shareit

Мотопия – градът на бъдещето от миналото

| от |

„Никой няма да ходи там, където автомобилите се движат“ – така британският архитект Джефри Алън Джелико описва своя град на бъдещето – „и никой автомобил няма да може да посегне на свещената за пешеходците зона“.

Джелико говори пред Асошиейтед прес през 1960 г. за визията си за коренно нов вид британски град – град, в който автомобилите на бъдещето ще могат свободно да се движат по издигнати във въздуха „улици“, а пешеходците под тях да се разхождат спокойно навсякъде. За град, чиято основна силна точка е свободата да не се притеснявате да не бъдете ударени от кола, то носи малко странното име: Мотопия.

Строежът му е планиран на около 30 километра западно от Лондон, а разходите са предвидени на приблизително около 170 милиона долара. Мотопия е смел проект – макар и донякъде непрактичен – за град, изграден от нищото. За него е предвидено да може да има население от 30 000 души, всички живеят в мрежа от сгради с просторни покриви, а пътищата и магистралите ще са в небето. Ще има училища, магазини, ресторанти, църкви и театри – всичко това на обща площ от около 1000 декара.

Мотопия е предвиден да бъде град без тежка индустрия; един вид „обществена спалня“, а хората в голямата си част ще работят другаде. Общността е замислена да бъде модерна и спокойна; град, в който приемането на едно ново смело бъдеще след войната не означава да се откажем от по-спокойните аспекти на ежедневния живот. Но какво ще стане с целия шум от пътищата отгоре? Планьорите са помислили и за това като бързо посочват, че ще се използва специален вид изолация, за да се блокира всякакъв шум от всички коли.

„В този град отделяме биологичните елементи от механичните“, казва Джелико по време на интервюто си за Асошиейтед прес. „Тайната е толкова проста.“

Великобритания приема Закона за новите градове през 1946 г. след Втората световна война, който даде правомощието на правителството бързо да определи земи за ново развитие. Още преди да са спрели битките, британците започват да планират как да възстановят Лондон, докато насочват населението към по-слабо населени места, непосредствено извън града. Лондон е разрушен по време на войната и бързото развитие на градовете е необходимо за овладяване на свръхразпръснатото население. Четиринадесет нови града са създадени между 1946 и 1950 г. след приемането на Закона за новите градове, но според Гай Ортолано от Нюйоркския университет тези скромно проектирани общности не впечатляват по-авангардните планьори по това време.

Както Ортолано обяснява в своя доклад от 2011 г. „Планиране на градското бъдеще на Великобритания през 60-те години на 20 век“, само един нов град е създаден от британските консервативни правителства през 50-те години. Но бейби бумът предизвика нов интерес към градското развитие през същия период.

На 25 септември 1960 г. изданието на неделния комикс на Артур Радебо „По-близо, отколкото си мислим“ е посветено на „Мотопията“ на Джелико и дава на читателите в Северна Америка обобщителен и пъстър поглед към града на утрешния ден. Автомобилите на Радебо са с по-малко овална форма и повече в стил Детройт, което е естествено, имайки предвид, че Радебо е базиран в Детройт. Освен това той прави подвижния тротоар много по-забележителна част от своите илюстрации от дизайните, идващи от Джелико и неговия екип.

Ортолано обяснява в своя доклад, че между 1961 и 1970 г. развитието на новия град на бъдещето във Великобритания става много по-амбициозно и експериментално, като засяга частния автомобил, еднорелсовия влак и дори вертолета като по-централни персонажи в своите дизайни. Но Мотопия в крайна сметка не се осъществява, въпреки розовите прогнози на Джелико.

„Мотопията е не само възможен град, но е практичен, заради своята икономичност“, каза Джелико пред Асошиейтед прес. „Жилищата не биха били по-скъпи от жилищата за подобно население във високи сгради, като тези, предлагани от Общинския съвет на Лондон в някои от неговите разработки.“

Джелико описа футуристичния град на Мотопия като „да живееш в парк“, който, отново, поставя въпроса за името. Но това не е единствената визия на Джелико за града на бъдещето. Както е обяснено в изданието на „Stars and Stripes“ от 30 януари 1960 г., Джелико има много идеи за британския пейзаж и ландшафт на утрешния ден: „Сохо през 2000 г.“ – план за изтръгване на известния стар участък на Лондон и възстановяването му за живота на XX век: със засилен търговски елемент за малките индустриални градове в Мидландс, които в момента нямат подходящи търговски съоръжения; и Сейнт Джонс Съркъс, модерна разработка на юг от Лондон, която би използвала огромен трафик и площадки за кацане на хеликоптери.“

Уви, нито един от тези футуристични проекти не е реализиран.

 
 
Коментарите са изключени