shareit

Fire Island: Изгубеният рай на едно неизгубено поколение

| от | |

Всеизвестен факт е, че западното крайбрежие на САЩ не може да се сравнява с бреговете на Лазурния бряг или екзотичните Бахамски острови. Морският туризъм определено не е неговата силна страна.

Тази земя обаче разполага с едно райско кътче, което не отстъпва на гореизброените обожавани туристически дестинации. То не разчита на спиращи дъха гледки (макар такива да не липсват), а на своето важно историческо и културно значение за страната.

Fire Island си е извоювал това място.

На изток от Ню Йорк Сити, и на юг от Лонг Айлънд се простира ивица земя, дълга около 50 км и широка едва между 160 и 400 м. Дървените кейове, равнинните брегове, дюните и морските бунгала всяко лято се пълнят с туристи от всички краища на света, които се отдават на хедонизъм, какъвто повечето от нас не могат и да си представят. Със своята дължина Fire Island има няколко зони, които под влияние най-напред на културните натрупвания и след това на успешния маркетинг, имат различен таргет от туристи. През летните месеци множество семейства отиват с децата си в Ocean Beach и другите подобни области на острова, развити като семейни комплекси.

1200px-Fire_Island-NY-USA-Location_Map-01.svg

Но Fire Island е известен най-вече като една от най-желаните и емблематични туристически гей дестинации в световен мащаб. Този статут започва да се изгражда още през 30-те години на миналия век, а историята на мястото носи белези от най-важните събития за ЛГБТ общността в САЩ. Днес тук не е място за бягство, а място, където богатите, красивите и общителни мъже идват ежегодно, за да се потопят в мястото, което за мнозина възрастни хора, пази в себе си един изгубен куиър рай.

В една част на острова, сгушени между клоните на ниските борове и многобройни дюни, се намират около 700 къщи, наподобяващи бунгала, които в разгара на сезона приютяват между 4 и 5 хиляди туристи от различни краища на света.

В миналото тук резиденции са имали Келвин Клайн, Дейвид Гефен, режисьора Майкъл Бенет, фотографа Том Бианки и други. Намираме се в т.нар. регион на острова Pines (Боровете), носещ името на разпространеното дърво, което расте тук. Pines и Cherry Grove са двете най-горещи точки за ЛГБТ туристите.

Според жителите на Pines този квартал е за гей общността, това, което е Израел за евреите. Обетована земя. Историята се усеща във въздуха. Запазена и бранена територия, която е останала непокътната от хомофобията и така и ще остане.

fire-island-map_908667

Трудно е да се опише с думи какво представлява днес преживяването на Fire Island. Знаем само, че това не е евтина дестинация без да изпадаме в подробности за парите, тъй като тук те нямат особено значение… стига да ги имаш. Широки плажове, вълните на океана, мек климат, гурме храна, плувни басейни, нощни партита, които изпращат залеза и посрещат изгрева. И разбира се мъжки тела като извадени от кориците на списанията.

Как обаче се стига до днешния момент?

Историята на Fire Island датира от 1653 г., когато Айзък Стратфорд строи пристан, където да бъдат докарвани уловените китове, кръщавайки го Whalehouse Point. През XVIII и XIX век мястото е важен център за лова на китове, който заедно с риболова, донася на местното население стабилни доходи.

Първата голяма къща на острова е построена през 1795 г. и се намира в Cherry Grove, а неин собственик е Джеремая Смит – най-известният земевладелец на острова и първият му постоянен обитател. Следващия етап започва през 1825 г., когато правителството строи фар на острова и го провъзгласява за най-западната точка на страната. Фарът се превръща в знаково място за всички пристигащи от Европа в САЩ, тъй като е първото, което се вижда от Америка.

The Fire Island Lighthouse

През следващите десетилетия островът продължава да става все по-комуникативно място и да привлича туристи. По това време ключово място е Ocean Beach.

През 1925 г. обаче, територията на която днес се намира Pines, е купена от Антоанет Самис и нейната компания Home Guardian Company. Следващите години са трудни за острова, индустрията изпада в сериозна криза след Голямата депресия (1929 г.), а Големият ураган от 1938 г. нанася сериозни щети върху повечето постройки.

Едва през 1947 г. компанията започва да развива мястото. По това време Pines още не е ядро на ЛГБТ общността, но Cherry Grove вече е известна дестинация за артистите бохеми от Ню Йорк. Мястото е близо до Ню Йорк, но и достатъчно изолирано, за да не се занимава полицията с голите мъже и жени, които се целуват и държат за ръце на плажа. Освен това, Cherry Grove е и красиво място. След Голямата депресия и урагана от 38-ма, местните собственици на имоти били отчаяни да възстановят доходите си и започнали да приемат хора без да обръщат внимание на сексуалната им ориентация. По това време в САЩ да си хомосексуален, се смята за престъпление.

