Зловещата история зад филма „Съществото”

| от |

Няма нищо по-страшно от филмите на ужасите, базирани на истински случай. Един от тях е хорърът „Съществото” от 1981 година, който разказва мистериозната истинска история на Дорис Битър.

Случайна среща в калифорнийска книжарница през 1974 година разкрива една от най-ужасяващите истории за свръхестествани същества, която сте чували. Неразрешеният случай е безпрецендентен в американската история. Факти от живота на Дорис и синовете й са използвани за основа във филма „Съществото”.

Дорис Битър е на работа в книжарницата, когато дочува случаен разговор между двама мъже. Те коментират къща, обитавана от духове. По-късно Дорис разбира, че това са паранормалният изследовател д-р Бари Таф и неговия сътрудник Кери Гейнър. Те са втрещени от невероятния разказ на Дорис, която твърди, че е тормозена в дома си от невидими мъже. Първоначално изследователите подценяват историята на Дорис, особено когато тя разкрива, че невидимите същества я изнасилват. Според доктор Таф е трудно доказуемо дали върху дамата е било осъществено сексуално посегателство от свърхестествни същества. Впоследствие обаче Дорис предоставя доказателства.

Битър се преместила в Калифорния със семейството си, когато била 10-годишна. Ранните години от живота й не са документирани. Когато се запознава с Таф и Гейнър, животът й се разпада, тя е самотна майка на четири деца – едно момиче и три момчета. Алкохоличка е и има сериозни емоционални проблеми.

Отношенията със синовете й са сринати. Дорис не се разбира и с майка си. Скандали и драми Дорис има и с мъжете в живота си, с които не успява да създаде градивна връзка.

Отговор за невротичния живот на Дорис Битър се появява едва когато тя разкрива, че в дома и нахлуват три лица, които я тормозят и бият, след което един от тях я изнасилва пред очите на децата й. Думите й са потвърдени от най-големият й син и от съседите.

На 22 август 1974 година доктор Таф и Гейнър пристигат в дома на Битър на „Брадок Драйв”. Малката спретната къща и дворчето изглеждали напълно нормално. Вътре обаче нещата били коренно рзлични. Още с влизането от врата д-р Таф и сътрудникът му се оказали насред хаос и мизерия. Из дома се търкаляли мръсни съдове, боклуци, пълна мивка , прах, плесен и мръсотия, докъдето ти стига погледа. Било очевидно, че Дорис не се справя в ролята на майка и домакиня, а децата са оставени на произвол.

Най-силно впечатление на д-р Таф направило поведението на Дорис, която молела за помощ, а същевременно била крайно неотзивчива. Без нейната помощ обаче разследването нямало как да продължи. Скоро обаче отношението на Битър започнало да се променя. Тя сама позвънила на д-р Таф в офиса му споделяйки, че нещата стават ужасяващи, ситуацията излиза от контрол и трябва спешна помощ.

В продължение на няколко месеца двамата изследователи на паранормалното записвали всички твърдения на Дорис и семейството й, които съобщили за 4 случая в дома им. Всички те били съпроводени от паранормални явления.

В един от случите цялото семейство твърди, че се появил възрастен и привидно безобиден човек.

Той идвал в дома им толкова често, че децата започнали да го наричат Господин Кой.

Семейството дори вярвало, че този образ е духа на наскоро починалия дядо. Ако всички видения в дома на Дорис Битър бяха толкова спокойни животът й би бил много по-лесен.

В другите проявления на паранормалното в къщата по-скоро попадат в графата на ужасите. Изследователите описват къщата като буквално заразена от мистерия, духове и зло, което левитирало в тенджерите и тиганите. Чували се странни звуци, усещали се отвратителни миризми, а предметите били хвърляни наоколо от невидими сили. Най-тревожното в случая на Дорис Битър било появата и физическото съприкосновение на жената с нещо като полтъргайст, които стават пред очите на всички. Тогава д-р Таф разбира, че къщата е обитавана от нещо дяволско, което атакува физически цялото семейство.

По думите на Дорис, три агресивни фигури на мъже влизат в дома й и нападат семейството й. Изглежда обаче мишената на трите същества е най-вече Дорис, която е обект на жестоки посегателства.

Децата й са били хвърляни из цялата стая от невидима сила, докато Дорис е държана от две от съществата, които са дребни на ръст. Третото, най-голямо същество, изнасилвало Дорис. Колкото и да не е за вярване, има свидетели на атаките. Дорис показала редица синини и наранявания по бедрата си, характерни за жертвите на сексуално посегателство. Тя описвала как невидимата сила я хващала, зашлевявала и блъскала я в стената.

