Жените, които не бихте искали да срещате (ЧАСТ 4)

| от |

Жените, които не бихте искали да срещате (ЧАСТ 4)

Колко опасна може да бъде една жена? Отговорът на този въпрос дават редица психолози, както и историята: много по-опасна от мъжа. В трета част от кратката хронология на жените-убийци ще ви разкажем за някои от най-опасните дами в света, които не само надминават най-жестоките главорези, но и се измъкват по-добре от тях. Вече сме в средата на XX век, когато една жена убива заради поезия, друга – заради съпруга си, хладнокръвни медицински сестри тъпчат с талий и арсен възрастни беззащитни хора. Ако искате да разберете и за кого е написана песента „Велма” , вижте четвъртата част за жените, които със сигурност не искате да срещате. Снимки може да разгледате в галерията.

 

Романтичната Нани от Алабама

Нани Дос е последната черна вдовица на 20-те години в Америка. Тя израства в щата Алабама, където е пропита от омраза към властния си баща. Същите чувства към таткото споделя и собствената й майка. Нани така и не се научава да чете гладко, а основните й познания липсват, тъй като злият й баща кара децата да работят от сутрин до здрач във фермата. Нани има нещастно детство, но намира утеха в любовната лирика.

Когато е на 7 години Нани и семейството й пътуват с влак. Машината рязко спира. Нани удря главата си, след което в следващите години започва да получава припадъци, депресии и жестоки главоболия. Тогава се вглъбява в романтичните списания, които чете майка й. Започва да мечтае за голямата любов и е обсебена от поезията. По-късно любимата й рубрика става колонката с истории за разбитите сърца, където намира жертвите си.

Години на тийнейджърство са още по-голям ад за Нани, чийто баща й забранява да носи атрактивни дрехи и грим и дори да танцува на обществени места. На 16 години тя се омъжва за първия си съпруг – Чарли Баргс. Той е единствено дете на неомъжената си майка, която контролира целият му живот. Свекървата живее с младоженците и забранява на Нани да кани собствената си майка. Девойката се пропива и се пристрастява към цигарите. Задълбава още повече в поезията и когато мъжът й започва да изчезва с дни , за да й изневерява, романтичното сърце на Нани е разбито. Убива две от четирите си дъщери. Мъжът й избягва с другите две деца и твърди до края на живота си,че се е развел с Нани, защото се страхувал от нея. Две години след развода Нани се жени отново за Франк Харълсън. Запознава се с него чрез колонката за разбити сърца. Пишат си поезия, тя му прави кейкове. Разбира, че той е алкохолик и е съден за побой, но живее с него 16 години. Когато идва края на Втората световна война, Франк се отдава на купон. Една вечер се прибира мъртво пиян и изнасилва Нани. Чашата за поетичната съпруга прелива. Тя открива заровен в градината буркан с уиски и му сипва отрова за мишки. Франк умира в гърчове още същата вечер. Следва трети брак за Нани – с алкохоликът и женкар Арли, с когото се запознава чрез романтичното списание за разбити сърца. По време на бракът им Нани е тази, която често изчезва от дома си за няколко дни, но през останалото време е перфектната домакиня. Затова и целият град я подкрепя, когато мъжът й умира от „сърдечна болест”. Четвъртият съпруг на Нани Ричард Мортон, също женкар, намира смъртта си 3 месеца, след като майката на Нани умира мистериозно. Самюел Дос е последният съпруг на Черната вдовица. Смирен и добре подстриган, Самюел не одобрявал романтичните поеми, които Нани четяла денонощно. Внезапно се разболял, приет е в болница, където се стабилизира и е пуснат у дома си. Същата вечер той умира. Нани го отравя, за да прибере двете застрахователни полици. Аутопсията открива арсеник в тялото му.

След като превърща петимата си съпрузи в трупове тя е заловена и срещу нея са повдигнати обвинения за няколко убийства, сред които и това на мащехата й, двете й сестри и техните две деца, внука си и дори собствена майка. Признава за 4 от 11-те убийства. Така и не е осъдена на смърт (защото е жена) и умира в затвора на 59-годишна възраст през 1965 година.