Destroyed Homes on Fire Island
Пораженията на Fire Island след урагана от 1938 г.

Бумът на строежа на недвижими имоти на острова е през 50-те години, когато Fire Island става лятна туристическа дестинация на американските бохеми. Инициативата е дело на Уорън и Артър Смадбек, които купуват голяма част от земите на семейство Самис. След това я продават и построяват яхтено пристанище и парк към него. Наскоро построените остъклени бунгала са перфектно място за хората на изкуството от Ню Йорк. През следващите десет години на мястото се появяват множество къщи, където известните и богатите се отдават на почивка далеч от неодобрителните погледи и шума на градската джунгла. Поетът У. Х. Одън, Тенеси Уилямс, Труман Капоти, Талула Банкхед са само част от посетителите тук.

Cherry Grove вече е популярна дестинация, когато моделът Джон Б. Уайт купува и реновира почивната станция Botel Pines и яхтения клуб към нея. Така през 1960 г. Pines започва да следва съдбата на Cherry Grove. Макар и набиращо популярност обаче, мястото остава сравнително по-консервативно от близкия Cherry Grove. Това се променя внезапно през 1976 г.  Историята наподобява истинско пиратско завоевание. Години по-рано горе-долу по същия начин колонизаторите са заграбвали земите на същия този остров.

През един летен ден, местен ресторант отказва да обслужи транссексуален посетител. След като Тери Уорън (въпросният посетител) разказва за случката на своите приятели в Cherry Grove, цяла тайфа от драг кралици се качват на едно морско такси и акостират на близкия бряг. Инвазията става  известна и с това, че се случва на 4 юли. От тогава датира обичаят всяка година стотици драг кралици да изминават разстоянието от двете точки, за да слязат във вече значително по-разкрепостения Pines.

Dy48coSXQAo6esA
Корицата на последната книга на Том Бианки – монография със снимките му от Fire Island, снимка: Twitter/@ceseph

Ако искате да си представи как е изглеждал Pines през онези години, достатъчно е да видите полароидите на Том Бианки. Фотографът оставя едни от най-подробните свидетелства за живота в най-сладките години на ЛГБТ общността в САЩ. В продължение на десетилетия снимките му, правени между 1975 и 1983 г. стоят забравени в кутии в калифорнийския му дом. Преди няколко години той се сеща за тях и вижда не само съвършено оформени мъжки тела, но и свидетелства за един отдавна изгубен рай. И наистина, преди пандемията от СПИН, която започва през 80-те, Fire Island е рай за ЛГБТ общността. Историята обаче ще докаже, че изгубеният рай далеч не е обитаван от „изгубено поколение“. Защото в следващите две десетилетия ще загинат милиони и тази трагедия, макар и на висока цена, ще научи всички не само да оцеляват сами, но и да се борят за правата си.

Ето какво казва самият Бианки за младините си в Pines, цитиран от Ню Йорк Таймс:

„Живеех в Манхатън, бях млад адвокат в Columbia Pictures и на една конференция дадоха на всеки от нас „Полароид“ SX70. Взех камерата със себе си на Fire Island, където имах лятна къща, и осъзнах, че така мога да документирам преживяване и място, за които светът наистина не знаеше.“

В последствие Бианки прекратява кариерата си на адвокат и се захваща с изкуство.

„Аз бяха младото, самотно гей момче от Средния Запад , което нямаше представа, че раят съществува. Всичко в Pines беше ново, самата идея за място, където можеш да играеш на плажа и да държиш момче за ръката, и да бъдеш сред себеподобни, и да танцуваш цяла нощ с мъж [беше нова].“

Днес това може да изглежда нереално, но във времето, когато е забранено двама мъже да танцуват заедно на публично място, това наистина е рай.

Разбира се по онова време до това място достигат предимно бели и богати мъже. Въпреки това не може да се отрече, че в една консервативна епоха, макар и ограничен кръг от хора, успява да изгради и опази пространство, където нормални човешки аспекти не се смятат за престъпление.

