shareit

Защо книгите са най-добрите коледни подаръци

| от |

Untitled-32

Коледа съвсем наближи и идните няколко дни са последен шанс за купуване на подаръци. А книгите несъмнено са най-добрите коледни (а и не само) подаръци, така че не се колебайте да подарите добро четиво. Ето и 6 причини защо това е така, публикувани в лира.бг.

1. Книгите не са скъпи. Да, има много скъпи колекционерски издания, но много популярни и световноизвестни бестселъри са на съвсем достъпни цени.

2. Можете да предадете на книгата уникален характер. Ако напишете специално послание към този, на когото я подарявате, тя ще стане дори още по-ценна за него.

3. Книгите нямат срок на годност.Джаджите се развалят, дрехите се изхабяват. Книгите обаче могат да красят рафтовете завинаги. Този, на когото сте я подарили, ще се сеща винаги за вас, ще погледне към библиотеката си.

4. Всички подаръци могат да се купят от едно място. Знаем колко уморително е да се обикалят препълнените магазини преди празниците. Ако решите да подарите книги обаче, можете да купите всички от една книжарница.

5. Няма нужда да се тревожите за нищо. Взимате книга за подарък, опаковате я и я слагате под елхата. След това остава само да видите усмивката на лицето на този, за когото е предназначена. Няма нужда да се притеснявате дали сте уцелили точния размер, цвят или дали сте забравили батерии.

6. Има по нещо за всеки. От самопомощ, през драма, трилър, философия и научна фантастика – има четиво за всеки вкус.

 
 
Коментарите са изключени

Втората световна и създателят на Капитан Америка

| от |

Джак Кърби е един от умовете и четките за някои от най-големите комиксови герои, сред които Фантастичната четворка, Хълк, Х-мен и Капитан Америка. Малцина знаят, че подобно на най-патриотичния си герой, Кърби също прекарва известно време в борба с нацитата във Втората световна война.

Той е приет в арията през 1943, точно когато кариерата му в комиксите започва да става сериозна. В началото трябва да стане механик, но синът му Нийл твърди, че татко му няма никакви апетити към тънкостите на тази професия и прекарва по-голямата част от обучението си лежейки под един камион и от време на време удряйки го с гаечния ключ, за да звучи все едно прави нещо. 

След основното му обучение, той е пратен в Бирма, днешен Мианмар, където ще бъде обучен да стреля по самолети. В едно от упражненията, Кърби и екипът му трябва да стрелят по парче плат, което се развява на няколкостотин метра зад летящ самолет. И той, и останалите са толкова зле, че колегата им пилот се отказва от страх за живота си.

Не е изненада, когато Кърби е преразпределен – този път в пехотна дивизия в Източна Европа, където служи в 11-ти пехотен полк. Докато е там, полкът е нападнат 36 отделни пъти от немците, като в един от тях голям танк минава директно през защитата им, но за щастие е спрян от неизвестен войник, който стреля в процепа на танкиста, убивайки го и спасявайки Кърби, които е само на няколко метра от веригите на машината.

1_lnuGu4_AKDjvIbdYY7K6Gw

„Captain America“ брой 1, 28 март 1941 [Public domain]

Работата на художника в полка е да бъде разузнавач – това означава да върви напред в непознати територии и да прави карти на местността. „Ако някой иска да те убие, просто те прави разузнавач. Аз бях разузнавач.“ Той си изкарва тази служба един ден, когато лейтенанта му чува името Джак Кърби и го пита дали той е онзи Джак Кърби. „Да, сър. Аз нарисувах Капитан Америка“, казва Джак Кърби, очаквайки, че лейтенанта ще искат да му нарисува портрет или нещо подобно. Вместо това, лейтенантът го назначава разузнавач: „Отиди в тези градове, в които още не сме били, и виж дали има някой. Нарисувай карти и картини на това, което виждаш, и след това се върни и ни кажи ако намериш нещо.“ Освен доста, разбира се, напрегната, задачата му е и доста дашна откъм истории.

