shareit

Бизнесът с хармоники се ражда с индустриален шпионаж и жестока конкуренция

| от |

Първата песен, изсвирена в космоса, е изпълнена на музикален инструмент, който тежи само 15 грама и може да произведе едва седем ноти. През декември 1965 г., докато Джемини 6 на НАСА преминава през орбита на Земята, астронавтът Том Стафорд информира контрола на мисията, че е забелязал някакво НЛО. Той е пилотиран, казва астронавтът, от весел мъж в червен костюм. Неговият колега астронавт Уоли Шира вади хармоника на Hohner модел Little Lady и започна да свири „Jingle Bells“.

M.Hohner Trumpet Call Harmonica in C

От малките смирени работилници на Австрия и Германия от 19 век хармониката буквално обикаля света. Здравината и преносимостта на инструмента са идеални за музиканти на път или с ограничен бюджет. Универсалността им ги прави подходящи за всичко – от коледни песни до блус. Така че не е чудно, че сега хармоника е основен елемент от изключително различни музикални традиции – от Китай до Бразилия до Съединените щати. „Не можете да носите пиано насам-натам“, казва Мартин Хафнер, историк, който ръководи музея на Дойчеш Хармоника в Тросинген, Германия. „Но малката хармоника можете да я носите навсякъде!“

Но не можем да обясним нескромния възход на скромния инструмент без историята на един човек – Матиас Хохнер, индустриалец и часовникар от Черна гора, който се превръща в безмилостен бизнесмен.

Добрият продукт се нуждае от умел продавач и продажбите в ранните години на хармониката са бавни. Най-голямото му предимство – че е сравнително евтина и проста за свирене – също е и недостатък: като инструмент за масите, тя не печели уважение сред музикалния елит на Европа. Все пак местните производители в Централна Европа започват да основавайки малки компании, които се състезаваха за пазара. Един от тези хора е Кристиан Меснер, предприемчив жител на Тросинген в днешна Германия.

Основаната през 1827 г. фирма на Меснер е успешна, ако не и прекалено успешна, и хармониките му се уважават през 30-те и 40-те години на 19 век. Той е толкова внимателен към конкуренцията си, че пази строгите си тайни методи на изработка, като позволява само на членове на семейството си да знаят как процедира фабриката.

Това може да звучи малко ексцентрично за продукт, който вече е нещо толкова обичайно. Но Меснер е напълно прав да се тревожи и всъщност предпазливостта му се оказва, че не е достатъчна. През 50-те години, когато фирмата му се радва на второто си успешно десетилетие, племенникът на Меснер, Кристиан Вайс, се присъединява към семейния бизнес. Вайс скоро основава собствена фабрика и един ден през 1856 г. един от приятелите на мъжа от училище минава да го види.

По времето, когато Матиас Хохнер се появява на прага на Вайс, вече му е омръзнало да си изкарва прехраната, скитайки из Черната гора и продавай дървени часовници. Само година след посещението, през 1857 г., той създава собствена компания за хармоника в съседното село. Хохнер компенсира относителната си липса на опит като изучава съществуващите хармоники, произвежда ги в огромни партиди и ги продава на едро.

Едно от най-грубите решения на Хохнер е да погледне на запад, към бързо разрастващия се пазар през Атлантическия океан – Съединените щати, където милиони германски имигранти от работническата класа са перфектният канал за неговия продукт. Според Мартин Хефнер от музея на Хармоника инструментът се претнася от европейските мигранти към Тексас на Юг и Югозапад. Там хармониката става ключова част от нововъзникващата американска фолклорна музика, както и участник в някои от ритуалите, които робите бяха донесли от Африка. Черните музиканти, както роби, така и техните потомци, са потопени в разнообразие от различни музики, която се оказва перфектният инкубатор за нови музикални стилове. Те помагат за създаване на коренно нови стилове на свирене на хармоника и в процеса помагат да се създаде това, което сега знаем като блус хармоника. До 20-те години хармониката застава редом с китарата като съществена част от блуса.

След две десетилетия в бизнеса, компанията на Хонер – която скоро се премести в Тросинген – произвежда 1 милион хармоники годишно. Още две десетилетия след това Хохър купува самата компания, която донася хармониките в Тросинген, Christian Messner & Co. Подобно на Меснер, той запазва фирмата си семейна и под ръководството на синовете му марката Hohner започва да произвежда и акордеони и китари. Хафнер казва, че градът построява железопътната си линия и кметството, използвайки пари от хармониките. „Дълго време това беше градът Хохнер – град на хармоника“, казва той.

 
 
Коментарите са изключени