shareit

Чък Джоунс – създателят на анимацията, която познаваме

| от |

Какво е общото между Бъгс Бъни, Дафи Дък, койота Уайли и пътния бегач, Порки и трите мечки? Да, те са собственост на Warner Bros., но не могат да съществуват без един много специален човек – Чък Джоунс. Аниматорът и по-късно директор на компанията ще получи много награди, както от критици, така и от публиката. Откъде започва обаче всичко? Като малък, Чък често гледал комедиите на Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън.

Впрочем, успял е да ги гледа много преди да стигнат до киното. Двете холивудски величия ще започнат да изгряват на улиците на Лос Анджелис, забавлявайки минувачите. Това, което Чък забелязва, е перфектният им тайминг в изпълнението на всеки номер, кратките им пантомими са перфектни и бързо събуждат чувството за хумор в публиката. След няколко представления, младежът вече знае какво иска да прави с живота си.

Макар и мечтата му да е била насочена по-скоро към актьорското майсторство, но баща му има други планове. Чарлс Джоунс е човек, който не може да прави бизнес, но много искал да създаде нещо независимо от системата. Не се предавал никога и всеки път, когато отвори нова фирма, той поръчва и огромно количество тефтери и моливи, различни рекламни материали, както и много други пособия.

След като начинанието се провали, Чарлс раздава всичко на децата си и заявява, че трябва да се използва до последния лист, при това за норматив. След като разполагал с толкова много хартия, Чък и неговите роднини постоянно рисували, а и хартията била особено качествена, следователно всеки можел да нарисува това, което иска.

gettyimages-524127166-594x594

По-късно в гимназията Чък ще разбере от своя учител по изобразително изкуство, че всеки трябва да нарисува своите 100 000 грозни картини, преди да започне да създава шедьоври. Тази новина натъжила мнозина, но не и художникът, който знаел, че отдавна е преминал число номер 200 000 под формата на скици и изображения, баща му вече се погрижил за всичко това. Посещава института по изкуства в Лос Анджелис, а междувременно работи и като чистач, за да може да се издържа.

Непосредствено след дипломирането ще бъде потърсен от приятел с предложение за работа, като негов работодател ще бъде Уб Айверкс – един от бившите съдружници на Уолт Дисни. Започва работа в анимационната индустрия, като преминава цялата стълба на йерархията, преди да може да се нарече аниматор. Талантът му ще го отведе в компанията на Леон Шлесингър, която по-късно ще отговаря за „Веселите мелодии“.

През 1938 г. ще стане директор на студиото. И през следващата година ще даде живот на своя първи анимиран герой Снифълс – малка анимационна мишка, която ще присъства в 12 филма на Warner Bros. Когато идва времето за създаването на трудовите съюзи и неговият работодател се опитва да намали заплатите, той е в основата на оформящия се бунт и накрая принуждава своя работодател да се съобрази с новите условия.

По време на Втората Световна война работи с Теодор Джизел за създаването на редник Снафу. Анимираният герой се използва за обучаване на американски войници. След това отново е в колаборация за създаването на филмчето „Как Гринч открадна Коледа“. Между 1930-1950 г. работи върху създаването на някои от най-великите и любими анимационни герои. През 1953 г. студиото затваря секцията за анимация. Неговите герои са успешни, но киното вече се насочва в друга посока. Талантливият аниматор е поканен да работи в студиото на Уолт Дисни.

Заедно с Уорд Кимбъл започва да работи за създаването на „Спящата красавица“. В последствие старият му работодател отново възобновявява работа и го наема за втори път. През 60-те години работи с жена си Дороти за създаването на анимиран мюзикъл Gay Purr-ee. Филмът успява да привлече внимание и е пуснат през 1962 г. Warner Bros разбират, че техен служител е работил и съответно е нарушил своя договор и прекратяват за втори път отношения с него. Екипът му също е освободен след пускането на последното запланувано филмче – The Iceman Ducketh.

gettyimages-543927346-594x594

Осъзнавайки, че вече има име, с което да работи, талантът основава свое собствено студио – Sib Tower 12. Успява да наеме своите стари колеги и през 1963 г. Metro-Goldwyn-Mayer поръчва разработката на „Том и Джери“. Освен филми за телевизията, студиото предлага и някои по-дълги епизоди, които да бъдат пуснати в киното. Само една година по-късно MGM ще закупи цялото студио и ще запази Чък като директор, дори ще достави още повече проекти върху, които да се работи. Получава Оскар през 1965 г. за най-добър анимиран късометражен филм. През 1967 г. поредицата „Том и Джери“ се изчерпва.

Работи върху версията „Horton Hears a Who!“ от 1970 г. Същата година MGM също затварят своята анимационна дивизия. В този период има работа върху различни филми, но и време за експериментиране. През 1976 г. Warner Bros отново го наемат за телевизионна адаптация с името „The Carnial of the Animals“, където участват старите познайници Бъгс Бъни и Дафи Дък. През 1997 г. аниматорът ще направи своето последно филмче от „Весели мелодии“ с името „От тук към вечността“. Епизодът се посвещава на колега Фриц Фриленг, който е починал през 1995 г.

gettyimages-543927354-594x594

От 2001 до 2004 г. Cartoon Network пуска „Шоуто на Чък Джоунс“, където се излъчват кратки филми, които е режисирал. Малко след това получава и награда Ани за най-добра анимация и анимационен проект. През 1999 г. аниматорът създава и НПО за обучаване на гимназисти в изкуството на анимацията. Авторът на безброй детски филми, с които мнозина са израснали, умира на 22 февруари 2002 г. на 89-годишна възраст. До днес можем да бъдем сигурни, че творчеството му продължава да забавлява мнозина.

 
 
Коментарите са изключени