Леля Тали

Каролин Грилс е австралийска серийна убийца, която е заподозряна за смъртта на четирима членове от семейството й – 87-годишната й мащеха, роднините й Ангелина Томас и Джон Лундберг и доведената й сестра Мери Ан Майкълсън. Тя убивала дразнителите с чай, в който разтваряла отровата талий. Грилс е осъдена за 4 убийства и три опита за убийство през октомври 1953 година. Остава в затвора до края на живота си. Наричана е „Леля Тали” от съкилийниците в Сидни Лонг Бей. През октомври 1960 година тя е откарана в болницата, където умира от перитонит. Леля Тали е един от 25-те най-страшни серийни убийци в истрията на Австралия. За нея се разказва и в документалната поредица „Рецепти за убийство”.

Фей на Рей

Фей Копланд и съпругът й Рей са убили най-малко петима скитници във фермата си в Мисури. Бездомниците получават куршум в тила. Двойката остава най-възрастният фатален дует серийни убийци в хрониките ( тя е на 69, а той на 76, когато убиват.) Двамата са са осъдени на смърт през 1991 година, макар че по-късно Фей Копланд е оставена да умре в затвора – през 2003.

Рей Копланд е роден през 1914 година, семейството му едва оцелява по времето на Голямата депресия. Бил е в затвора за дребни кражби и финансови измами и освободен през 1940-година. Именно тогава среща Фей. Двамата се женят бързо и имат деца. Бедни са, затова Рей продължава с нелегалната дейност и няколко пъти попада отново в затвора. Накрая Фей измисля план – да си набавят средства без да бъдат залавяни. Започнали да наемат бездомници, които приютявали във фермата. Пращали ги да пазаруват като им давали фалшиви чекове, с които да плащат. Закупените стоки пласирал Рей, а бездомниците изчезвали безследно. Перфектната схема е разбита от скитника Джак Маккормик. Той пристига пребледнял в участъка и разкрива пред полицаите, че е видял кости във фермата на Копланд, а Рей и Фей се опитали да го убият. Първоначално полицаите били скептични, но все пак решили да претърсят фермата. При огледа дори кучетата не надушили нищо. Но малко по-късно, в изоставена барака се натъкнали на зловещата находка – 3 заровени тела.

Първоначално хладнокръвните престъпления са приписани само на Рей, а полицията не намирала връзка с Фей. По време на разпитите, обаче, се оказва, че Фей също е замесена в престъпленията. Тя шиела собственоръчно дрехите на бездомниците, които трябвало да бъдат убити. След смъртта им ги събличала, а дрехите преправяла за следващата жертва. По времето на разпитите пред съда Фей била представена като малтретирана, предана съпруга. Оказва се, обаче че тя е знаела много добре какво прави съпругът й и  била съгласна. Историята на двойката вдъхновява Шон Грангър за култовата поредица „Семейство Кости”.

Ванета Хойт – удушвачка на бебета

Ванета Хойт е осъдена на рекордните 75 години затвор за убийството на 6 новородени в периода от 1965 до 1971 година в Ню Йорк. В продължение на 20 години се смятало, че бебетата, които умират в околността са жертва на Синдрома на внезапната детска смърт. Впоследствие се оказва,че става дума за сериен убиец на новородени – госпожа Ванета Хойт. До развръзката се стига през 1985 година, когато прокурор от съседна област, занимаващ се с наказателни дела провежда разговор с един от разследващите експерти – доктор Линда Нортън. Съдебният патолог Нортън от Далас е категорична, че в случая „Хойт“ има нещо съмнително. През 1992 година прокурорът е повишен и отговаря за целия окръг. Решава да проследи случаят на Ванета по веригата. Стига до заключение, че Ванета е серийна убийца. Притисната от експертите тя признава, че е удушила 5 деца, защото плачели и искала да ги накара да млъкнат. До последно защитата на Хойт твърди, че тя е била принудена да направи самопризнанията. Доктор Дейвид Бари, съдебен психиатър, е категоричен, че полицията е манипулирала Хойт да каже, че е убила децата. Спекулира се , че Хойт е страдала от синдрома Мюнхаузен, което обаче не е доказано. На 11 септември 1995 година тя е осъдена.

