shareit

Джене – как един град от кал оцелява цял век

| от |

Историята на град Джене в Мали обикновено се разказва през неговата архитектура – монументални кални тухлени конструкции, които сякаш се издигат от земята като пустинен мираж. Всяка сграда в историческия сектор на Джене, определен за световно наследство на ЮНЕСКО през 1988 г., е изградена и подсилена с кални от поколения зидари, следвайки местната традиция, стара колкото самия град. Когато уредникът на Природонаучния музей Мери Джо Арнолди пътува до Дженне през 2010 г., тя иска да срещне зидарите зад града на калта, за да им даде възможност да „разкажат историята си със собствени думи“.

Djenné

Джамията в Джене

Джене процъфтява през 15 и 16 век като център за търговия и образование като и до днес населението на града е предимно мюсюлманско. Световноизвестната Велика джамия на Джене е духовният и географски център на града, а някои от най-впечатляващите кални сгради – двуетажни къщи с грандиозни входове – отразяват влиянието на мароканската архитектура и царуването през 19 век на ислямската Империя Туколор.

Местната строителна кал представлява алувиална смес, богата на калцит – изключително трайна, но изискваща редовно повторно нанасяне. Затова най-често зидарите са наемани за поддръжка на калните къщи. По традиция всяко семейство е имало свой зидар, който преустройва къщата година след година. „Те се свързваха със сграда“, казва Арнолди. „Когато зидарят умре, работата му преминава на неговия син като по този начин клиенти остават в семейството.“

Но както майсторите обясняват, старите методи вече изчезват. В наши дни жителите на Джене, които търсят ремонт, често се обръщат към по-младите зидари, а не към възрастните майстори, заобикаляйки системите на предците.

Djenne Fortier 407

Самият занаят също се променя. Бубакар е част от нова кохорта зидари, който работят заедно с международни групи по проекти за реставрация, а младият чирак Алмами постъпва в инженерно училище в Бамако, столицата на Мали, с надеждата да съчетае техническото си образование с почитаните от времето практики на зидария. „Хората не са против промяната“, казва Арнолди. „Просто са против неуважението към старите майстори и знанията им. В малайската култура знанията се предават от поколение на поколение.“

През последните години архитектурната тъкан на града се превръща в бойно поле между традиция и модерност. Много жители на Джене искат да разширят домовете си и да вложат модерни удобства и декоративни акценти – сателитни чинии, плочки, тюркоазени рамки и стоманени врати – но статутът на световното наследство забранява всякакви промени в изграждането на екстериор в историческия сектор. „Има проблем със замразяването на тази архитектура във времето“, казва Арнолди. „Хората живеят тук. Това е техният дом. Не можете да го направите на музей.“

Напрежението се разраства особено през 2009 г., когато тръстът за култура „Ага Хан“ започва реставрация на Голямата джамия в Джене, която е построена през 1907 г. Всяка година структурата се подсилва с кал по време на празник, в който участват всички жители на града. След един век натрупване обаче тези слоеве кал вече подкопават структурата. Проектът Ага Хан отстранява голяма част от калта на повърхността и спира отбелязването на празника.

Много зидари възразяват срещу това действие, позовавайки се на духовното и естетическо значение на възстановяването. Джамията вече е по-тънка, с правилни форми и по-остри ръбове, което изтрива ръчно изработеното, скулптурно качество на оригинала. Учителят зидар Бубакар казва: „Ако ни попитате, бихме казали, че те са го направили по европейски начин. Това вече не е африканският начин.“

Съдейки по веселите тълпи, които все още обграждат джамията всяка година, „африканският начин“ ще се задържи – макар че несъмнено ще се промени. Новите поколения ще вградят собствените си умения и опит в архитектурното наследство на своите предци. Младият чирак Алмами, който представя бъдещето на този вид строителство, го заявява най-добре: „Ще работим със собствените си идеи и ще направим своя собствена марка, но ще оставим старейшините на старите да работят по старите си начини. Искаме те да останат като напомняне за това, което са направили нашите предци.“

***

Историята на Джене е тясно свързана с историята на Томбукту. Между 15 и 17 век голяма част от транссахарската търговия със стоки като сол, злато и роби, които се придвижват и излизат от Тимбукту, преминава през Джене. И двата града стават средища на ислямската наука. Просперитетът на Джене зависи от тази търговия и когато португалците създават търговски пунктове на африканския бряг, значението на транссахарската търговия и по този начин на Джене намалява.

На фона на калната архитектура в Джене, има ежегодно наводнение, произведено от реките Бани и Нигер, което започва през юли и достига максимум през октомври. През този период града се превръща в остров, а каналът Суман-Бани, който минава точно на изток от него, се препълва и свързва реките Бани и Нигер. Годишното изменение във височината на наводнението води до голяма промяна в площта на наводнената земя. Това има важни последици за местното земеделие. Сушата, която започна в началото на 70-те години, довежда до голямо намаляване на обема на течащата вода в реките Нигер и Бани. Ефектът върху Бани е особено тежък, тъй като намаляването на потока е много по-голямо от намаляването на валежите. Ежегодното пълноводие на реката не се връща към обемите от 50-те и 60-те години на миналия век. Едва по време на наводнителния сезон (средата на юли до декември) Бани, между Джене и Мопти, успява да стане плавателна.

 
 
Коментарите са изключени