shareit

Чиатура – грузинският призрачен град – крепост на Сталин

| от |

Благодарение на минното дело ще откриете раждането на редица изкуствени градове. Наличието на ценни ресурси не само позволява заселването на жители, но и гаранция за просперитет, особено преди и по време на Студената война. Именно във втория период ще открием, че миньорите са така наречената средна класа, която не само може да си позволи по-охолен живот, но и винаги да сменят локацията, когато една мина се изчерпи и не може да дава повече от ценния ресурс.

Какво се случва с жителите след това? Те са принудени да оцеляват сами, докато градът бавно се поглъща от природата. Такава е историята на Чиатура. Това е грузински град, който в апогея си е отговорен за около 26% от добива на манган в цял свят. Именно тези залежи дават нов живот и привличат вниманието на картата. Историята започва още през 1879 г. с откритието на Акаки Тсеретели, който правил обиколка на района и открил манганова и желязна руда.

Най-вероятно всичко това е било случайно, но след още една по-сериозна разходка, открива, че в почвата има няколко слоя манганов оксид, пероксид и карбонит, при това само на 20 метра под почвата. Осъзнавайки на какво са се натъкнали грузинците, бързо започват да кроят планове за добив. При създаването на мината, в първата година започват да се вадят около 239 милиона тона и с такова богатство става ясно, че просто няма как да не се инвестира още повече ресурс за бърз добив. Следователно компанията Чиатурманган бързо създава железопътна линия до град Зестапони, където да продължи обработката. През 1905 г. от този град излизат около 60% от добива на манганови руди и то за цял свят.

1280px-Chiatura_Cable_Cars_11

Чиатура отваря врати и започва да привлича още хора, за нуждите на миньорите и техните семейства се отварят 10 училища, има факултет на Грузинския Технологичен университет. Магазинчета и барове също намират място. В този период няма грузинец, който да не пожелае да бъде нает именно там, заплащането дори не се коментира. По време на революцията през 1905 г. Чиатура се превръща в единствената крепост на болшевиките в района. Приказката тук не е особено приятна, поради простата причина, че около 3700 миньори работят около 18 часа на денонощието и често им се налага да спят директно в мините. Липсвали бани, а самият Сталин ги притискал да помогнат на болшевиките.

Причината за този невероятен успех идва с една малка подробност – Сталин говорил с прости думи в рамките на 15 минути и хората, озверели от работа и умора, предпочели да слушат него и да симпатизират на него, вместо да слушат философите с техните дълги обяснения. Този похват се използва и до днес, но единствената разлика е, че речите не само намаляват, но и все по-рядко се случват. Това е градът, в който Сталин се крие дълго време в малкото градче, като плаща с оръжие, докато те връщат жеста с протекция и право да оставят пресата за печатане и разпространяване на пропаганда. Сталин се заклева, че ще ги пази от крадци, но не казва, че ще взриви онези мини, чийто собственици отказват да заплатят за протекцията – една много странна и все пак позната революция.

1280px-Chiatura_15257_(9093560005)

През 1906 г. така нареченият „Златен влак“ е нападнат от болшевики и след 2-часова битка са откраднати 21 000 рубли. През 1913 г. миньорите успяват да поведат една 55-дневна стачка, исканията им са за 8-часов работен ден, по-добро заплащане и приключването на нощните смени. Полицията им дава правото да провеждат стачката, стига да не провокират политически движения. Малко преди Първата Световна война немската фамилия Круп прави една огромна инвестиция и започва да подобрява качеството на живот в градчето. През 1913 г. мината произвежда 1 милион тона от мангановата ора – половината от световния депозит.

През 20-те години на миналия век успява да извади още 1/3 повече от продукцията от 1913 г. и след революцията, немците са изгонени и оставят всичко в ръцете на новата власт. За кратко време има отчаяние, но истината е, че миньорите чакат следващият инвеститор, те много добре знаят колко още залежи има. През 1924 г. на хоризонта се появява нов инвеститор в лицето на американския инвеститори Хариман. След като разбира, че никой не копае, предлага своите услуги, съветските власти не само нямат избор, но и са много съгласни да предоставят мината на американец, защото по този начин ще могат да затвърдят своето присъствие на картата, а и тайно очакват да получат дипломатическо признание от САЩ. Хариман дава капитал от около 4 милиона долара и се съгласява, че ще плаща допълнително всеки тон, както на СССР, така и на Грузия. Парите от тази сделка ще помогнат за новата икономика на Ленин. Още през първата година – 1925, Хариман успява да увеличи производството от 436 000 тона на 772 000 тона.

1280px-Chiatura_(14682559205)

Успява да се наслади на своите успехи само една година, защото на следващата цената на мангана се срива и разработката и допълнителните подобрения ще костват само още една по-сериозна инвестиция, но по никакъв начин няма да се отразят на крайния резултат. Продължава да я поддържа още 3 години до 1927 и след като Чиатура не са съгласни за преговори, той се отказва и преговаря само за неустойката по договора. Става ясно, че ресурсите започват да се изчерпват, но днес мината се субсидира от британската компания Стемкор. На година се продуцират от около 1.18 милиона тона манганова ора и около 400 000 тона манганов концентрат. За съжаление нуждата от повече миньори вече е все по-малка. Първите спадове на интерес към града се наблюдават около 1989 г. и тогава популацията е около 30 000 души.

1024px-Chiatura_(Photo_A._Muhranoff,_2011)

При преброяване през 2014 г. аудиторията е около 12 803 души и според историята стават все по-малко, като се очаква много скоро да се превърне в призрачен град. Днес всеки роден там е готов да изостави своето жилище и да търси успех и по-добър живот някъде другаде. Единствената интересна атракция, която привлича туристи, е създадена през далечната 1954 г. Поради висотите и големите баири, които миньорите трябва да изкачват доста често, Грузия решава да създаде лифтове, с които да ги транспортира по-бързо до върха. Логично е да се направи подобна маневра, поради простата причина, че след дългите кози преходи, на никой не му се работи.

През 50-те години на миналия век са инсталирани около 17 лифта и днес именно те предлагат една доста красива и вълнуваща гледка на всеки един турист. През 2017 г. има и новина, че четири линии ще бъдат модернизирани, защото се смятат за опасни. Градчето отдавна е изгубило своята основна слава и бавно и сигурно тъне в забрава. Ако искате да посетите един призрачен град, това е мястото.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Чиатура – грузинският призрачен град – крепост на Сталин