Жените, които не бихте искали да срещате (ЧАСТ 4)

| от |

Жените, които не бихте искали да срещате (ЧАСТ 4)

Колко опасна може да бъде една жена? Отговорът на този въпрос дават редица психолози, както и историята: много по-опасна от мъжа. В трета част от кратката хронология на жените-убийци ще ви разкажем за някои от най-опасните дами в света, които не само надминават най-жестоките главорези, но и се измъкват по-добре от тях. Вече сме в средата на XX век, когато една жена убива заради поезия, друга – заради съпруга си, хладнокръвни медицински сестри тъпчат с талий и арсен възрастни беззащитни хора. Ако искате да разберете и за кого е написана песента „Велма” , вижте четвъртата част за жените, които със сигурност не искате да срещате. Снимки може да разгледате в галерията.

 

Романтичната Нани от Алабама

Нани Дос е последната черна вдовица на 20-те години в Америка. Тя израства в щата Алабама, където е пропита от омраза към властния си баща. Същите чувства към таткото споделя и собствената й майка. Нани така и не се научава да чете гладко, а основните й познания липсват, тъй като злият й баща кара децата да работят от сутрин до здрач във фермата. Нани има нещастно детство, но намира утеха в любовната лирика.

Когато е на 7 години Нани и семейството й пътуват с влак. Машината рязко спира. Нани удря главата си, след което в следващите години започва да получава припадъци, депресии и жестоки главоболия. Тогава се вглъбява в романтичните списания, които чете майка й. Започва да мечтае за голямата любов и е обсебена от поезията. По-късно любимата й рубрика става колонката с истории за разбитите сърца, където намира жертвите си.

Години на тийнейджърство са още по-голям ад за Нани, чийто баща й забранява да носи атрактивни дрехи и грим и дори да танцува на обществени места. На 16 години тя се омъжва за първия си съпруг – Чарли Баргс. Той е единствено дете на неомъжената си майка, която контролира целият му живот. Свекървата живее с младоженците и забранява на Нани да кани собствената си майка. Девойката се пропива и се пристрастява към цигарите. Задълбава още повече в поезията и когато мъжът й започва да изчезва с дни , за да й изневерява, романтичното сърце на Нани е разбито. Убива две от четирите си дъщери. Мъжът й избягва с другите две деца и твърди до края на живота си,че се е развел с Нани, защото се страхувал от нея. Две години след развода Нани се жени отново за Франк Харълсън. Запознава се с него чрез колонката за разбити сърца. Пишат си поезия, тя му прави кейкове. Разбира, че той е алкохолик и е съден за побой, но живее с него 16 години. Когато идва края на Втората световна война, Франк се отдава на купон. Една вечер се прибира мъртво пиян и изнасилва Нани. Чашата за поетичната съпруга прелива. Тя открива заровен в градината буркан с уиски и му сипва отрова за мишки. Франк умира в гърчове още същата вечер. Следва трети брак за Нани – с алкохоликът и женкар Арли, с когото се запознава чрез романтичното списание за разбити сърца. По време на бракът им Нани е тази, която често изчезва от дома си за няколко дни, но през останалото време е перфектната домакиня. Затова и целият град я подкрепя, когато мъжът й умира от „сърдечна болест”. Четвъртият съпруг на Нани Ричард Мортон, също женкар, намира смъртта си 3 месеца, след като майката на Нани умира мистериозно. Самюел Дос е последният съпруг на Черната вдовица. Смирен и добре подстриган, Самюел не одобрявал романтичните поеми, които Нани четяла денонощно. Внезапно се разболял, приет е в болница, където се стабилизира и е пуснат у дома си. Същата вечер той умира. Нани го отравя, за да прибере двете застрахователни полици. Аутопсията открива арсеник в тялото му.

След като превърща петимата си съпрузи в трупове тя е заловена и срещу нея са повдигнати обвинения за няколко убийства, сред които и това на мащехата й, двете й сестри и техните две деца, внука си и дори собствена майка. Признава за 4 от 11-те убийства. Така и не е осъдена на смърт (защото е жена) и умира в затвора на 59-годишна възраст през 1965 година.

