Ако знаехте историята на чоукъра, никога нямаше да го сложите
Историята на модата може да проследи много интересни обрати. Както всичко останало и тук можем да забележим една много специална и вечно актуална тенденция – всичко ново е добре забравено старо. Ако погледнем статистическото обяснение на думата е ясно – най-дълго повтарящата се аномалия, действие или явление в една група.
С други думи, следването на модата не е проява на оригиналност, а на повтаряемост. Жестът на козируване идва от времената, в които рицарите е трябвало да повдигат шлема си, за да покажат лицата си и да бъде ясно дали ще бъдат приятели или врагове. Именно това движение на китката претърпява редица промени, но като цяло се предава в годините, с което демонстрира военен чин и статут в армията. Легендарната вратовръзка има няколко истории за възникването си.
Първите следи в историчеки план са дело на хърватските наемници. Наети през 30-те години на XVII-и век, тези господа решили да се отличат от останалата редова войска, използвайки червена превръзка за врата си, която малко напомня на пионерската. Самият крал Луи XIII бил достатъчно щастлив от визията и бързо приел идеята да се въведе за някои по-високи постове в армията, както и за по-сериозните благородници. Има и една малко по-различна история за сбирка в кралския двор, където всички благородници пристигнали със специална примка на врата си. Същата била възприета като символ, че властта е била само във владетеля и самият той избира кога да стегне възела.
Снимка: By Надар – http://www.stellaweb.ch/nadar/pg/manet.htmhttp://i.imgur.com/OC7D9.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21593
Вратовръзката по-късно ще стане официален символ на модерното облекло, но корените очевидно са наемнически или просто символичната примка на бесилото. Ръкостискането като жест е още една такава древна традиция. Ритуалът не е просто добро отношение и посрещане на събеседник, но и гаранция, че човекът срещу вас не носи оръжие. И докато някои модни аксесоари имат особена стойност и са обвързани с интересна история, някои други не могат да се радват на толкова добра слава. За жалост именно те достигат пазара и преобръщат модата с краката нагоре. Историята на така наречения чоукър (душач в буквален превод бел. ред.) е много древен атрибут.
Неговата първа поява е около 2500 година пр. Хр. и е бил изработен от злато. Това е присъствието му в най-ранните цивилизации. Може да бъде забелязан в Древен Египет, шумерите също са го избирали като специален аксесоар и подобна атракция се забелязва дори в Месопотамия. Собственикът на този атрибут вярва в неговата мистична сила и протекция. Въпросният аксесоар присъства в юдейските религиозни учения и отново се представя за женски аксесоар. През 1798 г. по време на Френската революция са били използвани като маркер за онези дами, които очакват среща с гилотината. Балерините получават този аксесоар в края на 19-и век. По същото време е открито и още едно специално приложение. Жените с тънки червени или черни чоукъри са били познати на мъжкото съсловие като проститутки.
Снимка: By Édouard Manet – ywFEI4rxgCSO1Q at Google Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21856196
В исторически план има редица начини за откриването и разпознаването на най-древната професия в света. И ако все пак не вярвате, тогава можем да погледнем към единствената форма за култивиране на историята – изкуството. През 1863 г. френският художник Едуар Мане рисува една малко по-провокативна картина. Творбата „Олимпия“ има някои основни и интересни идеи за изкуството. Дамата с оскъдно до никакво облекло е популярната Викторин Меран – известен модел и художник. И макар Мане да е познат на своите колеги като човек с доста интригуващ стил и възможности за разпалване на критическите страсти.
Според Антонин Пруст има само една причина да се пощади тази картина, когато е представена през въпросната година – сериозната охрана, която не позволявала на гостите да посегнат на парчето изкуство. Колективното мнение е, че така или иначе това е картина без никакъв морал, но с огромна доза вулгарност. Мане успял да събере всички скандални елементи за индикация на проституцията в една картина. Освен голотата на Олимпия присъства и орхидеята в косата, лявата ѝ ръка е поставена върху слабините, демонстрирайки сексуална независимост, врата ѝ има толкова познатия аксесоар и черна котка, която затвърждава идеята за проституцията.
Аудиторията била особено смутена от погледа на Олимпия (също често срещано име сред френските жрици), който до този момент никога не бил толкова директен в нито една художествена творба. И така след близо век и половина започваме да ставаме свидетели на завръщането на този аксесоар и никакво внимание към историята и произхода му. И въпреки негативното мнение и лошата слава на чоукъра ще трябва да признаем, че някога кралица Александра е носила такъв, но само за да скрие малък белег. Никой не се осмелил да я припознае в не толкова престижната и вечна професия. Исторически погледнато не е разумно да се използва такъв артикул, колкото и модерен да е той, коренът е притеснителитен.