Ронда Бел – Мис Арсен

Ронда Бел Томли Мартин е американска серийна убийца-сервитьорка. Тя работи в Монтгомъри, Алабама. Опитала се да отрови майка си, двама съпрузи и три от собствените си деца. Отрича да е убила другите си две. Според медиите тя е била буквално обсебена от поздравителните пощенски картички „Оздравявай скоро”. Обичала да се грижи за жертвите си, като ги тровела бавно, след което ги погребвала рамо до рамо в частен парцел. Петият й съпруг – който е бил неин доведен син също минава през „оздравителната терапия” на Ронда, но оцелява и остава инвалид. Именно неговият случай разбудил подозренията около Ронда. Твърди се, че Мис Аресен убивала заради финансова изгода, но това не е доказано, тъй като сама плащала за пищните погребения на близките си. Осъдена е само за 1 убийство с отрова за плъхове, която слагала в храната на жертвата. Екзекутирана е на електрическия стол в Алабама на 11 октомври 1957 година.

Мари Ное , люлееща смъртта

Мари Лиди Ное е американска серийна убийца, обвинена за убийството на 8 от десетте си деца. Всички те си отиват при мистериозни обстоятелства, но тогавашните лекари смятат, че децата за жертва на Симптома на ранната детска смърт. Всички загинали деца, обаче били напълно здрави и се развивали добре.

Мари Ное е имала проблеми още от дете, след като боледува от скарлатина. Има проблеми с ученето и напуска училище. Омъжва се за Артър Ное и имат 10 деца. Мари Ное е съвременница на Ванета Хойт – удушвачката на бебета. Вниманието на полицията към Мари Ное и мистериозната смърт на децата й се насочва именно заради статия, посветена на Хойт – „От люлката до гроба” на разследващия журналист Стивън Фрайд, отпечатана във вестник „Филаделфия” . Следва разпит на Мари Ное, която е заподозряна в удушаването на децата си. Пред полицията майката твърди, че не помни какво се е случило. Тя е осъдена по обвинения за 8 убийства. Получава 20 годишна присъда, с 5 години пробационен период под домашен арест. Направени са й поредица изследвания, за да се установи какво я е накарало да посегне на децата си. Оказва се, че има смесено разстройство на личността.

Мари Ное е вдъхновителка за книгата на Джон Глат „Люлка на смъртта”, в която се разказва за убийствата на децата й.

Песен за Велма

Велма Барфийлд е родена в Южна Каролина. Осъдена е за 6 убийства, за които признава. Тя е първата жена в САЩ, осъдена на смърт след 1976 година.

Велма имала тежко детство. Била е тормозена от баща си, майка й не я защитавала в побоя. Избягала от дома си, за да се ожени за Томас Бърк. Двойката имала две деца и живяла щастливо, до момента, в който Велма започнала да се оплаква то болки в гърба и отключила хистеректомия. Томас започнал да пие, а оплакванията на Велма се превърнал в ядро за скандали. През 1969 година Томас Бърк умира, а домът е мистериозно опожарен на два пъти – вторият е заради застраховката му.

Година по-късно Велма се омъжва повторно за вдовеца Дженингс Барфилд. Няколко месеца по-късно той умира от сърдечни проблеми. Велма започва да се грижи за възрастни хора, които започват да умират със странни симптоми – диария и повръщане. Роднините на жертвите започват да подозират медицинската сестра, която се грижи за тях – Велма. Оказва се, че тя давала редовно на възрастните убийствен микс от арсен с бира и чай. Заловена е и признава за престъпленията. Певецът Джонатан Бърд, внук на една то жертвите – Дженингс Барфийлд”, пише песен „Велма” , която е включена в албума му „Диви цветя”. В нея се разказва за убийствата и разследването.