Леля Тали

Каролин Грилс е австралийска серийна убийца, която е заподозряна за смъртта на четирима членове от семейството й – 87-годишната й мащеха, роднините й Ангелина Томас и Джон Лундберг и доведената й сестра Мери Ан Майкълсън. Тя убивала дразнителите с чай, в който разтваряла отровата талий. Грилс е осъдена за 4 убийства и три опита за убийство през октомври 1953 година. Остава в затвора до края на живота си. Наричана е „Леля Тали” от съкилийниците в Сидни Лонг Бей. През октомври 1960 година тя е откарана в болницата, където умира от перитонит. Леля Тали е един от 25-те най-страшни серийни убийци в истрията на Австралия. За нея се разказва и в документалната поредица „Рецепти за убийство”.

Фей на Рей

Фей Копланд и съпругът й Рей са убили най-малко петима скитници във фермата си в Мисури. Бездомниците получават куршум в тила. Двойката остава най-възрастният фатален дует серийни убийци в хрониките ( тя е на 69, а той на 76, когато убиват.) Двамата са са осъдени на смърт през 1991 година, макар че по-късно Фей Копланд е оставена да умре в затвора – през 2003.

Рей Копланд е роден през 1914 година, семейството му едва оцелява по времето на Голямата депресия. Бил е в затвора за дребни кражби и финансови измами и освободен през 1940-година. Именно тогава среща Фей. Двамата се женят бързо и имат деца. Бедни са, затова Рей продължава с нелегалната дейност и няколко пъти попада отново в затвора. Накрая Фей измисля план – да си набавят средства без да бъдат залавяни. Започнали да наемат бездомници, които приютявали във фермата. Пращали ги да пазаруват като им давали фалшиви чекове, с които да плащат. Закупените стоки пласирал Рей, а бездомниците изчезвали безследно. Перфектната схема е разбита от скитника Джак Маккормик. Той пристига пребледнял в участъка и разкрива пред полицаите, че е видял кости във фермата на Копланд, а Рей и Фей се опитали да го убият. Първоначално полицаите били скептични, но все пак решили да претърсят фермата. При огледа дори кучетата не надушили нищо. Но малко по-късно, в изоставена барака се натъкнали на зловещата находка – 3 заровени тела.

Първоначално хладнокръвните престъпления са приписани само на Рей, а полицията не намирала връзка с Фей. По време на разпитите, обаче, се оказва, че Фей също е замесена в престъпленията. Тя шиела собственоръчно дрехите на бездомниците, които трябвало да бъдат убити. След смъртта им ги събличала, а дрехите преправяла за следващата жертва. По времето на разпитите пред съда Фей била представена като малтретирана, предана съпруга. Оказва се, обаче че тя е знаела много добре какво прави съпругът й и  била съгласна. Историята на двойката вдъхновява Шон Грангър за култовата поредица „Семейство Кости”.

Ванета Хойт – удушвачка на бебета

Ванета Хойт е осъдена на рекордните 75 години затвор за убийството на 6 новородени в периода от 1965 до 1971 година в Ню Йорк. В продължение на 20 години се смятало, че бебетата, които умират в околността са жертва на Синдрома на внезапната детска смърт. Впоследствие се оказва,че става дума за сериен убиец на новородени – госпожа Ванета Хойт. До развръзката се стига през 1985 година, когато прокурор от съседна област, занимаващ се с наказателни дела провежда разговор с един от разследващите експерти – доктор Линда Нортън. Съдебният патолог Нортън от Далас е категорична, че в случая „Хойт“ има нещо съмнително. През 1992 година прокурорът е повишен и отговаря за целия окръг. Решава да проследи случаят на Ванета по веригата. Стига до заключение, че Ванета е серийна убийца. Притисната от експертите тя признава, че е удушила 5 деца, защото плачели и искала да ги накара да млъкнат. До последно защитата на Хойт твърди, че тя е била принудена да направи самопризнанията. Доктор Дейвид Бари, съдебен психиатър, е категоричен, че полицията е манипулирала Хойт да каже, че е убила децата. Спекулира се , че Хойт е страдала от синдрома Мюнхаузен, което обаче не е доказано. На 11 септември 1995 година тя е осъдена.

