Какво се случва с най-известните руски дворци след края на Романови
През август 1917 г. бившият цар Николай Романов, съпругата му и петте им деца излизат за последен път от двореца си в провинцията Царско село (сега Пушкин). През последните пет месеца там екстравагантното им имение служи като буквално златен кафез за бившето кралско семейство по време на домашния им арест. На 17 юли 1918 г., семейството и четирите им останали слуги са събудени от болшевиките, заповядано им е да се облекат, след което са застреляни и намушкани с щикове в избата на Екатерининския дворец, където са задържани.
През 1547 г. Иван IV – по-известен като Иван Грозни, внук на Иван Велики – става първият цар на Русия. Той е параноичен и безмилостен лидер, който организирайки Русия в най-голямата държава на планетата, но също и екзекутира хиляди хора, включително собствения си син и законен наследник на короната. Иван умира от инсулт през 1584 г., оставяйки престола на Фьодор, средния му син, който управлява до смъртта си през 1598 г. Оттам Русия навлиза в Смутното време, период, изобилен с войни, глад и граждански въстания. То продължава до 1613 г., когато Михаил Романов е избран за цар и семейство Романови управлява Русия в продължение на около 300 години. Романови живеят предимно около Санкт Петербург през цялото си управление, което продължава до март 1917 г., когато Николай II абдикира от престола. През това време семейството изгражда пищни дворци, които често се разширяват или актуализират от следващите владетели. Но какво става с тях след края на династията? Сега ще разберем съдбата на част от тях.
Александровския дворец, Пушкин
След революцията дворецът има редица приложения. Първото е на държавен музей, след това временно място за министерството на вътрешните работи на Съветския съюз и след това сиропиталище. След нахлуването на нацистите, в двореца се помещават служители на германската армия и членове на Гестапо. Те превръщат мазето в затвор и използваха предния площад като гробище за СС. През 1946 г. дворецът става музей на Пушкин и дом на колекциите на Института за руска литература. Руският флот поема собствеността върху двореца през 1951 г. като създава военен институт, но запазва музейните части. През 2009 г. дворецът отново се превръща в държавен музей.
В момента самият дворец е затворен за ремонт, но дворовете му са отворени за посещение. Посетителите ще открият Новата градина, построена през 40-те години на 18 век като продължение на близкия Екатеринински дворец. Градината в Александровския парк има китайско влияние; има достъп до мост с фенери и статуи на исторически китайски фигури, както и лятна къща с пет колони и покрив тип пагода, пет по-малки цветни моста, изоставен театър и малко селце отново със същия тип къдрав покрив пагода.
Екатерининският дворец, Пушкин
Нацистите използват двореца като казарма по време на Втората световна война и след това умишлено го унищожават, след като започват да се оттеглят, оставяйки го да се руши и да гние като бледа следа от това, което е бил някога. След войната започват обширни реставрации, които все още продължават.
Днес най-известната част от двореца е мистериозната Кехлибарена стая. Нейните стени са панели от изящен кехлибар и скъпоценни камъни, подарени на Петър Велики през 1716 г., а царица Елизабет поставя панелите в двореца през 1755 г. По време на Втората световна война обаче нацистите разграбват двореца и ги крадат. Стаята е сглобена отново в немски музей, след което е разглобена две години по-късно, преди музеят да бъде разрушен от бомби. Оттам нататък никой не знае какво се случва с панелите. Днес в двореца съществува реплика, изработена в продължение на 25 години, още от 1979 г.
Кремъл, Москва
По време на Болшевишката революция през 1917 г. последователите на Ленин превземат Кремъл и той се превръща в база на младото правителство. Обявен е за държавна собственост през 1918 г. и остава жизненото и работно пространство за държавните служители през цялата съветска епоха. През 1955 г. дворовете са отворени за посетители.
Въпреки че нито един от трите бивши царски дворци в Кремъл (Теремен и Голям кремълски дворец, както и Грановита палата) не е отворен за обиколки, посетителите все още могат да се разходят из територията на Кремъл и да посетят редица други забележителности – включително множество катедрали и оръжейната зала, който съхранява скъпоценните съкровища и оръжия от руското царско минало. Катедралата Архангел Михаил е особено важна за историята на Кремъл, защото съдържа гробниците на 57 кралски особи. Един от екскурзоводите в Кремъл казва, че Катедралният площад е наречен „Кръгът на живота“, тъй като царете са кръщавани в една църква, коронясвани в съседната и погребвани в трета.
