shareit

Защо повечето жертви на изнасилване не съобщават за случая

| от chronicle.bg |

Тя е на 16, а той на 40. Тя си мисли, че е просто романтична задявка. Но тялото и се държи странно след като са били заедно – то трепереше като от земетресение.

На Мариса Корбел й отнема 10 години, за да преосмисли случилото се не като романтична задявка, а като физическо нападение. „През последните 9-10 години обвинявах само себе си.“ След дълга терапия, в момента тя е майка и адвокат в организация, която защитава жертвите на сексуално насилие. Дори днес Корбел преживява отново случилото се. Така тя се опитва да го разбере.

Тя не е сама. След анализ на 28 изследвания за жени и момичета над 14 години, които са станали жертва на насилствен секс, се установява, че 60% от тях не признават, че са били изнасилени.

Една причина се откроява най-много: за да си признаят, трябва време.

Всъщност, 75% от посетителите на Rape Crisis England and Wales го правят поне 1 година след случая.

Една от причините е, че хората не знаят дали това, което им се е случило, е изнасилване. Дефиницията е различна в повечето държави. Класическата „сцена на изнасилване“ се разиграва от непознат мъж, който насилствено влиза в контакт със съпротивляваща се жена. Когато сексуалното посегателство не съвпада с тази ситуация, може да настъпи колебание. Оказва се обаче, че макар и класическа, тя съвсем не е най-честата.

През 2016 година изследване върху всички отчетени изнасилвания във Великобритания за последните 2 години нито едно от тях не става по класическия тертип.Често жертвите не оказват съпротивление, защото са в безсъзнание, ужасени са или са физически вцепенени. Дисоциацията, която и Корбел преживява като тийнейджър, също е стандартна реакция при заплаха.

Друго популярно виждане е, че само жени и момичета могат да бъдат изнасилвани. Много от мъжете, които претърпяват сексуално посегателство като малки или като възрастни, също не наричат случилото се изнасилване.

Матю, от Калифорния, разбира колко е трудно да се използва тази дума, въпреки, че е наясно колко ненормална е била една от връзките му, когато е бил на 20. Приятелката му е действала принудително, а не агресивно, което също „не съвпада“ с изнасилване. Той разказва, че тя се самонаранявала и го е заплашвала с пистолет, за да го принуди да правят секс.

И за двата пола изнасилването може да се различава по някакъв начин от това по филмите:

  • Нападателят не е неизветен, а приятел или дори роднина
  • Поведението им не е било като типичното за една жертва и обвиняват себе си за случилото се
  • Нямало е физическа борба или съпротивление.
 
 
Коментарите са изключени