shareit

Ахмад Захир: Когато Афганистан си имаше свой Елвис

| от |

Мийна не може да повярва на късмета си, когато като тийнейджър се сдобива с билет за концерт на Ахмад Захир. Тя се облича в най-хубавата си оранжева пола и червена цветна блуза и се пъха в микробуса с още около 20 свои сестри и братовчеди. „Пляскахме и танцувахме“, спомня си тя. „Беше просто невероятно!“ Момичетата хвърлят кърпички на сцената, надявайки се той да ги подпише, и пият от чашата му, която оставя близо до тях.

Концертът е в Кабул, през около 1976 г. По това време много певци изнасят концерти в Афганистан, но само един танцува с музиката си на сцената и кара залата да крещи.

Първата и най-голяма поп суперзвезда в Афганистан загива в автомобилна катастрофа в планините северно от Кабул на 14 юни 1979 г. – неговия 33 рожден ден – в разгара на своята стратосферна слава. За краткия си, но блестящ обществен живот от само около десетилетие той издава повече от 20 албума. Някои са записани от Радио Афганистан, което достига до почти всички краища на страната. Други са направени от частни студия и пуснати на касета като се доставят с камиони до провинциите и се предават от къща на къща. Има и десетки записи от неговите обиколки, партита и музикални сесии – общо стотици песни. Ахмад Захир е навсякъде. Същевременно промоционалните му снимки го показват в стилната му червена кола или загледан замечтано в пространството – един истински съвременния човек.

Ахмад Захир е роден в Лагман, източно от Кабул, през 1946 г., когато Афганистан е абсолютна монархия, която експериментира с нови и прогресивни идеи. Баща му Абдул Захир е съдебен лекар, а по-късно премиер между 1971 и 1972 г .; той е един от многото интелектуалци, които участват в създаването на афганистанската конституция от 1964 г., която включва ограничена парламентарна демокрация, всеобщо избирателно право и законопроект за правата на всички. Това са времена на промяна – несигурни, но вълнуващи – и съответно те се отразяват от изкуството на страната и по-конкретно в песните на Ахмад Захир.

Той създава първата си група още в училище. Свири първо за семейството и приятелите си, а след това се качва и на сцена пред публика – нещо нечувано за някой в неговата социална позиция.

Псевдонимът „Афганистанския Елвис“ започва да му лепва, след като прави кавър на „It’s Now or Never“ със собствено интро с барабан и тромпет. Но той абсорбира вместо да имитира и слуша всичко. Това запознаване с нови стилове, езици и традиции задвижва музикалната му одисея от поп и джаз до персийска поезия и класически афганистански ритми. Той пее най-вече на езиците на Афганистан – Дари и Пащу – но също и на хинди и английски.

Има доста истории за съчувствието на Ахмад Захир към хората в нужда. Той дава пари на гладните и подкрепя всякакви социални каузи, като например, за подпомагане на бедната общност на сикхите. Някои от песните му отразяват социалните му опасения, косо адресирани към изменчивата политика на неговото време, особено след преврата от 1973 г., който свали монархията.

През април 1978 г. добрите времена са забулени от кървава покривка, когато Комунистическата народна демократична партия на Афганистан завзе властта. Малко повече от година по-късно Ахмад Захир е мъртъв.

Когато новината за тази фатална автомобилна катастрофа стига до Кабул, за мнозина изглежда невъзможно Ахмад Захир, толкова изпълнен с живот човек, вече да го няма. Слуховете, че е бил убит, започват да се разпространяват масово и продължават и до днес: случаят никога не е бил разследван и остава един от хилядите мистериозни смъртни случаи и изчезвания през този период. Десетки хиляди опечалени се явяват на погребението му, вървяха по улиците на столицата, плачеха и носеха цветя.

Шест месеца след смъртта му, Съветският съюз нахлува, уж с цел да донесе стабилност в страната. Вместо това инвазията довежда до 40 години кръвопролития, с което афганците живеят и до днес.

Какво можеше да се случи, ако Ахмад Захир беше жив? Може би щеше да се задържи в Кабул през комунистическите години, правейки компромисите, които правят много музиканти. Със сигурност не би могъл да оцелее сред мразещите музиката талибани: едно от първите действия на този режим след превземането на Кабул през 1996 г. е да взривят гроба му. Изглежда вероятно и да емигрира заедно с други афганистански музиканти в изгнание на по-сигурно място, може би в Лос Анджелис или Лас Вегас, където талантът му ще бъде оценен.

 
 
Коментарите са изключени