shareit

Загубените паметници: Крак де Шевалие

| от chronicle.bg |

В началото на 20 век подполковник Томас Едуард Лорънс, известен още като Лорънс Арабски, пише, че Крак де Шевалие „е може би най-добре запазеният и най-възхитителен замък на света, и един от най-изразителните сгради, свързани с кръстоносните походи в Сирия.“

Докато европейските замъците служат предимно за дом на лордовете, в Леванта (цялото източно Средиземноморие с островите му) тяхното предназначение било до голяма степен защита – и това се отразява в дизайна, особено в „отбранителни машини“ като замъка Маргат и Крак де Шевалие.

1200px-Crac_des_chevaliers_syria

Замъкът Крак де Шевалие 

Крак де Шевалие (буквално „Замъкът на кюрдите“), построен през 1170, използва дори локацията си като защитен елемент, защото е построен на върха на хълм. Материалът, от който е съградена сградата, е варовик, но зидарията е толкова фина, че хоросанът едвам се забелязва. Пред главния вход на замъка едно време е имало оградено предградие, но днес от него няма и следа. От южната му страна има малко укрепление, около което кръстоносците са могли да построят стени и кули. Не е ясно как е било защитавано по време на битките през 1271 година – може би е било заобиколено с дървена палисада. Хълмът, на който е построен замъкът, е свързан със съседния хълм посредством мост, по който бойните машини да могат да преминават лесно. Там защитата е и най-силна – с дебели стени и повече кули.

1280px-Krak_des_Chevaliers_22

Вътрешността на Крак де Шевалие

Между 1142 и 1170 главният вход на замъка е бил между две кули в източната част като има и задна порта в северозападната кула. Във вътрешността можем да се разходим из двор, заграден от сводести камери. Заради терена, върху който е построен замъка, той има неправилна форма, като е обграден със стръмни баири от всички страни освен една.

Крак де Шевалие претърпява обновяване през 13 век  – тогава се построяват нови стени около вътрешния двор като се оставя тясно пространство между тях, през което да може да се стреля по нападатели. Замакът е допълнително укрепен като са издигнати и още четири големи кули. В тях са настанявани рицарите, около 60 на брой, като северозападната кула е била предназначена за техния водач. На изток, където стените са най-слаби, има открита цистерна, която да служи като типичния за замъците ров, както и източник на вода.

В северната част на двора е края на еспаландата (дълго открито място за разходки). Тя е едно ниво над двора, а под нея се намират складове, които могат да се използват и за бункери за укритие. В западната част на двора е т. нар. Зала на рицарите.

Hall_of_the_Knights_-_Krak_des_Chevaliers

Залата на рицарите

Помещението първоначално е построено през 12 век, но интериорът му също е променен при последвалите реновации. Плетениците и деликатните орнаменти говорят за сложна реализация на готическа архитектура, най-вероятно от 30-те години на 13 век.

768px-Chapel_of_Krak_des_Chevaliers_05

Западната част на параклиса

Параклисът най-вероятно е построен отново след като се разрушава от земетресение през 1170. От оригиналната постройка са останали само източната част, където има малка апсида (полусферичен купол), и отделни места от южната. Той е дълъг около 22 метра и е широк 8,5 като главният вход е от юг с един по-малък вход на север. През 1935 година е открит още един параклис, пред главния вход на замъка, но той по-късно бива унищожен.

1024px-Krak_des_Chavaliers_under_fire

Дим от Крак де Шевалие по време на гражданската война в Сирия

През 1929 се появява предложение контрол върху замъка да поеме Франция. Така и става – на 16 ноември 1933 Крак де Шевалие попада под грижите на Академията по изящни изкуства (Académie des Beaux-Arts). Започват ремонтни работи, които включват 120 души и отнемат около 2 години. След като обновяването приключва, замъкът става една от основните туристически атракции в Леванта. Френското влияние над Сирия и Ливан приключва през 1946 с обявяването на независимостта на Сирия. След това замъкът става част от културното наследство на ЮНЕСКО и вече е притежание на местното правителство.

По време на Гражданската война в Сирия, Крак де Шевалие е бомбардиран няколко пъти – през 2012 от Сирийската арабска армия, през юли 2013 при обсада на град Хомс (където се намира замъка) и отново през август същата година. Сирийската арабска армия възстановява контрол на 20 март 2014 година и от тогава ЮНЕСКО и правителството правят постъпки в посока реконструкцията на тази дългогодишна забележителност.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

| от |

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени