Храм на 1200 години в чест на Тор и Один

Останките от 1200-годишен езически храм на древноскандинавски богове като Тор и Один са открити в Норвегия – рядка реликва от религията на викингите, построена няколко века преди християнството да господства и там. Археолозите твърдят, че голямата дървена постройка – дълга около 14 метра, широка 8 метра и висока до 12 метра – се смята, че датира от края на 8 век и се използва за поклонение и жертвоприношения на богове по време на лятното и зимното слънцестоене. Староскандинавската култура е известна и всява страх от около век по-късно, след като групи от скандинавски моряци и воини, известни като викинги, започват да търгуват, да нападат и да колонизират със и из цяла Европа, както и Исландия, Гренландия и Канада. Това е първият старонорвежки храм, открит в страната, казва археологът Сорен Дайнхоф от Университетския музей в Берген.

„За първи път откриваме една от тези много специални, много красиви сгради. Познаваме ги от Швеция и Дания… Сега знаем, че те са съществували и в Норвегия.“

Скандинавците започват да строят тези големи „божи къщи“, както ги наричат, през 6 век. Те са много по-сложни от местата, често на открито, където хората дотогава са почитали староскандинавските богове. „Това е по-силен израз на вяра“, каза Дайнхоф. „Те вероятно са изградени от определена класа от обществото.“

Църква в Норвегия

Археолозите откриват основите на древната сграда към края на миналата година в Осе, крайморско село близо до град Ерста в Западна Норвегия, докато текат подготвителните работи за ново жилищно строителство. Техните разкопки разкриват следи от ранни селскостопански селища, датиращи от преди 2000 до 2500 години, включително останките от две къщи, всяка от които изглежда е център на малка ферма за семейство и техните животни, казва Дайнхоф. Останките от божия дом в Осе обаче са от по-късно време, когато районът е доминиран от елитна група богати семейства – разграничение, което възниква, когато скандинавските общества започват да взаимодействат с по-стратифицираните общества на Римската империя и германските племена в Северна Европа.

„Когато се появява новото социално диференцирано общество, през римската желязна епоха, водещите семейства поемат контрола над култа. Скандинавското религиозно поклонение става по-идеологично и организирано, а божиите къщи в Осе са направени по примера на християнските базилики, които пътниците виждат в южните земи.“

В резултат на това староскандинавските храмове се отличават с характерна висока кула над скатния покрив, която е копие на кулите на ранните християнски църкви. Въпреки че дървената сграда вече е отдавна разрушена, останките показват нейната форма, включително кръглите централни стълбове на нейната кула – много отличителна конструкция, използвана някога само в божии къщи. „Би била много впечатляваща.“

Целта на мястото се разкрива и от концентрацията на ями за готвене, където се приготвя храна за религиозни празници, както и от множество кости – останки от жертвоприношения на животни. Голям бял камък „фалос“, символизиращ приблизително мъжкия генитален орган, също е намерен наблизо преди няколко години и вероятно е част от древноскандинавските ритуали за плодовитост. Церемониите би трябвало да се провеждат в божия дом за важни празници от религиозния календар, като например лятното и зимното слънцестоене – съответно най-кратките и най-дългите нощи в годината. Месо, напитки и понякога благородни метали като злато са предлагани на дървени фигурки в сградата, представляващи староскандинавските богове – по-специално богът на войната Один, богът на бурята Тор и богът на плодородието Фрейр, които са част от староскандинавската религия и дават имената си на английски език съответно на дните сряда, четвъртък и петък.

Тъй като боговете могат да се хранят само с духовна храна, фестивалната храна и напитки се раздават на поклонниците. „Ще получите добро настроение, много ядене и много пиене“, казва Дайнхоф.

Древноскандинавската религия е потисната през 11 век, когато норвежките крале насилствено налагат християнството и събарят или изгарят сгради като божия дом в Осе, за да наложат поклонението в новите християнски църкви. „Засега няма доказателства, че божият дом в Осе пада жертва на тази чистка“, казва Дайнхоф. Но по-нататъшната работа може да разкрие, че къщата е сред разрушените по това време езически сгради. „Би било идеално, ако можем да обясним това“, казва той. „Но все още не сме там.“