CE1qhmuWoAAPogc
Автор: Том Бианки, снимка: Twitter/@photographmag

Историята обаче често е показвала, че след период на крайни удоволствия, следва период на… приземяване (ако изобщо има дума, с която можем да наречем това, което се случва през 80-те). Години наред свободата и хедонизмът царуват в Pines и Cherry Grovе, докато не се появява вирусът на СПИН. Пандемията, която избухва, е повратен момент в историята. Тя води до смъртта на милиони гей мъже и слага край на сексуалната освободеност, властвала по време на диско ерата. Случилото се до средата на 90-те оставя траен отпечатък върху приоритетите на гей общността и  начина й на живот. На преден план излизат приоритети като гражданската активност и борбата с правителството, което неглижира проблема със СПИН. Фриволният лайфстайл отстъпва на по-сдържаното поведение, тъй като „чумата“ може да те сполети на всеки ъгъл.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Пристанището в Pines днес

Мнозина използват Fire Island като място, на което да избягат и да почетат паметта на загиналите си приятели. На острова започват да се провеждат различни инициативи под формата на концерти, за да се наберат пари за борба с проблема.

Приблизително 25 години по-късно вече никой не оспорва историческия и културен принос на Fire Island. Още по-малко неговата стабилна репутация на желана туристическа дестинация. Днес едва ли островът може да бъде наречен Рай, тъй като за щастие светът е направил значителен напредък и гей хората вече не трябва да ходят на пусти места, за да бъдат себе си (поне не в Ню Йорк). „Раят“ може да се намери на много повече места.

Всичко това обаче не пречи тази тясна и дълга ивица земя, позната предимно с Pines и Cherry Grove, ежегодно да привлича хиляди туристи. Най-пиковият сезон е лятото, когато се провеждат най-големите фестивали и партита. И ако по времето на Том Бианки е било малко вероятно да срещнете чернокожи там, то днес няма никакви бариери. За никого. Е, може би освен финансовата бариера, която както при повечето дестинации с подобен статут, е естествена.

А останалото… За него знаят само тези, които са били там.

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

| от |

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмa „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава гласност на емоциите, а интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата му музика, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински творец,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Той има още една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени

Кой е най-големият терористичен акт в американската история преди 11 септември

На 18-и ноември 1978-а година, повече от 900 души са готови по заповед да изпият течност наситена с цианид. Всичко това идва по заповед на преподобния Джим Джоунс, лидер на един от първите големи култове, основател на собствен град наречен Джонсвил и феномен за американската история.

Преди 11 септември, това е едно от най-големите кланета в американската история. Повече от 900 души умират, сред тях има много деца. Историците по-късно биха нарекли всичко това „Краят на един радикализъм, продължил твърде много време“.
Явление като Джим Джоунс е доказателство за две неща:
1. В САЩ има твърде много и доста лесни за манипулиране хора.
2. Сектите са сериозен инструмент за контрол в САЩ.

Как е възможно едно момче от беден произход, без особено образование и прохождащо в религията, да започне да проповядва и освен това да говори в онези времена за равенство между расите, половете и още много други? Някои критици смятат, че в примката на „преподобния“ попадали и хора с достатъчно знания и желание да помогнат на останалите, тласкани от божията воля. През 1965-а година, Джоунс започва да обикаля страната, в Калифорния се представя за духовния наследник на Христос и Буда. Неговата огромна мечта била обвързана с равенството и братството между всички. През 70-те години на миналия век, преподобния вече облъчвал хора в Сан Франциско.

Rev._Jim_Jones,_1977

Снимка: By Nancy Wong – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=66016050

 

Основаването на така наречения „Храм на хората“ започнал да печели вниманието. Има само един особен проблем, повечето миряни трябвало да се откажат от личното си богатство, да работят с часове безплатно, при това в името на църквата и да откажат всякакъв контакт със семействата си. Джоунс имал още една налудничава идея, той карал неговите последователи на по-високи постове в църквата да подпишат фалшиви показания, че са малтретирали деца. При опит за бягство или напускане, те трябва да са готови за тази атака от страна на църквата.

Както много други, Джоунс се притеснявал от възможността да стане жертва на ядрена катастрофа. Страхът, че църквата може да пострада, мотивира преподобния да издирва безопасно място, където да изгради своята империя. Фалшивият месия вече разполага с достатъчно финанси и много скоро избира страната Гаяна – бивша британска колония. И така всички се местят в джунглата. Тропическият климат бързо изморявал миряните, но това изобщо не пречило да се мотивират от речите на своя духовен лидер, ако това не помагало, винаги можели да се респектират от „Червената бригада“ – тежко въоръжени господа. Страната – домакин изобщо не се вълнувала от новия култ, пристигащ на тяхната земя. Някой е платил за земята, облагородява я и по всички личи, че колонията се разраства. Когато управлението получава приходи от подобни гости, няма никакво желание да се меси или да коментира резките промени.

