shareit

Историята на масоните: произход, добродетели и грехове

| от |

Има две основни истории, които преобладават в дискусиите за масонството. От една страна, масоните се появяват като обществена тема с амплоато на сенчеста и тайна организация. И това е, което привлича вниманието на медиите, които започват да разтеглят всякакви истории за тях – как са отговорни за прикриване на потъването на Титаник, например, и за всякакви други бедствия.

В противовес на това е другата история за тях, в която те са благородна, почтена, братска организация, насочена към алтруизма. Това, разбира се, е и доста скучна история.

Но някъде между тези две истории е истината за необятния, потаен свят с необикновени разкази за това какво всъщност е означавало масонството за хората, за събитията, в които е участвало, и параноята, която масоните са генерирали през своето минало. И също така как масонството е изключително важно в исторически план.

Microcosm of London Plate 038 - Freemasons' Hall (tone)

Залата на масоните в Лондон, 1809 г.

Но тайнствеността със сигурност е голяма част от това общество. Тя е чудесен инструмент за привличане на внимание – идея, че ако се присъедините към масоните, ще научите тайните им и ще станете част от специално подбрана група, е доста привлекателна за мнозина. Но те използват думата „тайна“ по-скоро в смисъла на „свещено“, защото се използва, за да създаде чувство на страхопочитание и характерност към техните ритуали, които са много важни за тях. Но макар да е много мощен инструмент в арсенала на масоните, тайната също неизбежно води и до неразбиране. След 80-те обаче те имат някаква гласност и отварят своите сгради и библиотеки за не-масони. Сега те казват: „Ние не сме тайно общество, ние сме общество с тайни.“ Начинът, по който елементът на тайната се манипулира, е един от най-големите двигатели на масонската история.

Washington Masonic print

Джордж Вашингтон като масон

Но големият въпрос е как се стига от каменоделците с мазоли по ръцете до масоните, които нямат нищо общо с каменоделството, а вместо това възприемат неговите инструменти – отвеси, мистрии и т.н. – като свои символи.

Първият решаващ етап е в шотландския двор на Джеймс VI, където министрите се опитват да спечелят гилдията на каменоделците и ги запознават с някои много мощни елементи на ренесансовата култура. Един от ключовите аспекти на това е изкуството на паметта. Великият римски оратор Цицерон си спомня речите си, като си представя себе си в сграда. Всяка стая представлява част от речта му и всеки елемент в стаята е аргумент, който трябва да направи. През епохата на Ренесанса се е виждало, че този вид упражнения за памет имат почти магически свойства. И масоните започват да възприемат своите ритуални пространства като нещо подобно – като галерии на паметта. Това все още може да се види в дизайна на масонските ложи днес: под с шахматна шарка с тронове около ръба и много символи като глобуси, свещи, колони или Библии – нещо като ритуален театър, където посетителите преминават през един вид масонско пътешествие като всеки етап е белязан церемониално.

Друг решаващ момент е основаването на първата Велика ложа на Англия, един вид управителен орган за масонството, през 1717 г. Това събитие се случва по времето, когато режимът на вигите се утвърждава и торите са изхвърлени от всяка позиция на влияние в обществото и политиката. Първите години на Голямата ложа все още са заобиколени от мистерия, но със сигурност там също е имало виги. Това е моментът, в който масонството излиза от страничните улички на културата и влиза в магистралата на Просвещението. В рамките на 15 години има масонски ложи и в Истанбул, Карибите, Северна Америка и Алепо.

Palazzo Roffia, galleria 00

Ложа във Флоренция

Несъмнено създаването на връзки е част от очарованието на масонството. Неслучайно хугенотските изгнаници са били важни в ранното масонство – тогава те са били имигранти, а масонството им позволи да намерят покровителство. Това е място, където младите мъже могат да се учат от по-възрастни мъже и може да бъде изключително полезно, ако човек трябва да пътува където и да е по света – където и да отиде, ще има кой да го подслони.

Несъмнено се разливат и много алкохолни напитки, но в никакъв случай събиранията не са цинични. Масоните силно държат на формулата за ритуалната символика и морални послания към своите членове. Обществото предлага не само средство за индивидуално развитие, но и усещане за споделен растеж и свързаност. След световните войни много мъже се обръщат към масонството заради другарството и смисъла, които срещат във войната, но също и за начин да се примирят с големи духовни въпроси като смисъла на живота.

 

Влиянието им пък може да е изключително разнообразно. Изследвания от началото на 19 век в Дрезден, показват, че страшно много лекари и адвокати са масони. Това означава, че е много по-трудно да станеш успешен адвокат или лекар, ако не си масон. Но ако един аутсайдер, който иска да влезе в професията, присъединяването към масоните всъщност е относително малка цена, която трябва да се плати. Обществото също така има роля за наблюдение на репутацията на членовете си и за гарантиране, че те поддържат високи професионални стандарти. В известен смисъл това може да се разглежда като положително нещо.

Друг пример идва от времето на Наполеон, който възражда масонството след Френската революция и го използва като инструмент на своя режим. Масонските ложи се превръщат в храмове на неговия култ към личността. Мнозина негови генерали и високопоставени хора са инсталирани начело на велики ложи в страни, които след това са включени във Френската империя.

Вероятно най-добрият пример за масонска мрежа в най-лошия й вид е италианската P2 Lodge, която е замесена във всякакви видове корупция, изнудване, събиране на информация, тероризъм, пране на пари за мафията…

 

Много масони обаче са посветени на основните си идеали на обществото – принципите на всеобщото братство и разум, както и приобщаването, независимо от раса, вяра и произход. И е важно да се отбележи, че те не просто обръщат внимание на тези идеи – те наистина вярват в тях.

Но този универсализъм е парадоксален от самото начало. Проповядва равноправие за всички, освен за жените. Или ако човек не може да си позволи входна такса.

Oсновният код на масонството теоретично прави обществото отворено за всички. Въпреки това, често то има проблеми и с расата. Съединените щати са най-фрапиращият случай: там братството, основано на идеалите за свобода и толерантност, е разделено расово от 1775 г. Америка винаги е имала две масонства – едно черно и едно бяло. Така е и до днес.

 
 
Коментарите са изключени