, че е пристигна нов затворник. Скромното семейство често държи всички документи и пари в малка торба, защото никога не се знае за какво ще дойдат следващите гости. Те осъзнавали, че понякога можели да отидат в управлението за кратка справка, по-дълго пребиваване, командировка в трудов лагер и евентуално никога повече да не се завърнат обратно у дома си. Във въпросната вечер, когато тримата агенти на КГБ се подготвят да изведат Арсений, съпругата подава торбата, която е необходима при задържане – в нея са документите, малко дребни пари и храна, макар и за последното не винаги да има гаранция дали наистина ще влезе в употреба.

Арсений_Тарковский

Снимка: By невядомая – http://a88.narod.ru/1tar023.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10158222

Агентите се усмихват и казват, че няма нужда от нея – в този кратък епизод става ясно, че не са изпратени, за да задържат твореца, а имат нужда от него. В колата на КГБ, Арсений преминал около три пъти покрай централата на бюрото. Всеки път си мислел, че ще влезе там и ще се прости завинаги с живота си, но вместо това, автомобилът продължава напред към Кремъл. Друга добра новина е, че агентите тази вечер се обърнали към него с „Другарю“, докато провинилите се най-често са „Гражданино“. С влизането в сградата, Арсений е настанен в столовата на Политбюро, където всички се наслаждават на скъпата си вечеря и настроението е значително по-високо, отколкото на далечния площад пред сградата на КГБ. Арсений е настанен на маса и веднага получава достъп до червен хайвер, коняк, качествени вина и много други.

Докато се шегуват на масата, Арсений най-накрая разбира за какво е поканен:

„Доведохме те тук, за да получиш една задача от изключителна важност. Ти ще трябва да преведеш поемите на другаря Сталин, нашият велик лидер, от грузински на руски.“

Не трябва да забравяме, че стоманеният човек е грузицен и това е неговият майчен език, Йосиф е  прекарал е почти цялото си детство в Грузия. Истинското име е Йосип Джугашвили и подозираме, че мнозина знаят защо фамилията се сменя на Сталин. Една голяма изненада е фактът, че макар и руският език да е официален, лидерът някога е писал и поеми. Както вече е ясно на всички, Тарковски вече осъзнавал, че не може да откаже тази задача. Другата изненада е, че при евентуален провал, най-вероятно Арсений този път ще бъде гражданин и ще има нужда от своята торбичка. Политбюро настоява думите на Сталин да останат за следващите поколения и да бъдат преведени точно и дословно, колкото се може по-ясно.

Има и още една по-важна задача, преводачът трябва да играе с писаното слово така, че в последствие да могат да се променят при нужда за налагането на нова идеология. Както мнозина забелязват Аресений Тарковски има невъзможната мисия. Агентите питат дали новият гост има бюро, което се заключва, макар и той да отговаря, че има – практически няма. След преминаването на кратки тестове, героят получава голяма и тежка чанта от крокодилска кожа. Такава до този момент не е виждана от никого в Москва, с такава не идват и агентите на КГБ, когато откарват следващия човек за кратка справка в централата. Арсений отваря чантата още в колата и разбира, че вътре освен сериозно количество поеми, Сталин е добавил някои буквални и директни преводи, версии дума по дума и огромно количество съветски литературни коментари, отклонили се от призмата и идеята на критиките.

Поетът разглежда всички творби и осъзнава, че това е идеалистическа поезия, в която авторът описва Грузия и всички основни красоти. Сред тях може да се открие и любовна история, в която беден мъж се влюбва в богато момиче – историята се насочва към идеята за социалната несправедливост. Тарковски прави няколко копия на късите поеми, с по-дългите се отказва, защото не иска да обърка съдържанието или да спечели гнева на останалите от аудиторията. Месец след това получава още едно телефонно обаждане с нареждането да събере всичко получено от Политбюро, защото след няколко минути ще минат хора, които да го приберат.

Stalin's_Mug_Shot

Снимка: By Unknown author – Tsarist police document, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1844719

Този път Арсений вече знаел, че ще бъде арестуван и най-вероятно заличен. Към екзотичната чанта от крокодилска кожа, мъжът слага и своето малко куфарче с провизии и необходими документи. За пореден път е помолен да тръгне само с поезията на лидера. И както обикновено, автомобилът прави още няколко обиколко на площад Любянка и продължава отново към Кремъл. Този път няма парти, няма забавление и закачки, този път има стая с празни погледи, които биха били трудни за разчитане и от най-добрите психолози.

Заведението тази вечер предлага лек чай, хляб и сирене. Творбите са взети и господата напускат стаята, оставяйки бедния все още „другар“ в ръцете на една много тъмна фантазия. След известно време, докато преводачът признава, че се е чудил дали ще има възможност да се види за последно с жена си, в стаята влиза човек, който носи същото добре познато куфарче. Мъжът заявява следното:
„Трябва много да оцените, другарю Тарковки, невероятната скромност на нашия велик лидер. Той отказа да публикува преведените си поеми, докато е сред нас… В куфарчето ще намерите благодарности за свършената работа. Можете да вървите.“

Никой не може да пресъздаде усещането за преминаването на целия живот на лента, понякога е почти невъзможно. Но Арсений разказва ясно как се е клатушкал на Червения площад в ранната утрин и въздухът вече бил нажежен. От нерви и жега, преводачът изпива около 2 литра вода и бърза да избяга, притеснявайки се, че някой ще забележи странно изглеждащата чанта от крокодилска кожа. Успява да я отвори у дома си, но не преди да изпие няколко аспирина, да се радва на живота си и да благодари на всяко възможно божество.

В чантата имало пари, те заменили старата поезия. По думите на Арсений, всеки ред преведена поезия е коствал на държавата около 300 рубли. Поетът разказва, че с тези пари успял да живее година и половина, без да му се налага да довършва работата, да преминва втори път през целия скромен ужас на Политбюро и разходката около централата на КГБ. Важно е да се отбележи, че Арсений Тарковски пази въпросното куфарче години наред и дълго време, дори след падането на политическия режим, такова не се продава в Москва, нито някъде другаде в страната. Този политически артефакт е наследен от неговия син Андрей.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=117002

 

 
 
Коментарите са изключени