„Повечето американци си мислят, че войната се води от внимателно планирани операции, изпълнявани от професионални бойци, които се изправят срещу други професионални бойци, и всичко е стегнато и подредено. Ами нека ви кажа само, че мъжете са си мъже. Псувахме се, обиждахме се на всякакви езици – английски, немски, френски, иврит. Прибрах се с огромен речник. Дори и да не се стреляме, пак се обиждахме и ругахме. Но никой никога не споменаваше майката на никого, освен ако не искаше да го гръмнат.“

Военната кариера на Джак Кърби приключва, когато краката му измръзват в непростимата европейска зима. „И не бяха само безчувствени – бяха си измръзнали. Отне ми година, докато си върнат нормалния цвят.“ След като прекарва въпросната година във възстановяване и едвам-едвам избягвайки ампутация, Кърби е изпратен да си ходи вкъщи.

Джак обаче изпуска кораба, който трябва да го закара, защото се разболява. Затова трябва да пътува до Щатите в по-малко медицинско корабче вместо 3 дни – 9 дни. На всичкото отгоре през цялото време има безобразна морска болест, заради която седи гладен, защото не може да задържи нищо в стомаха си. Но не се оплаква: „Много мъже загубиха крайници, някои и част от лицата си. Видях хора без половин лице; можеше да видиш в главите им. Видях и много хора, които са дълбоко обезпокоени по други начини. Вижте, аз бях окей в сравнение повечето други.“

„Няма нищо, което би нарекъл романтично, във войната. Разбира се, във филмите и по телевизията показват красивата картинка на братството, което създава. Виждал съм войната да сближава хората, но трябва да ви кажа, че цената на това е изключително голяма: не само що се отнася до човешки животи, но и до човешкия дух. Мисля, че войната отнема от стойността ни като хора; характерът на човешката раса намалява с всяка война, която допускаме. Хитлер трябваше да бъде унищожен, нямаше друг избор и се радвам, че дадох своя принос със службата си – но ако имаше друг начин да го свалим, бих предпочел другия начин.“

След като се завръща, Джак продължава с кариерата си в комиксите от там, откъдето я е оставил, като работата му ще преобърне Marvel и всички нови художници следват неговия почерк и философия в бранша.

 
 
Коментарите са изключени

Нацистките трудови лагери – работата щеше да ги освободи

| от |

Какво пише на всеки концентрационен лагер от Втората Световна война? „Arbeit Macht Frei“ или „Работата ще ви освободи“. Идеята на този слоган е да покаже на пристигащите, че имат шанс да бъдат освободени, ако се трудят достатъчно. Това може би допълва идеята, че някога Хитлер е започнал своя поход от трибуната на работническа партия. В книгата му „Моята борба“, фюрерът много често напомня, че Първата Световна война не е била изгубена на фронта, а от редица продажници, които попречили за по-бързото изграждане на истинската немска военна машина.

И по тази причина още на 1-и април, той обявява народният бойкот на всички еврейски бизнеси. Историята е позната на мнозина, секретната полиция или „SS“, както я познаваме, започва да събира всички противници на Хитлер. Къде отива работната идеология? Малко по-късно започват да се появяват инициативи като „Красотата на работата“.

Точно от такива се появява олимпийския стадион в Берлин, раждането на Volkswagen и редица други. SS започва да ръководи сериозно почти всеки бизнес в Германия. Нито една фабрика или завод няма право да печели сама. Изоставащите фирми и заводи се подпомагат сериозно от всички останали. През 1935-а година, немската младеж може да бъде призована на така наречената „Райх трудова служба“. За период от 6 месеца, всеки германец трябва да поработи в името на родината. Впрочем точно по онова време започват да се проявяват и проекти като легендарния немски аутобан. Хитлер автоматично наема своя любим архитект Алберт Шпеер.

Поради наближаващата война, горкият Алберт трябвало да използва само камък за изграждането на бъдещата немска империя – от арматурата може да се правят брони, куршуми и всякакви други армейски атрибути. Архитектът имал и един друг проблем, липсвали всякакви възможности за териториално разширяване, а сградите на Шпеер не може ли да се гъчкат една в друга. И така бързо започнали да се предлагат други идеи като анексирането на Австралия, Чехословакия, Полша и Украйна. Химлер много често е смятал, че ако след 20 години няма изградена нова Германия, цялата война може да няма смисъл изобщо. Необходими били и хора, които да построят масивните немски сгради. В този случай, това трябвало да бъдат всички жители на лагерите на смъртта. Строителството било важно за него, все пак пренасочвал около 50% от брутния вътрешен продукт на страната за усиленото изграждане.