 

 
 

Вечната Грейс Кели

| от Амелия Понд |

За много хора, почитатели на киното, трагично загиналата доста рано, само на 52-годишна възраст, Грейс Кели си остава една от класическите красавици на Холивуд.

Изящната Кели комбинира в себе си две редки качества – абсолютна красота и огромен талант. Когато умира в нелепа автомобилна катастрофа, освен цяло Монако, което плаче за своята принцеса, Холивуд също запазва минута мълчание за една от своите икони. И до днес Грейс Кели остава въплъщението на изяществото, което Холивуд носи. Много актриси са се опитвали да бъдат като нея, но малцина са успели.

Грейс Кели умира на 14 септември 1982 година в Монте Карло. Тогава тя е на 52 години. В колата, която принцесата шофира, е и 17-годишната й дъщеря Стефани, която тази година ще навърши 54.

hbz-grace-kelly-index-1530201647

Съдбата на Грейс Кели е наистина невероятна. Родена във Филаделфия, през 1929 година, преди да се превърне в най-известната принцеса на планетата, тя е обичана актриса, носител на “Оскар” с две номинации зад гърба си и най-голямата любимка на великия Алфред Хичкок.

Кариерата й в киното е в абсолютен подем, тя има само 30 филмови заглавия зад гърба си, като едва 11 са реални филми, когато слага край на приказката Холивуд, за да се омъжи за принц Рение. След сватбата си с принца на Монако актрисата става принцеса на малкото княжество и се отказва от кариерата си.

Красива и чувствена, самият Хичкок я нарича „врящ лед“. Всеки, който я е срещал или е имал възможност да работи с нея, казва, че Грейс Кели има вродени благородство и елегантност, които прозират от начина й на обличане до начина й на поведение. Образът й на момиче, излязло от приказките, тъй като идва от семейство на заможни родители, става още по-обозрим след сватбата с принц Рение през 1956 година. Двамата се запознават на фестивала в Кан две години по-рано. Така, без да е от благородническо потекло, Грейс става истинска принцеса.

Освен икона в киното, заради неподправения й талант и осанка, Кели вече е смятана за истинска модна икона заради стила, поведението и аксесоарите си. Образът й излиза извън времето и все още е модерен. Нейният стил е микс от лесно разпознаваеми и винаги модерни детайли: носи както разкроени, така и прави рокли, скъсени поли, ризи с мъжка кройка, шалове, кръгли и големи слънчеви очила, забележителни шапки.

8a1e54600b9e8bfbbbd941b1362b3002

За нея известният бранд Hermes създава чантата Кели – Kelly bag, която е един от евъргрийните на марката. В началото Грейс я използва, за да крие корема си, докато е бременна с най-голямата си дъщеря, принцеса Каролина. Снимка в американското списание Life от 1958 година я нарежда сред най-известните чанти на века.

Дизайнери като Зак Позен и Томи Хилфигер се вдъхновяват от нея, както и още много техни колеги. Певци като Били Джоел , Мика и Мадона й посвещават песни. Парчетата им „We didn’t start the fire“, „Grace Kelly“ и „Vogue“, са именно за нея. Последно Никол Кидман я изигра на голям екран във филма “Принцесата от Монако” с режисьор Оливие Даан през 2014 година, като филмът откри тогавашния фестивал в Кан.

Грейс Кели има и кукла Барби, която носи нейното име и е облечена с известната й сватбена рокля, дело на дизайнерката Хелън Роуз от MGM. Тази булчинска рокля е копирана безброй пъти, като 50 години по-късно сватбената рокля на Кейт Мидълтън бе вдъхновена от нея.

grace_kelly_high_society
С Франк Синатра в „High Society“

Грейс Кели мечтае за кариера в киното още от ранна детска възраст, затова когато е на 18 години и точно е завършила гимназията, бъдещата звезда заминава за Ню Йорк, за да гради кариера. В началото започва работа като модел, а само 2 години по-късно дебютира на Бродуей. Кариерата й на екран започва 3 години по-късно в различни сериали, а когато е на 22 години прави и първия си филм – „Четиринадесет часа“ (1951).

