shareit

Ако в Ню Йорк падне атомна бомба

| от |

Няма град, който американците да разрушават в творчеството си по-често от Ню Йорк. Ню Йорк е взривяван, събарян и нападан по всякакъв начин през 19 и 20 век. От филми и романи до вестници, просто има нещо толкова апокалиптично в американската психика, че трябва да разрушават най-многолюдния си град отново и отново.

Преди Втората световна война тези разрушения са предизвикани предимно от приливни вълни, пожари или атаки на маймуни – но след като САЩ пускат две атомни бомби върху Япония, изведнъж има нов начин за разрушаване на мегаполиса.

На 5 август 1950 г. на корицата на списанието Collier се появява илюстрация на ядрен облак над Манхатън, а заглавието гласи: „Хирошима, САЩ: Може ли да се направи нещо по въпроса?“ Материалът е написан от Джон Лиър, с илюстрации на Чесли Бонестел и Бирни Латик. Първата страница на статията обяснява:

Вече 5 години светът живее с ужасното знание, че ядрената война е възможна. От миналия септември, когато президентът обяви публично, че и руснаците са произвели атомна експлозия, нашата нация живее лице в лице със ужасяващото осъзнаване, че срещу нас може да се извърши атака с атомно оръжие.

Чесли Бонестел рисува несъмнено един от най-плашещите образи, които някога са украсяват корицата на голямо американско списание. Първите няколко страници на статията разказват историята на един типичен вторник в Ню Йорк. Изведнъж обаче се усеща силна топлинна вълна и градът е погълнат от светлина. Хората от остров Кони смятат, че е ударила мълния. Една домакиня в Бронкс отива до прозореца на кухнята си, за да види откъде идва светлината, но прозорецът се разбива пред нея, изпращайки хиляди „режещи парченца“ към тялото й. Както Лиър го описва: „Не след много време преди милиони хора да се разпръснат на хиляди километри, за да открият какво се случва“.

Последствията са страхотна паника, аварийните превозни средства не могат да се придвижват, а хората се втурват да търсят транспорт. Колиър засяга темата за паниката в града и няколко години по-късно в броя им от 21 август 1953 г. Един от многото художествени герои, които следваме в тази история (репортер на Associated Press на име Джон Макий) по някакъв начин успява да хване такси в цялата лудница. Макий в крайна сметка стига до кабинета си и започва да чете бюлетини:

Атомна бомба падна в долната източна част на остров Манхатън в 17:13 днес – от другата страна на Източната река до военния флот на Бруклин.

Историята след това описва как отразяването на новините до голяма степен е осакатено от факта, че 16 телефонни станции спират, оставяйки 200 000 неработещи телефона. Така радиостанциите идват на помощ.

Корицата и материала се появяват почти точно 5 години след американската бомбардировка над Хирошима на 6 август 1945 г. Военните успяват да влязат в града след нападението и да измерят степента на опустошенията.

Статията обяснява, че тяхното разбиране за това как би изглеждала една ядрената атака срещу Ню Йорк идва направо от американските измервания в Япония:

Първоначалните сведения за бомбардировката на Манхатън може да изглежда силно въображаеми. Всъщност обаче малка част от тях са въображение. Щетите са свързани с обстоятелства, идентични или изключително близки до тези, които наистина са се случвали другаде през Втората световна война. Имуществените щети са описани, тъй като са настъпили в Хирошима и Нагасаки, като се вземат предвид разликите между техните и нашите стандарти на строителство. Смъртността и нараняванията са изчислени чрез съпоставяне на данните от Бюрото за преброяване на населението или на отделни части от Ню Йорк с данните на Комисията за атомна енергия и данните на Стратегическото проучване на бомбардировките на САЩ за двете бомби, паднали върху Япония. Всяко използвано място и име е истинско.

Тази статия на Collier’s не е първата, която предупреждава за пагубния ефект, който една атомната бомба може да нанесе върху Ню Йорк. През април 1948 г. текст в четири части се разпространява във вестници из цялата страна, в които също е описано колко ужасна може да бъде ядрена атака срещу Ню Йорк. Написана от С. Бъртън Хийт, първата статия от поредицата излиза със заглавието „Една бомба над Ню Йорк ще отнеме 800 000 живота“.

Една атомна бомба, която избухва над Таймс Скуеър в работен ден, може да се очаква да убие няколкостотин хиляди мъже, жени и деца.

Никой уважаван атомен експерт във Вашингтон или другаде не може да прецени точния брой. От пожарната служба в Ню Йорк казват 100 000. На база на Хирошима и Нагасаки това те биха били повече от 800 000. Най-големите експерти казват, че предположенията на пожарната са абсурдно ниски. Те смятат обаче, че по-голямата цифра пък е твърде висока.

 
 
Коментарите са изключени