До 1942-а година Германия се е сражавала с много по-ниска сума за изграждането на военно оръжие, спрямо своите опоненти. Приходите, както мнозина се досещат, са идвали от ограбените евреи. Анексирането на Австрия дало територия и приблизително 200 000 евреи. За разлика от онези 600 000 заможни семейства в Германия, австрийските евреи били доста бедни селски семейства, които не са успели да напуснат по-рано страната, изпреварвайки пристигането на нацистите. И така през 1938-а година се взима решение, че нацията няма да се грижи за евреи, които се смятат годни за работа. Те ще трябва да работят в името на нацията, а самата тя няма да им даде нищо в замяна. Лагерите много често се свързват с убийствата и газовите камери, но истината е, че обитателите им са работели доста сериозно. Тяхната единствена мисия била да бъдат безплатна работна ръка. Нацистите не се притеснявали за качеството на работната ръка, количеството било напълно задоволително и позволявало търпението на загуби. Повечето лагери поне в началото били близо до каменни кариери, откъдето трябва да идва основният ресурс на Албърт.

Bundesarchiv_Bild_192-269,_KZ_Mauthausen,_Häftlinge_im_Steinbruch

Легендарното стълбище на смъртта.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-269 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485692

Мотото на лагер „Маутхаузен“ било именно „Смърт чрез работа“.
За лагерниците е ясно, че работят до смърт и нямат право на почивка, нито на нормална храна. Те трябва да се качват по 186 стълби, носейки огромни камъни. След доставянето на първия камък, лагерникът се връща за втори. Изнемогващите падат и създават ефекта на доминото. Понякога дори пазачите избирали грешник за хвърляне надолу по стълбите. Не винаги наказателната присъда е била извършвана от немски офицер, както показват архивите. Така наричаните капо на лагерниците трябвало да избират кого да елиминират. Капо става само онзи, който има криминална присъда. За малко по-добра работа и свобода от труда, избраният трябвало да знае всичко и да контролира цялата си група. Капо лагерниците имали 10 пъти по-голям шанс за оцеляване от всички останали. Едва в средата на 40-те години ще започне селекцията на годни за работа и годни за газова камера.

И отново лагерници е трябвало да изнасят пресните трупове и да ги погребват, но преди това трябвало да свалят всички възможни златни накити, златни пломби и други ценности. Режимът гарантирал, че всеки занимаващ се с тази тежка задача ще може да спаси своето собствено семейство, когато то бъде докарано, а всички знаели, че рано или късно ще се случи точно това.
Капосите имали и други специални облаги като достъп до бардаците. Едва през 90-те на миналия век се заговаря, че в почти всеки лагер имало по една сграда за подобни изпълнения. Там офицерите вдигали духа си, както и други специални атрибути, следвани от верните си слуги. Има и слухове за друга медицинска практика. Според някои войници, хомосексуалността можела да се излекува чрез секс. Ето защо много хомосексуални мъже били водени в бараката. Няма документиран успех на въпросното „лечение“.

Bundesarchiv_Bild_192-306,_KZ-Mauthausen,_Himmlervisite

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-306 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485733

В края на войната, работниците от лагерите започват да строят и оръжие. Архивите споделят, че има доста компании, които използвали евтината работна ръка. Технологичният гигант Siemens имал обикновен персонал, но през 40-те години на миналия век започва да използва лагерния персонал, за да може да навакса с поръчките. До края на войната, повече от 80 000 затворника са работили за тази фирма. Списъкът от световни компании, възползвали се от евтината работна ръка е доста сериозен. След края на войната ще бъдат съдени онези големи индустриалци, чийто банкови сметки са пълни с кървавите пари на лагерници из цяла Германия. Тук може да попитате: ако нацистите са виновни за смъртта на толкова много хора и всички тези лагери, какво трябва да е отношението към бизнес съучастниците?

 
 
Коментарите са изключени

Джордж Оруел – враг на Испания, Сталин и НКВД

| от |

Ерик Артър Блеър е известен на света като Джордж Оруел. Читателите ще го помнят със заглавия като „Животинската ферма“ и „1984“. Критиците ще го помнят като човека с най-добрите предсказания за бъдещето. Макар и днес телевизионното риалити „Големият брат“ да е много по-опитомено, същият сякаш се пропива в стените и следи за всяка крачка. Самият Джордж знае много добре какво е чувството да бъде преследван.

