shareit

Битка с магьосници и демони, са новите интересни теми в превода на древни християнски текстове

| от |

Книгата на книгите, както я наричат мнозина, е и една от най-трудните за превеждане. Както можем да забележим в творбата на Стайнбек – „На изток от рая“. Библията е преведена на много езици, но не трябва да забравяме, че докато някои текстове намират място, а други са пропуснати. Точно по тази причина можем да открием някои различни гледни точки за Юда като персонаж в Библията. Алтернативни версии за него разказват, че той самият е бил потърсен от Исус с молба да го предаде.

Разбира се, историята не влиза в официалните текстове. Също така можем да видим и няколко различни версии за Мария-Магдалена. Миналата година учените успяха да постигнат още един особен успех, след като преведоха около 300 нови истории.

Причината да не ги откриваме в Библията са обясними – в края на IV век църквата избира конкретни текстове и ги събира на едно място, създавайки най-ценната книга за християните по цял свят. Според п-р Тони Бърк – професор по ранно Християнство обяснява много точно защо въпросните два текста се пазят във Ватиканската Апостолова библиотека, както и в библиотеката на университета в Лайпциг. Той смята, че самите текстове са били от особено значение за християните, много след появата на Библията. Въпросните коптски текстове разказват историята на дяволски магьосници, които се опитват да унищожат античната църква на Дева Мария в Гърция.

П-р Бърк смята, че съществуват около 300 текста. Кои са обаче въпросните магьосници? Хипотезата е, че когато египтяните приемат християнството, много други продължават да се покланят на своите стари божества и точно по тази причина се смятат за магьосници. Именно те представлявали сериозна заплаха за новата религия. Битката с магьосниците присъства в записки на повече от 1500 г. И двата са взети от манастира Свети Макариус Велики в Египет. Единият е бил пазен дълго време от игумена в манастира Свети Марк. Преводът е направен от Пол Дили – професор по религиозни науки в Айова. В описаните сражения присъстват Дева Мария и Василий Велики. Първият персонаж най-вероятно е известен на мнозина и просто няма място за обяснение, а вторият е така наречения Василий Кесарийски.

Sv_Vasilije_Veliki

Снимка: By Неизвестен – http://www.pravoslavlje.org.yu/broj/917/tekst/sveti-vasilije-veliki-o-zdravlju-i-bolesti/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4219867

Известен е като християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска. Заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст, той се смята за един от тримата светители и отци на Църквата. Роден е в Кесария през 330 г. сл. Хр., образова се в Константинопол и след това живее около шест години в Атина. В последствие сменя вярата си, връща се в родния си град. Правил е пътувания до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия. Имайки предвид сериозното реноме на Василий, спокойно можем да разгледаме следващата история, описана в един от текстовете. Според превода, Дева Мария се е появила в сън на Василий Велики и му е казала, че съществува нейна картина, която не е направена от човешки ръце. Картината се намирала на върха на в храма на църквата извън Филипи – град в Гърция, Македонска област.

Според съня на Василий Велики, двете колони били поставени от времето на гигантите и ще бъдат покрити с демонични изображения. Единственият начин да се съборят е чрез заповед на нейния любим син. Интересен факт е, че във въпросния град има много такива колони, античността там е сериозно подчертана, следователно никой не може да бъде категоричен кои са точните колони. Василий събира други светци и тръгва към храма, където среща група магьосници, които използват дяволска магия. Когато разбрали, че целта е да съборят колоните, отговорът бил създаването на дяволска илюзии. Въоръжен само със своята патерица и кръст, той се доближил достатъчно близо, а магьосниците излезли от всички укрития и се струпали по стадионите.

Вечерта, когато групата е разпусната да почива, Василий отново сънува Дева Мария и този път тя споделила, че всички, които вършат злини с помощта на безочлива магия, са слепи и я стискат здраво. Светецът се събужда и вижда как от земята започва да бълбука малко поточе, което потича като река и лекува хората. С отварянето на земята, колоните падат, а на върха им стои въпросната картина. Вторият текст датира от XI-XII век сл. Н. е. и разказва историята на апостол Петър, който успява да улови седем демона, предрешени като ангели. Действието се развива в Ашдод, Израел. В самия текст става ясно, че Петър се усъмнил в ангелите, начертал кръг и ги затворил в него.

Peter_in_Chora

Снимка: By © José Luiz Bernardes Ribeiro, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16830558

Шест от тях признават, че са демоните на измамата, сексуалната неморалност, фалшът, прелюбодейството, сребролюбието и клеветата. Седмият демон не се разкрил, но попитал какво право има Петър и изобщо какво право има Бог, за да не прощава греховете на демоните? Последният открит текст разказва историята на бандита или пазача Димас, който бил разпънат на кръст до Исус. Неговото семейство се опитвало да избяга от цар Ирод в Египет. Текстът датира от XII-XIII век сл. Н. е. и се смята, че по това време разпространението на истории за двамата престъпници се пишели доста често. До този момент учените продължават да смятат, че трябва да се добави трета част и всички 300 открити текста да се добавят в Библията. Според тяхното проучване, въпросният трябва да се нарича „Тъмен завет“. Разбира се, на този етап самата версия само се обсъжда.

Заглавна снимка: By Faris knight – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16279337

 
 
Коментарите са изключени