Актрисата има 11 филма във филмографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата. През 1956 година напуска киното, за да приеме ролята на принцеса. Така и повече не се снима, въпреки желанието си. Народът на Монако не позволява на своята принцеса да се показва на екран, дори и голям. Дори Хичкок, на когото тя е муза, не успява да я вземе във филма си „Марни“ от 1964 година и в крайна сметка я заменя с Типи Хедрън.

Стилът на Грейс Кели, абсолютно естественото й елегантно излъчване, благородството й и нетипичната за кралска особа човечност, я превръщат не просто в модна икона, а в любимка и модел за подражание на милиони жени по света. Освен със златните си коси, винаги направени във великолепни букли, разперените си рокли и чантите, Кели е известна и с любовта си към перлите. Благодарение на нея това класическо женско бижу спира да изглежда като вехта ретро украса от скрина на баба, спира да е претенциозно за аксесоар и стават част от гардероба на почти всяка съвременна жена.

gracekelly-1-2-19-27

През 1954 година, когато Грейс Кели получава „Оскар“ за ролята си в A Country Girl, на церемонията е облечена в нежна бледозелена рокля с презрамки и ръкавици, а на ушите й ефирно се поклащат капковидни перли. Перли украсяват изящната й визия и следващата година, когато е център на внимание на и извън сцената на връчването на престижните награди на филмовата академия в Лос Анжелис. С любимите й перли е обсипана и булченската й рокля, когато месеци по-късно се венчава за принц Рение.

Грейс Кели си отива от живота, но се превръща в икона. 35 години след кончината си, тя продължава да бъде символ на елегантност и стил, имитиран от мнозина, но достигнат от малцина.

грейс кели, grace kelly

Припомняме си петте филма на Грейс Кели, които всеки уважаващ себе си киноман и почитател на тази великолепна жена, трябва да е гледал.

 
 

Плака – кварталът на боговете

| от chronicle.bg |

Няма да преувеличим, ако кажем, че Плака – най-старата област на Атина – е един от най-уникалните, красиви и исторически местности в света. Можете сами да се уверите в галерията ни.

Познат още като „Кварталът на боговете“, Плака се намира точно под люлката на западната цивилизация, Акропола.

Plaka

Не всичко в Плака е старо, но старите забележителности са наистина стари.

Местността, разбира се, е пълна с археологически останки и паметници на хилядолетия. Но по-любопитно е да се отбележи, че тя е постоянно заселена от почти 3000 години, което я прави една от най-старите местности в света. Също така Главната улица на Плака, Адрианоу, се смята за най-древната все още използвана улица като по нея са крачили хора като Александър Велики, Сократ, Платон, Ирина Атинянката и Перикъл.

В Плака можем да видим Храмът на Зевс Олимпийски и Арката на Адриан – едни от многото портали към града. Там също така се намира и Хорагоският паметник на Лизикрат – първият монумент в историята, изработен външно в коринтски стил, а 2000 години по-късно и мястото, на което Франциск от Асизи ще засажда първите домати в Гърция.

Недалеч от там е и Римската Агора, където можем да видим и Кулата на ветровете – първата часовникова кула и метеорологична станция в историята. Най-добре запазената и впечатляваща забележителност, с която Плака разполага, обаче е храмът на Хефест, известен още като Сиезион. 

Стоа на Аталос е друга красива сграда, част от Древната Агора (да не се бърка с Римската), която впечатлява с размери и архитектура. Това е една от малкото двуетажни сгради от античността и едва вторият гръцки монумент, който е изцяло реставриран.

Театърът на Дионис, най-древният театър в света, лежи в подножието на Партенона. 

И не на последно място в дългият списък със забележителности е друг театър – Одеонът на Ирод Атик. Той все още функционира и всяко лято там се организират фестивали, а на сцената му излизат изпълнители от ранга на Мария Калас, Андреа Бочели и Лучано Павароти.

