shareit

Сандански – един град на врачове и гладиатори

| от |

От 73 г. пр. н. е. до 71 г. пр. н. е. се провежда така наричаната Трета робска война или Гладиаторската война – най-голямото въстание срещу Римската република. То успява да застраши сърцето на римските владения в Италия, но в крайна сметка е смазано от военните усилия на римския командир Марк Лициний Крас и става последното от серия неуспешни въстания.

Въстанието започва с бягството на малка група от около 70 роби гладиатори. По-късно към тях се присъединяват още и още мъже, жени и деца, докато групата не става 120 000. Историците Апиан и Флор казват за бунта, че прилича на гражданска война, в която робите искат да завладеят самия град Рим. Римският сенат е разтревожен.

Бунтовниците са разделени на групи, водени от различни гладиатори, а тази последна битка, макар и неуспешна, повлиява сериозно на съдбата на Рим. Крас и Помпей се утвърждават като способни политици с пиара от потушаването на цялото въстание и печелят изборите за консули през 70 г. пр. н. е. По-късно от тази позиция те с подкопаване на римските политически институции ще помогнат за превръщането на Римската република в империя.

Начело на това драматично последно въстание е гладиаторът Спартак.

Tod des Spartacus by Hermann Vogel

Смъртта на Спартак, Херман Фогел, 1882 г.

Гладиаторът по произход е от племето меди. Жена му е от същото племе и според Плутарх, е пророчица. За самия Спартак пък историкът пише, че „притежава не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стои по-високо от своята съдба и положение“. Докато е военнопленник, Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат, от която по-късно бяга заедно с жена си.

За него се смята също така, че е роден и живее в района на Сандански, а паметникът му е един от символите на града.

Sandan1

В подножието на Пирин, в Санданско-Петричката котловина, на почти еднакво разстояние от София и Солун се намира един от най-красивите и здравословни градове в България – Сандански.

Егейско море е на 126 километра от града, а на 12 е местността Рупите и храма „Света Петка“, построен благодарение на Баба Ванга. Най-малкият български град – Мелник – също е близо до Сандански, както и живописното село Лешница и Роженският манастир.

Въздухът в града е изключително чист, а влажността му е 66% – най-ниска в цялата страна, което може би се дължи на факта, че градът е и най-топлият в страната със средна годишна температура от почти +14 градуса като слънчевото греене надминава 2450 часа. Това създава благоприятни условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури и градът е световноизвестен като естествена лечебница и балнеокурорт, където успешно могат да се третират астматични, алергични и други заболявания.

Сандански разполага и с лечебните топли минерални води.

Episcopal Basilica 023

Епископска раннохристиянска базилика

Заради хубавите си климатични условия, районът е заселен още от древността като най-ранните данни са от 2 хилядолетие пр. н. е. Минералните извори са благоприятно място за селище през бронзовата епоха в края на 13 и началото на 12  век пр. Хр. А според Тукидит и Полибий, по-късно, 5 в. пр. н. е., има и заселници от тракийски племена.

Медите формират там селището си Медиус, което първо век по-късно е завладяно от Филип II Македонски, а през 2 в. пр. н. е. – и от Римската република. 

Сандански е богат на разкопки от тези периоди. Открити са останки от църква от средата на 4 век близо до днешната поща, от голяма сграда до нея най-вероятно епископска резиденция, от църква от края на 4 или началото на 5 век до сегашната църква „Свети Георги“, от църква от началото на V век на улица „Гоце Делчев“, от базилика, смятана за епископска катедрала, а през 50-те години на 20 век при изграждане на канализация е разрушена още една антична църква…

St. Vrach park, Sandanski, Bulgaria 2015 25

Кадър от парка „Свети Врач“

От някъде през VI век градът се казва Свети Врач заради двама братя лечители Козма и Дамян – име, което ще остане доста дълго. През османско време Свети Врач запазва блясъка и значението си като е важен търговски град. През 1845 година руският славист Виктор Григорович пише в своя „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Село Свети Врач, на склон на планина, знаменито с целебни извори, доста богато на развалини, по които може да се догадне, че на мястото му преди е имало град.

През 1891 година пък Георги Стрезов, учен, историк и юрист, пише за Свети Врач и Ливадица:

Св. Врач, 3 часа на СЗ от Мелник; разположено от левия бряг на Бистрица, над един хълм. Почвата, като блатиста, е твърде сгодна за чилтъци; оризът богато расте. Къщите са затулени между дървета, които му придават добър изглед. В понеделник става пазар, в който дохождат занаятчии от Мелник за да продават стоките си на селянете от околността. За тая цел има малка чаршия на южния край от селото с 25 дюкяна. Църква „Свети Врач“, четат гръцки. 160 къщи, наполовина българе и турци. До чаршията са минералните води; едни извират на мястото, други текат от хълма. Наоколо има много изворчета от същата вода, дори в самата Бистрица. До главния извор е зданието, каменно, със свод, което служи за болните.

Ливадица, на Ю от Св. Врачи, на разстояние по-малко от 1/4 ч.; сградено от левия бряг на Бистрица. Главно земледелци. 35 къщи, 13 турски.

St. Vrach park, Sandanski, Bulgaria 2015 02

Още един кадър от парка „Свети Врач“

В модерната си история след края на 19 век Свети Врач е на практика административен и политически център на региона като там се намират повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които обслужват и населението от цялата околия.

Съвсем разумно в този смисъл – на 18 юни 1929 година, 22 Обикновено Народно събрание приема закон, с който обявява село Свети Врач за град.

Отечественофронтовската власт обаче не прощава и на Врач и след 9 септември 1944 година са избити минимум 61 души от града и околността. През януари следващата година до гарата на града е създаден първият комунистически концентрационен лагер в страната. Той е закрит 2 месеца по-късно.

DSCF0405

Центърът на Сандански

Градът получава името, с което го познаваме днес на 26 септември 1949 г. Този път той е кръстен на българския революционер и войвода Яне Сандански – деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

 
 
Коментарите са изключени