За Фотографията с Йордан Симеонов

| от |


Той е професионален фоторепортер от близо 20 години. Днес Йордан Симеонов е част от екипа на вестник „ 24 часа”, но фотографията, която прави, за да избяга от рутината на ежедневието е и тази, която е подредил в изложба в Клуба на фоторепортера в София.

13 фотографски пана с внушителни размери показват емоции и моменти от живота, които описват донякъде и същността на автора. Това е неизбежно, тъй като човек до голяма степен се определя от това, което прави. „Успехът е в индивидуалното развитие на всеки. Нормално да търсиш себе си чрез нещата, които правиш и всичко се осмисля, когато идеите, защото фотографиите са преди всичко идеи, получават и материален успех”, споделя Симеонов. Все пак именно това е и нещото, което до голяма степен различава професионалиста от любителя във време, в което фотографията е толкова достъпна.

1381540_226174344208992_1237427598_n

Кметът на София Йорданка Фандъкова и доц. Георги Лозанов откриват изложбата

 Днес обществото е много презадоволено с изображения, смята Йордан. Хората могат да ги правят по-лесно и всеки според способностите и възгледите си. По повод наплива от фотографи, които само чрез закупуването на висок клас дигитална камера смятат, че ще станат професионалисти, Йордан споделя благородното мнение, че всеки има право да се пробва. Той е оптимист и за бъдещето на фотографията като изкуство.„В момента извън България има пазар на оригинални сребърни изображения, снимани върху филм и копирани върху фотохария със сребърна емулсия. Там е скрита магията на фотографията и това ще я съхрани като изкуство. Чрез тази технология са направени велики снимки, които ще останат завинаги”, заявява фотографът.

1381172_226176550875438_1728163058_n

Все пак той е съгласен, че цялото пренасищане с изображения намалява стойността на фотографията в нейния обществен аспект. Данчо вярва, че най-голямата сила на фотографията като медия е била след Втората световна война, когато телевизията не е била развита. Снимката е била най-силното средство за въздействие върху обществото основно заради документалната й стойност. Тази документалност до голяма степен се запазва и днес, но силата на въздействие вече не е         същата.

1379771_226176337542126_1675279137_n

В настоящата си изложба Йордан Симеонов донякъде бяга от сюжетите, които снима ежедневно. Впечатление с визуалната си пищност правят две фотографски пана, изобразяващи красиви момичета сред природата. „Те са част от по-дълъг цикъл, който най-общо може да бъде озаглавен „Жени, които се сливат с природата”, казва Йордан. Той прави снимките с комерсиална цел, смята темата дори за тривиална, но по-думите му всичко вече е снимано, така че той се фокусира върху крайния резултат. А той е магичен! На една от фотографиите е Мис България 2011 Ваня Пенева, с която пътуват до родното й място – Казанлък.

1380674_226176750875418_1203675830_n

Изложбата „13 фотографии от Йордан Симеонов” може да бъде видяна до 20 октомври в Клуба на фоторепортера, който се намира в подлеза под Министерски съвет. Освен фотоизложби, клубът ще организира и фотографски курсове в по-дълъг период. Йордан Симеонов ще бъде част от лекторите, които ще просвещават желаещите в тайните на фотожурналистиката, портретната и рекламната фотография.

 
 

Награди в Давос за Кейт Бланшет, Елтън Джон и Шах Рук Хан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмовата звезда Кейт Бланшет, певецът и композитор Елтън Джон и боливудският актьор Шах Рук Хан бяха наградени на Световния икономически форум в Давос за дейности, насочващи вниманието към правата на човека.

Бланшет получи Кристалната награда на форума за работата си с хора, принудени да напуснат домовете си, бягайки от конфликти. Джон получи своето отличие за благотворителната дейност на неговата фондацията за борба със СПИН, а Хан – за защита на правата на жените и децата в Индия.

Кристалните награди се присъждат от Световния икономически форум на хора на изкуството, допринесли за положителни промени в обществото. Отличията бяха връчени на церемония в швейцарското село, където от утре започва среща на световни политически и бизнес лидери.

Кейт Бланшет, носителка на два Оскара, стана през май 2016 г. посланик на добра вола на агенцията за бежанците на ООН. В Ливан и Йордания тя се срещна със сирийски бежанци. Актрисата предупреди, че ако не се направи повече, за да се помогне на бежанците, това ще има сериозни последици. Изгубените поколения от необразовани, лишени от права и напуснали домовете си деца са не само огромна загуба на потенциал, но и заплаха за бъдещата глобална сигурност и просперитет, каза тя.

 
 

Кой какво спечели на SAG Awards 2018?

| от chronicle.bg |

Поредната торба с награди беше раздадена снощи на церемония в Лос Анджелис – този път бяха SAG Awards (Наградите на гилдията на киноактьорите). Трябва ли да споменаваме, че утре ще бъдат обявени номинациите за „Оскари“ 2018 и че SAG Awards са последният ориентир, за това кои имена ще влязат в списъка?

На церемонията снощи, водена от Кристен Бел, съвсем очаквано триумфира за пореден път „Три билборда извън града“. А вечерта премина под знака на кампанията за равенство между половете, шегите, #MeToo и Time’s Up.