Архитектурата на Плака е резултат от възрастта й. Многобройните гръцки и римски монументи съществуват заедно с неокласически сгради от 19 век и византийски църкви от 10 – 11 век. Има също така и джамия, която вече не се използва, но напомня на местните за 400-те години окупация на Османската империя.

И неизбежно стигаме до известния квартал Анафиотика. Той дава на цялата местност сюрреалистичен характер като създава впечатле, че сме на остров е Егейско море – Санторини или Миконос – докато всъщност сме в центъра на Атина. И за това си има историческо обяснение. Едни от първите заселници в квартала, няколко години след като Гърция се освобождава от Османската империя, идват от остров Анафи (откъдето произлиза и името Анафиотика). Те са най-добрите занаятчии в страната и цар Отон изисква от тях да застроят квартала. От носталгия по дома, масторите избират да създадат именно място със средиземноморски вид.

anafiotika-neighborhood-with-white-houses-under-the-acropolis

 
 

Не просто круиз, а най-пищният природен спектакъл в света

| от Вучето |

“Бързата линия” или Hurtigruten е круизен маршрут, който покрива разстояние от 2000 км по крайбрежието на Западна Норвегия.

Тези, които вече са го преживели, се кълнaт, че на света няма по-вълнуващо пътешествие с круизен кораб. Тези, които не са, но мечтаят да им се случи, събират пари в куче-касичка и сричат прости фрази на норвежки. “Тюсен так” (Много благодаря), “Ха де бра” (Довиждане), “Яй вил мер…” (Искам още).

Всъщност човек не може да иска повече, защото по време на двуседмичното пътешествие има от всичко по много. Много фиорди, много вода и много сьомгова пъстърва. Пътуването е близко до сюрреалистично изживяване, при това без да са намесени психотропни вещества. Въпреки че круизната линия функционира целогодишно, най-подходящото време да се предприеме пътуването са летните месеци. Тогава няма да видите как северното сияние обагря тъмното арктическо небе, но затова пък през лятото нощите се превръщат в дни. Буквално. Разбира се, цените през летния сезон са най-солени. Например, ако пътувате през ноември в нелуксозна каюта за двама (с илюминатор, но без право на тристепенно меню в ресторанта), ще ви струва малко над 1, 900 лева на човек. През юли цената скача на 4, 300.

Пътешествието започва от град Берген на юг и продължава чак до Киркенес, на 368 км отвъд Северния полярен кръг. На борда няма казина, нито вариатетни шоута в бродуейски стил, с каквито 90 процента от скъпите круизни кораби по света се опитват да привлекат клиенти. Единствената атракция, на която Хюртирюта разчита, е постоянно променящият се пейзаж. И напълно заслужено този пейзаж е главното действащо лице в спектакъла, който продължава 288 часа.

Kirkenes1
Киркенес; Снимка: www.visitkirkenes.no

Невинаги обаче пътуването е отнемало толкова дълго време. При откриването си през 1893 г. и в последвалите няколко десетилетия линията е функционирала като редовен превоз за хора и стоки. Инициативата зад това начинание била на правителството, а идеята – да се подобри комуникацията между труднодостижимите населени места по накъсаното западно крайбрежие. Първите рейсове започвали от Трондхайм и стигали крайната си дестинация Хамерфест, един от най-северните градове в света, само за 67 часа. Така пощата, която преди това пътувала по този маршрут три седмици през лятото и пет месеца през зимата, вече била доставяна само за няколко дни. Ура за Хюртирюта! С години броят на корабите, плаващи по маршрута, постепенно се увеличавал, а още и още портове влизали в плавателния план.

След края на Втората световна война започнали да се печатат брошури на различни езици, рекламиращи Хюртирюта като възможност за туристите да се запознаят с дивата и красива норвежка брегова линия. В началото туристическите агенции с известна доза сцептицизъм промотирали круиза. Но с течение на времето славата на Хюртирюта нараствала, за да се стигне до настоящия момент, когато е известна по целия свят като “The world’s most beautiful voyage”.