Тъй като изследването се задълбочавало, д-р Таф решил да организира група от над 30 човека, които да помогнат в изследването на паранормалното явление. Били ангажирани професионални фотографи и оператори, които пристигнали в дома на Дорис, за да документират случая. Екипът се настанил в спалнята на жената и зачакал. След като минало известно време и нищо не се случило, д-р Таф предложил на Дорис да започне да крещи и ругае невидимите същества, за да ги провокира да се появят. Внезапно пред очите на всички зеленикава мъгла започнала да изпълва стаята и висока фигура започнала да се образува от парата. Очевидците описват фигурата като човешко тяло, много мускулесто, без никакви крайници като ръце или крака.

Доктор Таф припада от страх.

Не е учудващо, че когато започнало преглеждането на записите и снимките, много малко можело да се види ясно, което е характерно за паранормалните явления, които рядко успяват да бъдат документирани.

Единствената интересна снимка е една, на която Дорис стои в леглото си, а над нея под формата на арка се извива светлина. Светлината няма как да е произведена от лампите в стаята, защото се намира в дъга точно над главата на Дорис, а не е отражение на стената, Освен това прекъсва още във въздуха, като не достига ъглите на стаята.

По време на разследването д-р Таф установява, че паранормалните явления се появяват, когато в дома на Дорис се слуша музика. Голямият син на Дорис слушал рок групи, в които се споменавало името на Дявола. В бележките му е отбелязано, че вследствие на това проявите на невидимата сила били най-агресивни.

Д-р Таф отбелязвал, че явлението се проявявало само когато Дорис е пияна.

В редките случаи, когато Дорис не пиела нямало паранормални случки в дома й. Изследователите заключили, че алкохолизмът и депресията отключват психокинетичната й енергия, която се освобождавала под формата на мистериозни явления. Оказало се , че Дорис имала талант да рисува, но не го развивала заради проблемите си. Именно блокирането на дарбата й от алкохола се проявявало под формата на метафизични явления, смята д-р Таф.

Въпреки всичките проблеми Дорис Битър не спряла да се бори с демоните си – ментални и паранормални.

Не е ясно дали след случаите тя е била подложена на лечение за алкохолизма и емоционалните проблеми, но нищо не можело да й помогне. Дорис се преместила заедно с децата си от Кълвър Сити в Тексас, преди да се върне окончателно в Калифорния. В къщата, където д-р Таф и екипът му се срещнали със съществото, проявленията спрели с идването на новите собственици.

Спектралното изнасилване на Дорис Битър се случвало, където и да идела. В един момент тя дори твърдяла, че забременяла от съществото, но това се оказало фалшива тревога. Според Брайън Харис, средният син на Дорис, който бил на 13 години по време на посещението на д-р Таф, Дорис Битър починала от белодробна недостатъчност през 1995 година.

Десет години след смъртта на Дорис Битър от нейната история тръпки побиват дори ненадминатия Мартин Скорсезе. В тазгодишната си лична класация за най-добри филми на ужасите на всички времена, която той изготви за The Daily Beast, Скорсезе постави „Съществото” сред фаворитите си – на четвърто място.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Прекрасните сватбени снимки, които са пълна трагедия

| от chr.bg |

Както сами ще се убедите, всички снимки в галерията ни са истински! Няма Фотошоп, няма Пейнт! Всичко е натурална красота и изящество.

Сватбата е мечта за мнозина. Сватбеният ден е изпълнен с магия, както и с изразяване на мнения, някои от които най-прекрасни. Да забучиш мъжа си на франзела е персоналният ни фаворит. Страхотна снимка!

Дано тези кадри ви вдъхновят за вашият сватбен ден! Ще се радваме колкото се може повече хора да тръгнат в тази посока на непринудената недодяланост, изпълнена с майсторлък над средното ниво!

Понякога не само виното е горчиво.

 
 

ТОП 10 песни за тренировка в края на лятото

| от |

С този плейлист ще забавите темпото на лятото и ще задържите още малко слънчевите емоции, докато спортувате.

Ако през юни и юли са по-подходящи веселите поп песни, то в края на лятото се слушат по-еклектични мелодии с различно темпо и жанр. С по-бързите парчета и по-голямото разнообразие във вашия микс, ще бъдете перфектно подготвени за намаляващата дневна светлина.

За загрявка перфектно пасва електронния денс на Krewella, а песента от Деми Ловато е страхотен финал за всяка тренировка. Останалите предложения са с около 130 удара в минута (BPM), както и няколко с по-бърз ритъм.

Krewella – Somewhere to Run – 112 BPM

Hilary Duff – Sparks – 122 BPM

Cash Cash – Surrender – 128 BPM

We Are Twin – Come Alive – 159 BPM

Mako & Madison Beer – I Won’t Let You Walk Away – 128 BPM

Third Eye Blind – Everything Is Easy – 128 BPM

David Guetta, Nicki Minaj & Afrojack – Hey Mama – 128 BPM

Jeremih & Flo Rida – Tonight Belongs to U! – 130 BPM

The Mowgli’s – Bad Dream – 168 BPM

Demi Lovato – Cool for the Summer – 114 BPM