За кратко време се превръща и в един от любимите врагове на източния блок. При поредното му завръщане в Испания през 1937-а година той разбира, че е в списъка на тайната полиция. Генерал Франко очевидно не е почитател на творбите му. Още с пристигането си в лобито на х-л Континентал, Оруел усеща, че нещо не е наред. Неговата съпруга Ейлиън веднага му казва да напусне хотела и да изчезне. Минути по-късно получава втора покана да се изпари от това публично място. Предупреждението е направено от служител на хотела, който с много лош английски и огромно притеснение ще засили тревогите в автора на някои от най-големите класики в литературата.

Марсо Пивърт ще се срещне с Оруел малко по-късно, за да му обясни, че всеки хотел в Испания трябва незабавно да сигнализира на полицията, когато го забележи. Дейвид Крук пристига месец по-рано в Испания и има желание да се бори срещу фашистите. Като дисидент с руско-еврейски корени, Крук може да се похвали с добро образование в престижния Челтехмаски колеж. Участва в битката при Джарама, ранен е с три куршума в крака и се възстановява в Мадрид. Именно там успява да завържи приятелство с хора като Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей и много други, включително Джордж Оруел. Дейвид има и друга тайна, той е вербуван от НКВД, преминава тренировъчен лагер в Албасете за саботьор и шпионин, а след това трябва да се внедри в Независимата Лейбъристка партия. На него се пада и честта да тръгне след Оруел. Шпионинът получава прикритие и се преструва за член на британски вестник, документите са изфабрикувани от друг агент в Лондон.

Dabrowszczacy_przysiegaja_wiernosc_sprawie_Republiki

Снимка: By Unknown – Zofia Szleyen „Wiatraki i Messerszmitty“ wydana w 1965 r., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=807677

Международната бригада го освобождава заради „белодробни проблеми“, но това е само прикритие от НКВД. Оруел се завръща за първи път в Испания, преди да започнат майските сражения, докато Крук вече е в хотела, сприятелява се с Ейлиън и официално влиза в офиса на въпросната Независима Лейбъристка партия. В дългите обедни почивки, когато всеки търси прохлада и вкусна храна, Крук взима документите на партията и ги носи в секретна квартира за щателно фотографиране. Създава детайлни досиета на Оруел, Коп и МакНеър. Докладите му се предават сгънати във вестник на Хю О’Донъл (неговият ръководител).

Ако нямат възможност за среща, двамата често използват и тоалетната на хотела. Благодарение на него НКВД ще разбере, че Ейлиън и Джорджес Коп имат връзка, информацията по-късно ще се използва за изнудване. Коп ще се появи много по-късно в книгите на Оруел и именно неговите решения ще спрат бъдещи кръвопролития в Испания. Ейлиън оформя един добър любовен кръг, но въпреки това не се отричала от своя любим. Джорджес Коп осъзнавал, че никога няма да измести първия избор на своята любовница и сякаш не се опитва да води допълнителни битки. Междувременно Крук също така успява да вземе и медицински доклад, където е ясно описана раната на врата на писателя. Документът по-късно се озовава в подготвяното досие на Оруел за КГБ.

Dcmdrd37

Снимка: davidcrook.net

Преследваният писател няма време за подозрения. След като осъзнава, че битката срещу фашизма е изгубена, той трябва да намери начин, за да напусне Испания. Международните доброволци трябва да осъзнаят, че всеки опит за напускане на страната се смята за дезертьорство, а то се наказва с куршум. Единственият начин е с официални документи за освобождаване от фронта. Времето изтича, а с това идва време и за действия.
Първото нахлуване в жилището на Ейлиън се случва в ранните часове на 16-и юни. В същия ден Републиканското правителство, контролирано от комунисти, обявява Работническата партия на Обединените марксисти за нелегална организация. Народният комисариат на вътрешните работи и испанската тайна полиция бързо ще започнат своя лов на вещици.