Ронда Бел – Мис Арсен

Ронда Бел Томли Мартин е американска серийна убийца-сервитьорка. Тя работи в Монтгомъри, Алабама. Опитала се да отрови майка си, двама съпрузи и три от собствените си деца. Отрича да е убила другите си две. Според медиите тя е била буквално обсебена от поздравителните пощенски картички „Оздравявай скоро”. Обичала да се грижи за жертвите си, като ги тровела бавно, след което ги погребвала рамо до рамо в частен парцел. Петият й съпруг – който е бил неин доведен син също минава през „оздравителната терапия” на Ронда, но оцелява и остава инвалид. Именно неговият случай разбудил подозренията около Ронда. Твърди се, че Мис Аресен убивала заради финансова изгода, но това не е доказано, тъй като сама плащала за пищните погребения на близките си. Осъдена е само за 1 убийство с отрова за плъхове, която слагала в храната на жертвата. Екзекутирана е на електрическия стол в Алабама на 11 октомври 1957 година.

Мари Ное , люлееща смъртта

Мари Лиди Ное е американска серийна убийца, обвинена за убийството на 8 от десетте си деца. Всички те си отиват при мистериозни обстоятелства, но тогавашните лекари смятат, че децата за жертва на Симптома на ранната детска смърт. Всички загинали деца, обаче били напълно здрави и се развивали добре.

Мари Ное е имала проблеми още от дете, след като боледува от скарлатина. Има проблеми с ученето и напуска училище. Омъжва се за Артър Ное и имат 10 деца. Мари Ное е съвременница на Ванета Хойт – удушвачката на бебета. Вниманието на полицията към Мари Ное и мистериозната смърт на децата й се насочва именно заради статия, посветена на Хойт – „От люлката до гроба” на разследващия журналист Стивън Фрайд, отпечатана във вестник „Филаделфия” . Следва разпит на Мари Ное, която е заподозряна в удушаването на децата си. Пред полицията майката твърди, че не помни какво се е случило. Тя е осъдена по обвинения за 8 убийства. Получава 20 годишна присъда, с 5 години пробационен период под домашен арест. Направени са й поредица изследвания, за да се установи какво я е накарало да посегне на децата си. Оказва се, че има смесено разстройство на личността.

Мари Ное е вдъхновителка за книгата на Джон Глат „Люлка на смъртта”, в която се разказва за убийствата на децата й.

Песен за Велма

Велма Барфийлд е родена в Южна Каролина. Осъдена е за 6 убийства, за които признава. Тя е първата жена в САЩ, осъдена на смърт след 1976 година.

Велма имала тежко детство. Била е тормозена от баща си, майка й не я защитавала в побоя. Избягала от дома си, за да се ожени за Томас Бърк. Двойката имала две деца и живяла щастливо, до момента, в който Велма започнала да се оплаква то болки в гърба и отключила хистеректомия. Томас започнал да пие, а оплакванията на Велма се превърнал в ядро за скандали. През 1969 година Томас Бърк умира, а домът е мистериозно опожарен на два пъти – вторият е заради застраховката му.

Година по-късно Велма се омъжва повторно за вдовеца Дженингс Барфилд. Няколко месеца по-късно той умира от сърдечни проблеми. Велма започва да се грижи за възрастни хора, които започват да умират със странни симптоми – диария и повръщане. Роднините на жертвите започват да подозират медицинската сестра, която се грижи за тях – Велма. Оказва се, че тя давала редовно на възрастните убийствен микс от арсен с бира и чай. Заловена е и признава за престъпленията. Певецът Джонатан Бърд, внук на една то жертвите – Дженингс Барфийлд”, пише песен „Велма” , която е включена в албума му „Диви цветя”. В нея се разказва за убийствата и разследването.

 

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Интересно ли ви е как изглежда новият OnePlus 6T?

| от chronicle.bg |

За любопитните към наследника на OnePlus 6Т, вече има законни снимки, пуснати в мрежата, както и тийзър видео.

Изображенията потвърждават слуховете, че смартфонът разполага с двойна камера, а не с тройна, както се говореше преди време.

Освен това, OnePlus е няма досадната издатина на камерата, като цената, която е платила за това, е компромис с тънката „снага“ на корпуса. За смартфона вече се знае, че има скенер за пръстови отпечатъци, вграден в екрана, който може да видите и в тийзър видеото:

Повече подробности ще станат ясни в седмиците преди премиерата на OnePlus 6T, която предстои на 17 октомври.

3oT4yhf8mvQNBBLUb5MvZR-970-80

download

Източник: GSM Arena

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.