Семействата на колонизаторите, останали в САЩ, се притеснявали. Понякога получавали писма, друг път изобщо, написаното нямало никакъв смисъл и много хора се обръщали към американските власти за помощ. Когато едно американско семейство в САЩ успява да спечели дело за попечителство на дете, отгледано в Джонстаун, нещата вече излизали от контрол. Лудостта, че някой ще отнеме детето на града, мотивирало всички да хванат оръжието и да се превърнат в една малка партизанска армия. Джоунс пътува често до САЩ, където кара нови и нови привърженици да продават своята земя и с парите да се преместят в Джоунстаун – последното райско място на земята.

Jonestown_Houses

Снимка: By Fielding McGehee and Rebecca Moore – http://jonestown.sdsu.edu/AboutJonestown/Gallery/G3/pages/JT-1979-08.htmPhoto Courtesy of „The Jonestown report“., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3753826

Някъде там и по това време се появява идеята, че жителите трябва да практикуват така наречените „бели нощи“ – тренировка за масово самоубийство. Друга интересна подробност е фактът, че самият Джоунс забранява сексуални отношения между жителите, които не са сключили брак, но той самият често практикувал полови отношения и с двата пола. Няма доказателства за педофилия, но Джоунс е бил арестуван поне веднъж за мастурбация в тоалетната на кино в Лос Анджелис.

Положението ескалирало до такава степен, че калифорнийският конгресмен Лео Раян решил да вземе делегация от журналисти и с нея да се разходи до тази интересна мисия. Първо искал да запознае света с този феномен и второ, лично дал обещание пред семействата, чийто роднини живеят в тази малка колония, да разбере в какво здраве са и какво правят наистина там.
Делегацията прекарва 17-и ноември доста спокойно, докато някой не се опитва да намушка с нож конгресмена. Тръгвайки обратно към летището, Раян взима и група от местните, които искат да напуснат иначе толкова прекрасното място.

1973_Congressional_Pictorial_Leo_Ryan

Снимка: By United States Congress – Congressional Pictorial Directory, Ninety-Third Congress, January 1973, Page 18., United States Government Printing Office, Washington: 1973, Stock Number 5270-01658, Compiled Under the Direction of the Joint Committee on Printing., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1598043

Преподобният Джоунс заявява, че всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае, следователно някои наистина са готови да бягат. Изпращачите решават проблема много бързо, на летището вадят оръжие и застрелват цялата делегация. Част от същата успява да избягат и да се скрие в гората, докато не ги откриват властите, но самият конгресмен умира от раните си.
Жителите на Джоунстаун пък вече започват да изпълняват мисията „бяла нощ“. Проповедник напомня на всички, че е време да умират, защото наистина няма смисъл, след като не могат да живеят в спокойствие и мир, могат поне да умрат в мир.

И така под строй и с аудио запис от близо 42 минути се записва дебатът между Джоунс и неговите миряни. Спорът е тежък, някои са готови да си тръгнат, други искат да пощадят децата, но Джим не е съгласен, той иска да остави силно съобщение за всички и да накаже САЩ за това, че не са му позволили да управлява малката си империя както пожелае. Първи били децата, а след това започнали и възрастните да приемат отрова.

Screenshot_1

Снимка: YouTube/ScreenShot

Близо 300 деца са записани как плачат, агонизирайки от прекомерното количество цианид. Никой не е успял да направи отровата по-бърза и безболезнена, затова е била смесена с други различни сокове, за да може поне да бъде по-лесна за приемане или с някакъв по-приятен вкус. Действието на цианидите е обвързано с блокирането на клетъчното дишане. Кой би подозирал, че години след Първата Световна война, този химикал ще се използва отново, при това върху мирно население.

Screenshot_3

Снимка: YouTube/ScreenShot

На следващата сутрин, гаянски войници влизат в града. Картината е смразяваща. Повече от 900 души са на земята. Убийствена тишина и купища спринцовки и чаши пълни с отрова. Една възрастна жена, която спяла през цялото време, се събудила, за да открие всички свои приятели – мъртви. Самият проповедник е открит с огнестрелна рана в главата – той решил да не използва отрова. За финал можете да чуете и 40-минутния запис на хора, опитващи се да намерят по-добър изход от създалата се ситуация. Аудио касетата е открита няколко дена след претърсването на цялото село.

 
 
Коментарите са изключени