Grigulevich

Снимка: Автор: И. Р. Григулевич – Григулевич, Иосиф Ромуальдович / Ларин Е. А. // Григорьев — Динамика. — М. : Большая российская энциклопедия, 2007. — С. 8. — (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004—2017, т. 8). — ISBN 978-5-85270-338-5.; Архив И. Р. Григулевич, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=196996

Палачът на НКВД е Йосиф Гругеливич. Той ръководи отрядите и една от важните мишени е Андрес Нин Перес. Макар и добронамерен член, както и бивш секретар на Троцки в Москва, той също е в черния списък. Неговият арест води до брутални изтезания и опит да си признае илюзорни престъпления. Ървин Волф е отвлечен и след това екзекутиран. Курт Ландау успява да избяга и известно време се укрива в тайна квартира. До неговото залавяне се стига след като се отварят досиетата на Крук. Съпругата на Ървин ще прекара около 5 месеца в затвора и тайно ще се надява, че нейният мъж евентуално е успял да се спаси.

Коп е арестуван в х-л Континентал. Крук трябва да запази своя статут на шпионин и също е арестуван от тайната полиция. Заедно със своя приятел ще търкат нара до второ нареждане. Коп все пак ще повярва на своя приятел.

Тайната полиция все пак се радва и на златната мина, открита в стаята на Ейлиън. Освен дневниците на Оруел с различни снимки и фотографии, полицаите изземват френско копие на „Моята борба“ на Хитлер и творението на Сталин „Ликвидацията на троцкисти“. Претърсването продължава с часове. Проверяват се стените, гледа се зад радиаторите, обръщат се кофите за боклук, всяка дреха се преджобва и всичко това за още данни. Всяко едно листче за цигара на Оруел е разгледано за евентуални тайни съобщения. Не проверяват дюшека на леглото, където Ейлиън скрива документите им за пътуване. Самият Оруел по-късно ще напише, че тайната испанска полиция има духа на Гестапо, но за жалост издиша с интелект.

Междувременно писателят успява да набави своите документи за отписване от армията. На краткото кафе със съпругата си разбира, че повечето от неговите приятели вече се укриват. Съветът към Джордж е да унищожи военната си карта, да заличи всички инкриминиращи снимки и бързо да напусне страната. Самата тя подозира, че е пусната на свобода, за да бъде примамка за други по-едри риби. Единственият изход е френската граница. А най-тъжното е, че Оруел дори не подозирал колко отблизо е наблюдаван в момента.

Отново Ейлиън подготвя всичко, за да може британското консулство да започне издаването на нови паспорти. За жалост става ясно, че ще бъдат необходими около три дена, преди спасителните документи да позволят напускането на Испания. Преди срещата Оруел се крие в руините на изоставена църква. На следващата вечер със своите приятели МакНеър и Котман ще спят във високата трева на изоставена сграда. Сънят не е възможен заради вкочаняващия студ.

С първите лъчи на зората тримата ще чакат кафенетата да отворят, за да може поне малко да се стоплят. Оруел трябва да отиде до бръснар и след това да излъска мръсните си обувки. През цялото време се опитва да избягва всяка една сграда, в която е възможно да има членове на работническата партия. Единственият му вариант за безопасност е най-лъскавите заведения в Барселона, където хората не го познават. Улиците по това време били претъпкани с полиция, гвардия и шпиони.

Следващото утро носи тъжна вест до Оруел, че младият журналист Смили, с когото са се сражавали на фронта, е починал в затвора. Официалната версия била апандисит, но всички знаели истинската причина. Самият Оруел по-късно заявява, че най-вероятно след всички изтезания е било разрешено на агонизиращият 22-годишен мъж да почине. Коп по-късно ще разкаже, че е видял документ, в който смъртта е описана като „Следствие от тежките ритници в стомаха“.

Най-търсените англичани през деня се престрували на заможни бизнесмени, а през нощта се опитвали да избягат от грешните очи. За малко отмора, Оруел предлага да прекарат един ден в обществените бани. Неговите думи за това преживяване са:
„През нощта бяхме престъпниците, но през деня бяхме проспериращи английски посетители – това беше нашето прикритие.“

Дързостта на писателя стига нови хоризонти, когато решава да посети своя приятел Коп в затвора. Два пъти отива на свиждане, но след като затворите се пръскат по шевовете никой не му обръща внимание. Опитите за неговото спасение са многобройни, но на финала ще бъдат неуспешни. Коп ще прекара следващата година и половина в местене от затвор в затвор, докато накрая не го изпращат в трудов лагер.