И така, в случай, че един ден решите да предприемете това пътуване, ето какво трябва да очаквате.

Sans titre
Маршрутът на Хюртирюта от Берген до Киркенес

Пътешествието покрай набраздения с фиорди западен норвежки бряг преминава покрай 34 населени места, някои от които са миниатюрни селца само с по няколко къщи и магазинчета като от конструктор Лего, скупчени около доковете.

Храната, която се сервира на борда, както може да се очаква, не включва бургери и паста. Концепцията, залегнала в менюто, е то да отразява хранителната култура, характерната за всеки един район, през който минава корабът. Храната е прясна и се купува от пристанищата по пътя. Много често рибарите собственоръчно доставят част от дневния си улов на борда. По този начин пътниците могат да вкусят местни деликатеси, сред които особено се откроява рибният… сладолед.

Забавления на борда не липсват, но те пак са в типично норвежки стил, така че не очаквайте полуголи танцьорки и караоке с награди. Традиция е, когато корабът пресече Северния полярен кръг, капитанът да събере на палубата “новобранците”, т.е. тези, на които това се случва за първи път, и да извърши специална “церемония” по инициацията им. Няма да развалям изненадата в случай, че и вие сте сред щастливците, но ще кажа само, че трябва да се подготвите за кофа ледени кубчета и топла супа. Когато екипажът не е много зает, сменя униформата с народни костюми и под формата на импровизирани пиеси представя местни фолклорни приказки и легенди. Ако корабът успее да стигне до култовия Trollfjord (Фиорда на троловете), част от персонала изнася цяло представление на носа на кораба на фона на зловещо осветените от зелени светлини скали на фиорда.

download (1)
Берген; Снимка: en.visitbergen.com

И като стана въпрос за персонала и артистичните му заложби, нека ви запозная и с него. Като всичко друго, свързано с Хюртирюта, и екипажът е почти изцяло норвежки. Много от членовете, бидейки родом от местата, през които корабът минава, са неизчерпаем извор на информация за местните обичаи и нрави, както и на полезни съвети кои са най-добрите кръчми и ресторанти на сушата, които пасажерите могат да посетят.

Освен великолепна туристическа атракция обаче, Хюртирюта си остава приятен и удобен начин за предвижване на норвежците. Вместо влак или автобус, те “хващат лодката”, за да стигнат от Мольой до Молде, или от Олесунд до Харща. А пътуването в компанията на местните е още един елемент, който прави от Хюртирюта перфектното автентично преживяване.

 
 

Да наследиш милиони от човек, когото не познаваш

| от chronicle.bg |

Всички сме получавали от онези развлекателни имейли, в които с радост ни се съобщава, че сме получили баснословна сума от напълно непознат човек. Единствено трябва да изпратим разни лични данни и банковата си сметка, за да ни ги преведат…

Това, разбира се, е безмерна глупост и дръзка обида на интелигентността ни. Но случвало ли се е някога такова нещо наистина?

Оказва се, че да! Има много описани случаи, в които хора получават крупни суми от човек, когото никога не са виждали. Ще започнем с историята на доктор Месзарос, който оставя в завещанието си $50 000 на актрисата Корин Уард. Сумата може да не изглежда голяма, но историята се развива през 1930 година. Това означава, че в днешни пари завещанието се равнява на $770 000. Госпожица Уард остава изненадана, защото никога не е чувала за доктора преди да получи наследството, а причната за него е, че Месзарос всъщност е влюбен в красивата актриса.

1930 годината явно е била добра за актрисите, защото Лилиян Малръп също се радва на непредвидени финансови постъпления. Преди 5 години тя наследява $60 000 (около $870 000) от своя чичо Джордж Ла’Ламонтиер. Той постига богатството си по време на Златната треска в Аляска заедно със своя бизнес партньор Хенри де ла Сал. 5 години по-късно де ла Сал, за когото дамата само е чувала съвсем бегло в писмата на чичо си, също почива и й оставя – внимание – $700 000. Тогавашни пари. Днес това прави към $10,7 милиона. Хенри й оставя парите с едно условие – Лилиян трябва да задели $100 000 от тях ($ 1,5 м.) в специална сметка и да използва лихвата за стипендии на студенти.

