shareit

Артилеристът, който създаде „Ну, погоди!“ – Вячеслав Котьочночкин

| от |

„Ну, погоди!“ са думи, които най-вероятно са слушани от почти всяко дете в зората на телевизията от Източна Европа. Подозираме, че един поглед е напълно достатъчен, за да чуете думите на Вълка, след серия премеждия, които не завършват по правилния начин. Кой би подозирал, че дори анимационните филми ще се превърнат в една практическа битка в Студената война? Роденият на 20 юни 1927 г. Вячеслав Котьоночкин скоро ще получи титлата „Руският Уолт Дисни“.

За разлика от неговия американски колега, Вячеслав трябвало да опознае много по-рано едно от най-великите падения на човечеството – Втората Световна война. Ето защо и не успява да преследва изкуството в най-ранна възраст.

За него били подготвени позиции в артилерийско училище, а след това и в противотанково. Дипломира се с военен чин през 1945 г. и най-вероятно специализацията вече била една затихваща война, която по-късно ще се превърне в нова битка. След известно време пътят му го отвежда към филмовото студио „Союзмультфильм“, където бързо ще се преквалифицира като аниматор и художник аниматор. Малко след това продължава работа като художник постановчик, а през 1962 г. е режисьор.

Необходимо е известно време, преди да се родят персонажите, които ще завладеят екрана за малките. Вдъхновението идва от една друга интересна анимационна двойка – Том и Джери. Проектът е предлаган на много други аниматори, но задачата се струва доста семпла и не толкова престижна. Едно от предложенията е да се създаде двойка между лисица и петел. Вячеслав решава да бъде малко по-алтернативен и насочва вниманието си към заек и вълк. Започва със зайчето и остава очарован от собствената си творба.

Вячеслав_Котёночкин._Экспозиция_«Режиссёры_киностудии_«Союзмультфильм»

 

Снимка: Автор: Александр Гурешов (фото) – собственная работа, CC BY 3.0, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=5291406

Първите опити за внедряване на анимираната двойка могат да се забележат в анимационното филмче за Чебурашка и Крокодила Гена. Именно в кратките 2-минутни серии ще се появи и един бърз скеч на героите, както и ще се чуе популярната реплика, с която започнахме материала.

Първоначалният спряган за глас на вълка е Владимир Висоцки, но по това време руският изпълнителн и актьор вече е подтиснат от жестоката цензура и в последствие започва да злоупотребява с алкохол. В годината на пускане на детското филмче, Владимир се намира в болница с опасност за живота, при това след доста тежък алкохолен запой. Създадени са първоначално 16 епизода, Анатоли Папанов озвучава първата серия, заекът е озвучаван от Клара Румянова.

Що се отнася до музиката, двамата анимирани герои гребат с пълни шепи от творчеството на Източна Европа. Някои по-запалени аудиофили успяват да разпознаят мелодията на Емил Димитров от песента „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод. Първият проект, който прокарва път за създаването на „Ну, погодо!“ е „Жабата пътешественик“. Интересен факт, е че анимираните герои са взаимствани от обкръжението на самия Котьоночкин.

Когато през 60-те години започват да се строят панелни сгради и новодомците се събират най-често пред хода, Вячеслав се наслаждава с охота на различните образи и любимите методи за запиване. Модата на руския входен портиер е събирателна за вълка. Не трябва да забравяме, че антигониста (отрицателният герой), ако изобщо може да съществува такъв, често може да бъде изобразяван с цигара и алкохол. Впрочем, това можем да видим и в популярното анимационно филмче „Том и Джери“.

 

Nu_pogodi_in_Ramenskoe

 

Снимка: Автор: Luu – File:Nu pogodi in Ramenskoe.JPG, CC BY-SA 3.0, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=6078497

Към всичко това можем да забележим, че филмовите критици не желаят двата героя да бъдат толкова крайни и се надяват, че сериалът ще бъде малко по-възпитателен, но точно това пък кара Вячеслав да не се отказва от идеята си. Една друга интересна техника кара феновете на Източния блок да се забавляват особено. Създава се по серия на година, която позволява с малко повече изчакване, персонажите да бъдат забравени. Липсата на натрапчивост може да накара мнозина . Друг интересен успех е, че рисунките и хабитатът на двамата героя напомня много точно за света от 70-те и 80-те години на миналия век.

И така до днес, докато не излезе новината, че се подготвят нови епизоди на любимият сериал, който ще продължи да разказва историята на двамата най-важни герои. Що се отнася до „Руският Уолт Дисни“, Вячеслав умира през 2000 г., но за времето на своето творчество може да се похвали с редица награди, включително и с „Ордена на Усмивката“, който се присъжда от полските деца през 80-те години на миналия век. Мемоарите на режисьора, нарисувал едно от най-запомнящите се анимационни филмчета, също може да се похвали с особени успехи и разбира се, носи колоритното име „Ну, Котёночкин, погоди!“.

Vyacheslav_Kotyonochkin

 

Снимки: Автор: не известен – http://multikonline.ru/news/984-kotenochkin-i-ego-multfilmy.html, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=5291470

Но Вячеслав не чака, завещава своето дело и талант на сина си, чиято роля днес е да създаде следващите филмчета. Планувано първите епизоди трябваше да излязат през лятото на 2020 г., но най-вероятно, като всичко останало, което се забавя драстично, анимацията среща известни проблеми.

Заглавна снимка: Автор: Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838535

 

 
 
Коментарите са изключени