Любимката ни Франсис Макдорманд грабна наградата за най-добра актриса и с речта си ни напомни, защо не е зле по-често да я виждаме в светлината на прожекторите. „Излизам от пустошта веднъж на няколко години и ме каните на партито, но има много млади хора, които тепърва започват кариерата си – те също имат нужда от награди, нека помислим над това.“

Алисън Джейни, Гари Олдман, Никол Кидман, Александър Скарсгард… и кой още, вижте в галерията горе. Но преди това, вижте Франсис Макдорманд.

 
 

Св. Синод VS. Истанбулската конвенция: борбата е безмилостно жестока

| от Цветелина Вътева |

Светият Синод, този симпатичен орган, който се произнася по наболели обществени въпроси от името на Българската православна църква, от време на време слиза от скъпите си автомобили и нагазва в калта на социално значимите проблематики.

Една от най-пищящите такива в момента е потенциалната ратификация на Истанбулската конвенция – онзи „спорен документ“, който иска да спасява жените – жертви на домашно насилие. Същият, който според прочита на неговите противници, иска да въвежда някакви трети, четвърти и пети полове, които ни сме чували, ни сме виждали.

Светият Синод се обяви против конвенцията, тъй като очевидно е по-страшно в лоното й да влезе някой, който прилича на Еди Редмейн в „Момичето от Белгия“, отколкото всеки ден стотици български домове да се озвучават от напразно споменатото име Господне, което надават жените-жертви на домашно насилие, докато благоверният им съпруг ги налага с тиган, защото мусаката е недопечена.

Щеше да е добре, ако поне бяхме научили позицията на Църквата по официалния начин: с прочитане на обръщението и становището на БПЦ. Ние обаче я научаваме от сутрешния блок на Нова телевизия, където се появи небезизвестният архимандрит Дионисий: онзи чаровен служител на Бога, който през май 2016 г. бе отстранен от Светия синод от поста си на предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ заради финансови злоупотреби, неспазване на църковните канони и за честванията на Великден със заря и гвардейци.

В ефира на Нова отец Дионисий каза, че поддръжниците на конвенцията са „либерална сган“ и че ако депутати и министри си позволят да я ратифицират, трябва да им бъде забранено да влизат в божиите храмове.

Защо Нова канят за коментар отец, отлъчен от Църквата, си остава мистерия. Съчетана с вкуса на жлъчка от това, че българската църква нарича „сган“ онези, които смятат, че опазването на традиционните български ценности не следва да се реализира през философията на „здравия балкански шамар“.

Не е тайна, че у нас четенето с разбиране е предизвикателство. Но в казуса с Инстанбулската конвенция (наречена така защото е договорена в Истанбул, а не защото е турска и задължава България да въведе професията „ибрикчия“ у нас), нещата не се изчерпват до неразбиране на един юридически текст. Наяве излезе една много по-грозна национална черта, за съжаление подкрепена от част от политическия елит, както и от Светия Синод: параноята.

Българинът винаги се е тресял от хомосексуална паника, замаскирайки я с мачистки изказвания и селташко поведение. Но този път параноидните налудности, които досега живееха само във фантазиите на хомосексуалните фобици, излязоха навън и подтикнаха някакви хора да излязат пред парламента с плакати „Не на изродията“.

Фантазмът, в който България е залята от уродливи мигранти с по няколко чифта полови органи, голи тела и цикламени коси, сцепи вярата на обществото, че нещата могат да си останат в руслото на онези стари български традиции, които са описани в началото на „Под игото“. В главата на върлия противник на конвенцията маршируват български деца с промити мозъци, които изучават „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис вместо „Епопея на забравените“ и които стават хомосексуални, защото така ги учат в училищата. Тази идея е великолепна за написването на нов антиутопичен роман, но стои нелепо на фона на реалността.

Безцеремонната ригидност на партии като БСП, стожерите на идеята за социално равенство, запрати надеждата за вписване в европейските ценности на един нов и променящ се свят, отворен към различията, директно в небитието.

А Светият Синод, в лицето на неколцината брадати свещеници със зачервени от снощната манастирска ракия бузи, може да насочи вниманието си към връщането на вярата у човека.

Че кой знае…дори и у жената или у хомосексуалните.

 
 

Любимите ни актьори, които искаме да се завърнат

| от chronicle.bg |

Помните ли, когато Джеймс Каан размаза лицето на Кати Бейтс с метална тежест във формата на прасе? А когато Ейдриън Броуди ядеше консерва от земята в еврейско гето през Втората световна война?

Холивуд често проявява способността си, кога умишлено, кога не, да забравя някои от най-добрите си открития и да ги праща в забвение. Някои актьори успяват да прескочат трапа и да се задържат във висините дори до пенсионирането си. За други обаче временният застой в кариерата става перманентен упадък. Днес си спомняме за момчетата, които преди години изгряха рязко на кинохоризонта, но вече почти не чуваме за тях. А бихме искали отново да ги гледаме.

В тази категория попадат и актьори, които не са се отказали от бизнеса, но филмите, в които се снимат днес, са просто бледи подобия на триумфа им. Вижте, кои добри актьори от миналото ни липсват днес и искаме да ги видим отново.