Историята на Арчибалд Макартър е забележителна сама по себе си и без края. Той пристига в Доджвил, Уисконсин, като младеж с нищо друго освен дрехите на гърба си и диплома от колежа Лорънс. Първия си ден в града той трябва да сече дървета, за да получи легло за през нощта и храна. Младият Арчибалд прекарва следващите няколко десетилетия от живота си правейки състояние. Впоследствие обаче той зарязва всичко, става вегетарианец, пуска си брада и се заклева, че ще живее в бедност. Мести се да живее в малка колибка и прекарва времето си в близкото гробище, четейки философия и поезия. Според статия от 31 януари 1926 година, публикувана в „Milwaukee Journal“, като причина за поведението си Арчи изтъквал, че предпочита компанията на мъртвите хора, отколкото на живите. След още няколко десетилетия подобен живот, когато е на 78-годишна възраст, той си купува кола и заминава във Флорида. Там продава колата и няколко години по-късно умира. Освен едни $15 000 ($216 000), които оставя на сина на госпожа Джейн Джойс, с която е приятел на младини, както и други малки дарения, Макартър оставя парите си, около $300 000 ($4 м.), на млад чиновник, който среща случайно на пейка в парк в Джаксънвил, Флорида.

Продължаваме с още дръзки и екстравагантни истории. Тази е за Уелингтън Бърт, който взима решението да не оставя капитала на живите си роднини, а да го завещае на бъдешите поколения. В завещанието си той пише собствеността му да се раздаде на наследниците му чак 21 години, след като почива и последния негов внук. Бърт умира през 1919, а последният от внуците му – през 1989. Когато през 2010 завещанието се изпълнява, парите на Уелингтън вече са $110 милиона. Те се разделят между 12-те му потомци. 

За най-голямата сума, която човек получава от непознат, трябва да разкажем в историята на Злот и Геза Пелади. Те буквално живеят в пещера близо до Будапеща преди да бъдат издирени (неимоверно трудно) и да научат, че баба им, която никога не са срещали, им оставя $6 милиарда. Да, милиарда, с „Р“. Геза вкарва малко яснота за ситуцията: „Знаехме, че майка ни идва от заможно семейство, но тя имаше доста чепат характер и беше прекъснала връзки с родителите си, а по-късно остави и нас. Затова изгубихме контакт с нея и с баща ни, докато тя не почина.“ Според него, баба им дори не е знаела, че те съществуват и всъщност адвокатите й разбират, че тя има наследници.

САЩ и Великобритания имат специални системи, които пазят имуществото на хора с неизвестни наследници. На Острова това продължава 30 години, след което вещите и средствата на покойника стават собственост на държавата. Между 2013 и 2014 в държавната хазна на битанците по този начин са постъпили £14 милиона. В САЩ този срок обаче е различен в различните щати. В Тексас, например, той е едва 4 години.

В България такава система няма. Но ако ваш роднина почине и искате да проверите какво наследство ви е оставил, трябва да  удостоверение за наследници от общината, към която покойникът има адресна регистрация. С него ще можете да проверите какво движимо и недвижимо имущество има, а също така и банкови сметки.

За край на текста искаме да ви разкажем за отвратително романтичния жест на комика Джак Бени. Няколко дни след като умира, на врата на къщата му се звъни. Отваря съпругата му, Мери Ливингстонг, с която са били женени от 47 години, и на прага вижда доставчик на цветя, който й дава роза. Същото се повтаря ден след ден, след ден и Мери научава, че покойният й съпруг в завещанието си изрично отделя пари за цветар, който да й донася една по една червена роза на ден всеки ден до края на живота й. Общо госпожа Ливингстонг получава над 3000 цветя за 9 години.