shareit

Ърнест Хемингуей и Марлене Дитрих: Странната безплътна любов на Пияницата и Чудовището

| от Вучето |

Mдааа, никой вече не пише писма. А дори и да пишеше, никой нямаше да ги пише така, както влюбеният Хемингуей в моментите, когато си представя своята любима “гола и пияна”. Нарича я “малката ми швабка” или “дъще”, а тя него – “татенце”. Въпреки че така и не консумират любовта си, 30-годишната му връзка с американската актриса от немски произход Марлене Дитрих е не по-малко страстна и вълнуваща от която и да е сексуална такава. Писателят счита себе си и Дитрих за “жертви на несинхронизирана страст”. Всеки път, когато сърцето му е свободно, тя е сериозно обвързана с друг и обратното. Някак все не успяват да натъкмят любовните си часовници един към друг. Но какво от това! Любовните им писма са истински шедьоври на това, което днес бихме квалифицирали като “секстване”. Дитрих и Хемингуей са може би единствената известна двойка в съвременната история, която не е разголила един пред друг гениталиите си, но затова пък го е направила на сто процента с душите си. Днес някои от писмата, които двамата са си разменяли в продължение на три десетилетия, се продават на обществени и онлайн търгове от наследниците на Дитрих на цени от 30-40 хиляди долара.

Двамата се запознават през 1934 г. на борда на френски лайнер. Хемингуей се връща от сафари в Африка, а тя – от гостуване на роднини в нацистка Германия. За този паметен ден в живота си актрисата си спомня: “Обикнах го от пръв поглед. Любовта между мен и Ърнест беше чиста, безгранична – такава, каквато вече не може да съжествува на този свят. Любовта ни продължи много, много години, без надежда и без желания. Свързваше ни пълната безнадеждност.”

На пръв поглед Хемингуей и Дитрих изглеждат абсолютно неъвместими – и като характери и като начин на живот и мислене. В младежките си години Ърнест е доста затворен и направо срамежлив. Нищо в поведението му тогава не подсказва, че животът, писането и славата ще го завъртят във вихъра си така, че години по-късно ще се превърне в непримирим и избухлив ексцентрик и тежък алкохолик, който не признава никакви стандарти на приличието. Каро най-ярък представител на т. нар. “изгубено поколение”,което се скита из Европа в периода между Първата световна война и Голямата депресия в САЩ, Хемингуей живее бурен живот, който много прилича на този на героите му.

Fidel Castro in Hemingway Museum

Жени се четири пъти и всяка една от жените му е реплика на майка му – силната и волева музикантка Грейс Хол Хемингуей. Биографите на писателя твърдят, че всеки негов брак всъщност претворява някой етап от символичната война, която Ърнест така и не престава да води в главата си с авторитарната си майка. Въпреки четирите опита на брачния фронт обаче, той така и не успява да изживее пълното щастие. Поне не със съпругите си. Виж, Марлене е друга работа. Марлене е висока топка. Марлене е всичко, което другите четири не са били. Просто Марлене е идеалът.

А дали наистина е такава или просто обожанието и писателската склонност на Хемингуей към преувеличаване я поставят на пиедестал?

Родената през 1901 г. в Шьонеберг германка от малка култивира в себе си военна дисциплина, благодарение на която успява да постигне неща, почти немислими за едно момиче в онези времена. Без да щади себе си и водена от амбиция едва ли не с клинични измерения, тя успява да усвои до съвършенство американския акцент и не само да заблести на холивудския небосклон като една от най-ярките филмови звезди, но и да поддържа успешна кариера в продължение на цели 65 години!

Marlene_Dietrich_in_Shanghai_Express_(1932)_by_Don_English

Дитрих разполага с всичките необходими атрибути за това: хипнотично излъчване, страхотно тяло и убийствено леден поглед изпод натежали клепачи. “Дяволът е жена”. О, да! И това не е само заглавие на един от най-известните й филми. Дяволът наистина е жена и неговото име е Марлене Дитрих.

