Южна Африка – следващият Холивуд?

| от |
Южна Африка привлича все повече холивудски продуценти и режисьори, желаещи да снимат в страната, а освен това тази година може да има за първи път от три десетилетия свой боксофис успех с филм, посветен на легендарния Нелсън Мандела.
Съзнавайки потенциалния принос на тази индустрия за икономическия растеж, правителството предлага намаления на разходите, които, съчетани със слабия ранд, правят страната по-евтино място за снимки, отколкото други доказали се конкурентни места като Австралия.
Последният южноафрикански филм със световен успех бе „Боговете сигурно са полудели“. Комедията за бушмен от пустинята Калахари, непознаващ външния свят, завладя публиката през 1980 година.
bogovete
Благодарение на Мандела страната може да се окаже самостоятелен продуцент, а не само привлекателно място за другите да снимат на филми.
Четири години след пускането на добре приетия филм „Несломим“ на американския режисьор Клинт Истууд през 2009 година, в който се проследява как Мандела вдъхновява националния отбор по ръгби за победа на световния шампионат, биографичният филм „Мандела: дългият път към свободата“ ще се появи по екраните през ноември.
Филмът представя продължилата десетилетия борба на Мандела срещу деспотичното управление на бялото малцинство. Заради тази борба той е хвърлен в затвора за 27 години. Лентата е заснета в
Cape Town Film Studios – първия по рода си в Африка специално построен филмов комплекс  в холивудски стил. Студиото е разположено в туристическата столица на Южна Африка и предлага
лесен достъп до широк спектър от места, включително пясъчни плажове, модерни градове, гори и равнини, лозя, савана, водопади, сафари и пустиня.
CPT
От откриването си през 2010 година то е място за качествени филми и телевизионни сериали, донесли значителни печалби, включително „Хроника“ на 20th Century Fox, който се развива в Сиатъл, но е заснет предимно   в Кейптаун. Създаването на филма струва малко над 10 милиона долара, но брутната печалта от продажбата на билети е донесла почти 130 милиона долара. Данни
от министерството на търговията и промишлеността на Южна Африка сочат, че за двете години и половина от съществуването на студиото филмовите продукции са наели 29 000 души и пряко са
инвестирали 1,4 милиарда ранда (141 милиона долара).
Това отговаря на фактор на икономическо влияние 3, т.е. на всеки похарчен ранд при продукцията, други 3 ранда са изхарчени в икономиката.
„Тази индустрия определено е ключов двигател за растежа, защото международните филмови продукции, идвайки в страната и работейки с местен персонал и местни екипи за производство,
вкарват огромно количество пари в страната,“ посочи пред Ройтерс главният изпълнителен директор на Cape Town Film Studios Ник Декер.
nico-dekker-2
Сред продукциите на студиото е и американският трилър „Секретна квартира“ от 2012 с брутна печалба от 208 милиона долара. В него участват Дензъл Уошингтън и Райън Рейнълдс. Тук се нарежда и новият сериал „Черни платна“, който ще дебютира догодина. Това стабилно производство помогна на южноафриканската филмова индустрия да нарасне с 84% през последните шест години, като заема 50-то място сред 99-те основни сектора на най-голямата африканска икономика.
phoca_thumb_l_2b
Южна Африка също така произвежда доста стабилно количество местни филми, подобно на продукциите на Нолиуд („Nollywood“) в Нигерия. Само шепа от тези филми обаче печелят световно
признание, като драмата от 2004 година „Вчера“, засягаща темата СПИН, и „Цоци“, който пък  спечели през 2005 година „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Повечето имат успех само сред
местната публика.
В годишния си доклад за 2012-2013 година Националната филмова и видео фондация (National Film And Video Foundation (NFVF) съобщи, че индустрията бележи растеж от 14% за миналата
година, като е допринесла 3,5 милиарда ранда за брутния вътрешен продукт и е създала над 25 000 работни места  на пълен работен ден.
При започването на нова рамкова промишлена концепция по-рано тази година министърът на търговията  и промишлеността Роб Дейвис определи филмовата индустрия като все по-значим източник на растеж, особено като се имат предвид затрудненията в минния сектор и промишлеността, които са основни за страната. Имайки предвид това, Южна Африка подписа 8 споразумения за съвместно производство с други страни, последните от които са Ирландия и Нова Зеландия през миналата година.
„Съвместните продукции между Южна Африка и други страни продължават да бъдат важно средство за утвърждаване на статута на Южна Африка като място за снимане на филми и страна,
предлагаща необходимите за продукциите умения и условия,“ посочи председателят на Националната филмова и видео фондация Мабато Рамагоши в годишния доклад за тази година.
IMG_3074.CR2
Според договореностите през изминалата година в Южна Африка са заснети 10 пълнометражни филма и два телевизионни сериала при бюджет от почти 800 милиона ранда, като чуждестранните
партньори са участвали с над половината от сумата.
Извън споразуменията, подкрепяни от правителството, министерството на търговията и промишлеността привлича частни инвеститори в сектора с 20 % намаление на производствените
разходи за чуждестранни филмопроизводители, които работят с бюджет от 12  милиона ранда или повече.
Това, съчетано с 18% поевтиняване на ранда тази година, дава предимство на Южна Африка, превръщайки я в изгодно място за кинопроизводители, които искат да свият разходите си.
„Други страни предлагат дори повече (съоръжения), отколкото имаме ние, ако погледнете САЩ, Южна Америка, Европа, Австралия. Те всички имат големи, съществуващи индустрии, но това, което
привлича хората тук е съотношението цена – качество,“ посочи Дикер.
„Ако похарчат 10 ранда, стойността на филма на екрана често е два пъти по-голяма от изхарченото (…) затова идват при нас“, допълни той.
 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“