Години наред Оруел ще пази доклада от разпита на своя приятел. В него се пише, че след като Коп отказва да подпише показанията е бил поставен в контейнер за въглища без светлина, чист въздух или храна. Неговата единствена компания са били плъховете, които тичали през краката му. Това мъчение по-късно било пренесено и в „1984“. 18 месеца по-късно Джорджес Коп ще бъде освободен. Отслабнал с близо 98 килограма, той трудно е разпознаван от близките си. Тялото му е измъчено, има отравяне на кръвта и скорбут.

Оруел също така се среща и с друг приятел на име Милтън. Същият се опитал да напусне страната с всички възможни документи и въпреки това е отново заловен и хвърлен в затвора. Милтън е човекът, който помага на лекарите да заведат писателя до линейката, когато е ранен. Двамата служат на фронта месеци наред. Срещата им в затвора минава студенокръвно, разминават се като напълно непознати, защото осъзнават риска, че най-малкият знак може да хвърли Джордж зад решетките. Урокът на Милтън бързо се разказва на всички укриващи се. Те вече знаят, че дори и с документи няма да успеят да напуснат страната толкова лесно.

George-orwell-BBC

Снимка: By BBC – http://www.penguinbooksindia.com/en/content/george-orwell, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36943233

Когато документите на Оруел са готови, той трябва да измисли план заедно с всички останали заминаващи. Добър вариант за бягство бил влакът за Порт Бу (на френската граница). Тайната полиция дебнела всеки транспорт и било важно всичко да остане в тайна. Джордж ще излезе от скривалището си и ще тръгне половин час по-рано към гарата, Ейлиън трябва да събере багажа и в последния момент да тръгне в същата посока. Испанската железница нямала никакво намерение да се съобразява и влакът тръгнал по-рано. Писателят имал време да предупреди своята половинка за промяната в плана.

Собственикът на близката кръчма не бил особено щастлив от методиката на властта и позволил на бегълците да се скрият в една от стаите им. На 23-и юни, заедно с Ейлиън, всички се товарят във влака и се настаняват във вагон-ресторанта. Тайна полиция минава и записва имената на пътуващите. За голяма радост, когато компанията на Оруел се отнесла с уважение към инспекторите, те бързо продължили напред, без да създават повече главоболия. На граничния пункт, макар и имената им да не са в списъка с издирвани, всички усетили смразяващия хлад, който обхваща сърцата им, но за радост липсвали имена в списъка им. Граничарите разглеждат и освобождаващите документи на Оруел и не се сещат, че легендарната 29-а дивизия е част от ПОУМ.

С пристигането си във Франция, писателят прочита новото издание на печата, където той и неговата съпруга са обявени в пристрастия към Троцки и съответно са обявени за издирване. Бягството им е било точно на време. Макар и в лошо здраве, с достатъчно тежки рани и тревоги в главата, Джордж осъзнава, че трябва да разкаже на света за събитията в Испания. Именно неговото перо ще се превърне в сериозно оръжие през следващите години.

Francisco_Franco_escoltado_por_la_Guardia_Mora_visita_San_Sebastián_una_vez_finalizada_la_guerra_(8_de_8)_-_Fondo_Marín-Kutxa_Fototeka

Посрещането на г-л Франко!

Снимка: By Pascual Marín – This image belongs to the Marín Collection and was provided to GureGipuzkoa by Hauxe Source: Kutxa Fototeka (Kutxa Photograph Library). The image has been delivered under a CC-BY-SA 3.0 license and can be found here. Its description is available here (click on the image for details)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56193690

 
 
Коментарите са изключени

Кметът, който спаси 3000 евреи – Георги Ефремов

| от |

Вече ви разказахме за инж. Иван Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София. Днес ще ви разкажем за друг впечатляващ кадър, също академично титулуван, заемал длъжността кмет този път на Кюстендил, доктор Георги Ефремов.

На 19 януари 1883 Томас Едисън създава първата електрическа инсталация с цел домашно осветление – в град Росел, Ню Джърси. На 4 октомври пък Ориент Експрес тръгва на първото си официално пътуване от Париж за Истанбул. Някъде между 19 януари и 4 октомври и между Истанбул и Росел:  на 30 март 1883 в Кюстендил се ражда Георги Ефремов.