През 1992 г. единствената дъщеря на актрисата от брака й с помощник-режисьора Рудолф Зибер Мария Рива издава мемоари за майка си, съдържанието на които някои критиците определят като “скандално” и “клюкарско, излагащо всичко на показ.” Мария нарича майка си влюбено в превзетата пищност “плешиво чудовище”, което успява да завърти главите и на мъже и на жени посредством усвоения до съвършенство похват на хибридната сексуалност. Не случайно и до днес тя е гей икона и идеал за травестите. Дъщерята описва Марлене като извратена нимфоманка. Без да се броят случайните връзки, списъкът й със знаменити любовници е впечатляващ. През леглото й са минали Франк Синатра, Жан Габен, Ерих-Мария Ремарк, Морис Шевалие, принцът на Уелс и още, и още. Успяла да побърка дори Джон Кенеди! Дитрих запазва за спомен бельото, което 20 години по-младият президент разкъсал, докато страстно я любел в кабинета си.

“Синият ангел” от екрана се оказва чудовище в живота – безчувствено и студено. Както към любовниците, подчинените и колегите си, така и към собствената си дъщеря.

Само не и към Ърнест. Доказателството за нежната и възвишена любов, която двамата питаят един към друг, намира красноречив израз в кореспонеденцията им. Започват да си пишат, когато той е на 50, а тя – на 47.

Марлене Дитрих до Ърнест Хемингуей (без дата)
“Скъпо татенце, как само искам да те прегърна! Искам да те целувам безспир заради красотата, която е в теб, и също заради опасностите, които криеш, заради таланта ти. Благодаря ти, че всичко това обличаш в думи. Повече от това няма как да те обичам. Мога само да съм ти благодарна за чувствата, които изпитвам. Твоя, Марлене.”

Smithsonian Institution Opens "Art of the Stamp" Exhibit

Въпреки, че връзката им е платонична, и двамата определено знаят как да флиртуват, пък макар и само на хартия.
Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих, (19 юни, 1950 г.)

“Толкова си се разхубавила, че паспортната ти снимка трябва да бъде в цял ръст. (…) Какво наистина би искала да работиш? Разбивачка на сърца за долар? Винаги можеш да разбиеш моето срещу жълти стотинки, които аз самият ще ти платя. “ В друго свое писмо той пише: “Как да ти обясня, че всеки път, щом те притисна в обятията си, се чувствам сякаш съм си у дома. Обичам те и те прегръщам и силно те целувам.”.

През 1951-а пише следното на своята “малка швабка”, докато, изнурен от тропическата жега в Куба, се опитва да си събере мислите, за да работи върху “Старецът и морето”:

“Прекалено топло е за правене на любов, както можеш да си представиш. Освен ако не е под вода, само че мен никога не ме е бивало в това.”

Голяма част от писмата разкриват страховете и несигурността, които и двамата изпитват. Хемингуей пък прави чести препратки към депресията, която го измъчва през целия му живот:

“Toi et moi (аз и ти) преживяхме ужасни времена. И нямам предвид само войните. Войните са нищо. Животът е трудната част. А като си на война, ти трябва само да знаеш как да разчиташ карти и координати.”

Dietrich-Hayworth-Hollywood-Canteen-1942

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun Newspaper Photograph Collection (Library of Congress); Wide World Photographs – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c13250.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44148021

Дитрих винаги е изпитвала чувство на симпатия към Мери Уелш, четвъртата и последна съпруга на Хемингуей. Всъщност между тримата няма тайни. Ърнест чете писмата на Марлене на жена си, а на Марлене пише:

“Мери много те обича и разбира защо аз от своя страна те обичам. Дявол да го вземе, Марлене, знаеш много добре колко силно те обичам. Ти беше тази, която още на кораба реши да оставим нещата такива, каквито бяха. Не аз. Лошият късмет ни простреля право в задниците. Но все пак това между нас…получи ни се добре.”

Mарлене признава, че е продължила да го ревнува дори след самоубийството му през 1961 г.

“Кълнеше се, че никога няма да ме изостави,” споделя тя с горчевина. “Но коя бях аз измежду всичките там съпруги, деца и всички останали, които зависеха около него! Никой! Седмата спица на колелото. Мен за нищо ме нямаше.” Внукът на актрисата Питър Рива пък казва: “Най-прекрасното в техните отношения беше интимността. А бяха толкова интимни, именно защото не бяха любовници. Тяхното беше любов, не секс.”

Марлене Дитрих издъхва 31 години след любимия мъж на 90-годишна възраст в парижкия си апартамент.

 
 
Коментарите са изключени