Южна Африка – следващият Холивуд?

| от |
Южна Африка привлича все повече холивудски продуценти и режисьори, желаещи да снимат в страната, а освен това тази година може да има за първи път от три десетилетия свой боксофис успех с филм, посветен на легендарния Нелсън Мандела.
Съзнавайки потенциалния принос на тази индустрия за икономическия растеж, правителството предлага намаления на разходите, които, съчетани със слабия ранд, правят страната по-евтино място за снимки, отколкото други доказали се конкурентни места като Австралия.
Последният южноафрикански филм със световен успех бе „Боговете сигурно са полудели“. Комедията за бушмен от пустинята Калахари, непознаващ външния свят, завладя публиката през 1980 година.
bogovete
Благодарение на Мандела страната може да се окаже самостоятелен продуцент, а не само привлекателно място за другите да снимат на филми.
Четири години след пускането на добре приетия филм „Несломим“ на американския режисьор Клинт Истууд през 2009 година, в който се проследява как Мандела вдъхновява националния отбор по ръгби за победа на световния шампионат, биографичният филм „Мандела: дългият път към свободата“ ще се появи по екраните през ноември.
Филмът представя продължилата десетилетия борба на Мандела срещу деспотичното управление на бялото малцинство. Заради тази борба той е хвърлен в затвора за 27 години. Лентата е заснета в
Cape Town Film Studios – първия по рода си в Африка специално построен филмов комплекс  в холивудски стил. Студиото е разположено в туристическата столица на Южна Африка и предлага
лесен достъп до широк спектър от места, включително пясъчни плажове, модерни градове, гори и равнини, лозя, савана, водопади, сафари и пустиня.
CPT
От откриването си през 2010 година то е място за качествени филми и телевизионни сериали, донесли значителни печалби, включително „Хроника“ на 20th Century Fox, който се развива в Сиатъл, но е заснет предимно   в Кейптаун. Създаването на филма струва малко над 10 милиона долара, но брутната печалта от продажбата на билети е донесла почти 130 милиона долара. Данни
от министерството на търговията и промишлеността на Южна Африка сочат, че за двете години и половина от съществуването на студиото филмовите продукции са наели 29 000 души и пряко са
инвестирали 1,4 милиарда ранда (141 милиона долара).
Това отговаря на фактор на икономическо влияние 3, т.е. на всеки похарчен ранд при продукцията, други 3 ранда са изхарчени в икономиката.
„Тази индустрия определено е ключов двигател за растежа, защото международните филмови продукции, идвайки в страната и работейки с местен персонал и местни екипи за производство,
вкарват огромно количество пари в страната,“ посочи пред Ройтерс главният изпълнителен директор на Cape Town Film Studios Ник Декер.
nico-dekker-2
Сред продукциите на студиото е и американският трилър „Секретна квартира“ от 2012 с брутна печалба от 208 милиона долара. В него участват Дензъл Уошингтън и Райън Рейнълдс. Тук се нарежда и новият сериал „Черни платна“, който ще дебютира догодина. Това стабилно производство помогна на южноафриканската филмова индустрия да нарасне с 84% през последните шест години, като заема 50-то място сред 99-те основни сектора на най-голямата африканска икономика.
phoca_thumb_l_2b
Южна Африка също така произвежда доста стабилно количество местни филми, подобно на продукциите на Нолиуд („Nollywood“) в Нигерия. Само шепа от тези филми обаче печелят световно
признание, като драмата от 2004 година „Вчера“, засягаща темата СПИН, и „Цоци“, който пък  спечели през 2005 година „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Повечето имат успех само сред
местната публика.
В годишния си доклад за 2012-2013 година Националната филмова и видео фондация (National Film And Video Foundation (NFVF) съобщи, че индустрията бележи растеж от 14% за миналата
година, като е допринесла 3,5 милиарда ранда за брутния вътрешен продукт и е създала над 25 000 работни места  на пълен работен ден.
При започването на нова рамкова промишлена концепция по-рано тази година министърът на търговията  и промишлеността Роб Дейвис определи филмовата индустрия като все по-значим източник на растеж, особено като се имат предвид затрудненията в минния сектор и промишлеността, които са основни за страната. Имайки предвид това, Южна Африка подписа 8 споразумения за съвместно производство с други страни, последните от които са Ирландия и Нова Зеландия през миналата година.
„Съвместните продукции между Южна Африка и други страни продължават да бъдат важно средство за утвърждаване на статута на Южна Африка като място за снимане на филми и страна,
предлагаща необходимите за продукциите умения и условия,“ посочи председателят на Националната филмова и видео фондация Мабато Рамагоши в годишния доклад за тази година.
IMG_3074.CR2
Според договореностите през изминалата година в Южна Африка са заснети 10 пълнометражни филма и два телевизионни сериала при бюджет от почти 800 милиона ранда, като чуждестранните
партньори са участвали с над половината от сумата.
Извън споразуменията, подкрепяни от правителството, министерството на търговията и промишлеността привлича частни инвеститори в сектора с 20 % намаление на производствените
разходи за чуждестранни филмопроизводители, които работят с бюджет от 12  милиона ранда или повече.
Това, съчетано с 18% поевтиняване на ранда тази година, дава предимство на Южна Африка, превръщайки я в изгодно място за кинопроизводители, които искат да свият разходите си.
„Други страни предлагат дори повече (съоръжения), отколкото имаме ние, ако погледнете САЩ, Южна Америка, Европа, Австралия. Те всички имат големи, съществуващи индустрии, но това, което
привлича хората тук е съотношението цена – качество,“ посочи Дикер.
„Ако похарчат 10 ранда, стойността на филма на екрана често е два пъти по-голяма от изхарченото (…) затова идват при нас“, допълни той.
 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.

 
 

Робин Райт се омъжи тайно

| от chronicle.bg |

Актрисата Робин Райт се омъжи за Клеман Жироде, мениджър за отношенията с ВИП клиенти в „Saint Laurent“, съобщи Контактмюзик.

Церемонията е била в тесен кръг в петък, във Франция, по настояване на актрисата. Двойката пазеше любовта си далече от любопитните погледи, но почитателите на актрисата заподозряха годеж още миналата година, когато видяха пръстен на ръката й.

Робин Райт беше омъжена за холивудската мегазвезда Шон Пен от 1996 г. до 2010 г. Те имат две деца – Дилън на 27 години и Хопър – на 25. Актрисата е казвала, че разводът за нея е бил „опустошителен“. След раздялата си с Шон Пен тя имаше връзка с актьора Бен Фостър, но се раздели с него през 2015 г.

Робин Райт неотдавна каза, че е била изненадана от обвиненията в сексуален тормоз срещу колегата й от сериала „Къща от карти“ Кевин Спейси. Тя обаче призна, че са общували само на снимачната площадка.

Наистина не го познавам като човек. Познавах невероятния професионалист„, обясни тя.