Той получава медицинското си звание в Чикаго, САЩ, през 1910 – на 27-годишна възраст. След което се връща в родния си град. Там работи в кюстендилската болница от 1925 до 1931 като е управител и завежда хирургическото отделение. Освен това Георги има и влечение към перото като не само е автор на трудове на здравна тематика и превежда специализирана литература от английски и руски, но създава публицистика и редактира и издава вестник „Добро здраве“ (1923 – 1944), а до края на 1949 прави притурка към вестник „Нов Живот“.

15 ноември 1942 е просто още един тежък ден от Втората световна война като по това време има остър недостиг на храни и облекла и в следствие действа купонната система, при която държавата налага монопол върху разпределението на съответните редки стоки, за да контролира равномерното им разпределение. На тази дата д-р Героги Ефремов е назначен за кмет на Кюстендил.

Най-силният му стремеж е да превърне града в международен курорт и за целта кани четирима специалисти балнеолози, а самият той посещава лечебни центрове е Унгария и Словения. Балнеолечението е метод за изцеряване от болести посредством къпане в минерални извори. На практика д-р Ефремов иска да привлече туристи със спа центрове, което, разбира се, не е никак лоша тактика. За целта той строи лечебен комплекс с нови бани, физиологически институт, нови хотели и така нататък. Паралелно с това от встъпването си в длъжност д-р Ефремов започва да редактира вестник „Кюстендилски вести“.

На 6 август 1944 с инициатори Драган Лозенски, Кирил Цонев и Георги Ефремов, в Ахмед бей джамия в града се открива музейна сбирка и художествена галерия с 50 творби на Владимир Димитров – Майстора, събирани от кмета от цялата страна.

Vladimir Dimitrov Gallery in Kyustendil

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“

По това време в Кюстендил живеят 3000 евреи. Арестите на евреи в града започват още на 7 март 1943. На 8 март вече е съставена делегация от 40 души, която взима решение да отиде до София, за да изрази позицията си относно очевидно несправедливите задържанията на нейните съграждани. От 40 отиват само 4 и те са: адвокатът Иван Момчилов, пенсионираният професор Владимир Куртев, търговецът Асен Суичмезов, и местният народен представител Петър Михалев. В столицата те търсят среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който също е от Кюстендил. Пешев вече знае за положението. Той кани четиримата да се срещнат с него в Народното събрание още същия следобед след пристигането им. След това настоява за среща с министър-председателя Богдан Филов, но такава му е отказана. Вместо от него, приет е от вътрешния министър Петър Габровски, при когото Пешев отива заедно с делегация от седем други народни представители. В началото Габровски отрича да има каквато и да е информация за арестите. Въпреки незнанието му и по настояване на посетителите си в крайна сметка Габровски дава разпореждане по телефона арестите да бъдат спрени, а арестуваните – освободени.

Като кмет на Кюстендил, Георги Ефремов помага за спасяването на българите евреи. Определената от правителството акция за депортиране на кюстендилските евреи пропада, защото датата й е била разгласена от околийския управител П.Милтенов и кмета Георги Ефремов.

Независимо от качествата му като кмет, на 9 септември 1944 Ефремов е уволнен от новата власт. В следващите години се отдава на писане.

Все пак обаче след време работата му получава необходимото признание и той е удостоен е с титлата Заслужил лекар през 1964. През 1997 получава и званието Почетен гражданин на Кюстендил.

В библиографията си д-р Георги Ефремов изследва някои доста любопитни въпроси, както можем да видим в този списък:

  • „Първа помощ при заболяване и злополука“ (1915)
  • „Дълголетие и здраве“ (1921)
  • „Просвета и предпазна медицина“ (1922)
  • „Домашен лекар“ (1925, 1932)
  • „Храната като източник на живот и смърт“ (1935)
  • „Защитните сили на организма“ (1929)
  • „Как да живеем“ (1930)
  • „Как да не стареем бърже“ (1931)
  • „Алкохолизъм и наследственост“ (1948)

След Георги Ефремов начело на града застава Георги Ангелов, който ще построи стадион „Осогово“, Автогарата, хотелите „Пауталия“ и „Хисарлъка“, хижите „Три буки“ и „Студен кладенец“. Ангелов е бивш затворник, осъден през 1942 на 15 години затвор за антифашистка дейност и освободен на 8 септември 1944.

 
 
Коментарите са изключени