shareit

Когато Франк Лойд Райт построи кучешка колибка

| от |

Няма съмнение, че много от вас знаят кой е Франк Лойд Райт – един от най-големите архитекти от края на 19 и първата половина на 20 век. Въпреки известната му философия и работа, най-малкият и вероятно най-необичаен проект идва през 1956. Интересното е, че клиентът за този проект е едно детенце на 12 години, син на Робърт Бергер – инженер, който няколко години преди това купува плановете за къщата си от архитекта. Малкият Джим иска от Франк да направи дизайна на колибка за неговото куче Еди, черен лабрадор. Детето обещава да плати за материалите и плановете с парите, които изкарва, разнасяйки вестници.

В началото Райт отхвърля проекта, защото е много зает и няма къде да го вкара. Но след втория опит на Джим, архитектът се съгласява и изготвя пълен проект с рисунки и чертежи за „Къщичката на Еди“ през следващата година. 

14701341_1216034305084281_5851958340267016192_n-930x732

„Къщичката на Еди“

Конструкцията на тази малка част от архитектурната история е направена от бащата на Джим през 1963. Тя представлява шестоъгълна къща от кедрово дърво и махагон от Филипините, като са направени малки промени по оригиналния план, за да може къщичката да се мести и транспортира. Ето и текста на писмото на малчугана до Франк Райт.

 

19 юни 1956

Скъпи господин Райт,

Аз съм момче на 12 години. Казвам се Джим Бергер. Вие направихте планове на къща за баща ми, който се казва Боб Бергер. Раздавам вестници, с което печеля малко пари за банката и за разходите ми.

Бих се радвал, ако ми направите планове за кучешка колибка, която е лесно да се построи, но и би отивала на къщата ни. Кучето ми се казва Едуард, но ние го наричаме Еди. То е на 4 години или в кучешки живот – на 28 години. То е лабрадор ретривър. То е 70 сантиметра високо и 1 метър дълго. Причината да искам тази кучешка колибка е предимно за зимата. Татко каза, че ако вие направите дизайна й, той ще ми помогне да я построя. Ако направите дизайна на колибката, ще ви платя за плановете от парите, които изкарах от вестниците.

С уважение,

Джим Бергер

 
 
Коментарите са изключени